Тревожни данни: Българите са изпили над 5.3 милиона опаковки антибиотици през 2025 г.
Близо по една опаковка антибиотик се пада на всеки българин през 2025 г., като консумацията в отделните региони на страната варира драстично – до 3 пъти. Това разкриват най-новите данни от първата по рода си Интерактивна карта за антибиотичната консумация в извънболничната помощ у нас, представена от Българската асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ).
Данните, генерирани от Националната здравно-информационна система (НЗИС), показват общо 5 364 784 предписани опаковки за годината. На база населението на страната това се равнява на средно 0.8 опаковки на човек (или 835 на 1000 души).
Огромни регионални различия
Статистиката по области извежда наяве сериозни дисбаланси:
- Най-ниска консумация е отчетена в областите Хасково (535 на 1000 души) и Кърджали (631 на 1000). В столицата София нивата също са под средните – 743 на 1000 души.
- Най-висока консумация се наблюдава в София-област (1473 на 1000 души) и Разград (1456 на 1000), където стойностите са почти двойно над средните за страната. Сериозен преразход се отчита още във Враца, Велико Търново, Варна, Плевен, Търговище и Ямбол.
Председателят на БАЕЗ, д-р Драгомир Иванов, подчерта, че тези сериозни отклонения налагат спешно изследване на причините, тъй като пораждат съмнения за неправилна и нерационална употреба на антибиотици по места.
Криза с рационалната употреба
Експертите алармират за друг структурен проблем: липсата на баланс според критериите на Световната здравна организация (СЗО). Според класификацията AWaRe, поне 65% от предписваните медикаменти трябва да бъдат от т.нар. група Access (достъпни, тясноспектърни антибиотици с по-нисък риск от развитие на резистентност).
В България обаче през 2025 г. едва 34% от лекарствата в извънболничната помощ са били от групата Access. Останалите са широкоспектърни препарати от групата Watch, чиято масова употреба крие огромен риск от развиване на антимикробна резистентност (АМР). Доц. Иван Иванов от НЦЗПБ поясни, че страната ни задържа тази негативна тенденция през последните 10 години.
Тенденцията
Общото потребление на антибиотици в болниците и аптеките в България е нараснало с 27% в периода 2019-2023 г., като страната ни отчита най-шокиращото увеличение в консумацията на антибиотици спрямо другите европейски страни. Това показват данните от годишния доклад на Европейската мрежа за наблюдение на антимикробната резистентност ESAC-Net, който се публикува всяка година в Световната седмица за повишаване информираността за антимикробната резистентност (18-24 ноември).
Потреблението на антибиотици общо за Европейския съюз (ЕС) се е увеличило с 1 % между 2019 г. и 2023 г., което го отдалечава от целта за редуциране с 20% на консумацията до 2030, каквато е препоръката на Съвета на ЕС. Нито една държава в ЕС не отчита значителна тенденция за намаляване консумацията на антибиотици в този петгодишен период и само една страна – Финландия вече е постигнала индивидуалната си цел до 2030. 14 държави или преобладаващата част отчитат по-високо потребление на антибиотици през миналата година спрямо пет години по-рано.
България обаче се откроява като страната с най-силно изразена тенденция за ръст в потреблението на антибиотици, става ясно от доклада. Тази тенденция за България беше засечена още в годините на Covid пандемията, когато у нас бе отчетен голям скок в потреблението на антибиотици за разлика от другите европейски страни.
Какви са мерките?
Като основни причини за кризата експертите посочват липсата на единни фармакотерапевтични ръководства, дефицита на определени евтини препарати на българския пазар, както и ниската здравна култура в обществото.
За справяне с проблема проф. Емма Кьолеян (УМБАЛ „Лозенец“) и Димитър Маринов (председател на БФС) обявиха старта на съвместни инициативи. БАЕЗ вече е изготвила специална информационна листовка за пациентите, която ще се разпространява свободно онлайн и в аптечната мрежа в страната с подкрепата на Българския фармацевтичен съюз, за да се ограничи самолечението и натискът върху лекарите за изписване на силни антибиотици.
