Проф. Асена Сербезова: Финансирането в здравеопазването трябва да се обвърже с реалните резултати за пациента
От началото на 2027 г. в България се очаква да заработи изцяло нова система за оценка на качеството на медицинските грижи. Здравните власти планират кардинална промяна във философията на сектора, като преместят фокуса от механичното усвояване на средства към реалните резултати от лечението, интегрираната грижа и профилактиката.
Промяната идва в отговор на дългогодишни структурни проблеми, които бившият здравен министър проф. Асена Сербезова определи като тежък парадокс. В телевизионно интервю пред Bulgaria ON AIR тя подчерта, че за ефективността на сектора е от ключово значение не просто колко средства се влагат в здравеопазването, а какъв е крайният ефект за самите пациенти.
Сгрешената структура: Болести вместо здраве
Проф. Сербезова посочи стряскащ контраст в статистиката ни спрямо останалата част от Европа: България разполага с най-много болнични легла на глава от населението, но същевременно българският пациент живее средно със 7 години по-малко. По думите ѝ този дисбаланс се дължи на факта, че родната система е изцяло концентрирана върху активното лечение, докато други жизненоважни форми на грижа остават критично пренебрегнати.
„Ние нямаме болници за долекуване, имаме болници за активно лечение. Нямаме акцент върху палиативните грижи“, алармира проф. Сербезова.
Тя изтъкна, че в Западна Европа интегрираната грижа е много по-развита. Това осигурява по-добра координация между различните медицински специалисти и води до по-широк обхват на услугите, заплащани от здравните фондове. Според нея липсата на достатъчно внимание към профилактиката и превенцията у нас допълнително влошава общото здравно състояние на населението.
Оценка на скъпите технологии и реформи „на парче“
Бившият здравен министър обърна внимание и на начина, по който се въвеждат нови технологии и терапии. Проф. Сербезова бе категорична, че всяка нова и по правило по-скъпа медицинска технология трябва да се оценява спрямо съществуващите алтернативи, за да е ясно какво точно получава обществото срещу по-високия разход. „Не можем да бъдем лекувани само по протокол“, допълни тя, подчертавайки необходимостта от индивидуален подход към пациента.
„Много е важно за какво харчим парите и какъв резултат постигаме. Ние сме с най-много болнични легла на глава от населението в сравнение с други европейски държави, но българският пациент живее със 7 години по-малко статистически. Това е инвестиция в живот, в здраве. Хората, когато са здрави, ще работят и за себе си, но и за държавата. Трябва да говорим за инвестиции и за качество – каква е услугата, която получаваме“, заяви проф. Сербезова.
Критиките към сегашния модел се споделят от целия политически спектър. Още през юли народни представители обърнаха внимание на неефективността на огромния брой болнични легла. Месец по-късно настоящият здравен министър Катя Ивкова също призна, че българското здравеопазване се реформира „на парче“ повече от 20 години, без това да осигури нужните дългосрочни резултати за гражданите.
Новата система, планирана за 2027 г., има за цел да прекрати тези порочни практики, като обвърже финансирането на болниците с реалния медицински ефект от тяхната дейност.
