Урокът от Естония: Защо кампанията за „еЗдраве“ няма да реши системните дефекти у нас
Националната кампания на НЗОК за масово активиране на мобилното приложение „еЗдраве“ се представя като ключов инструмент за дигитализация и овластяване на пациента. Въвеждането на модула „Публичен контрол“ под формата на директния въпрос „Вие ли сте били?“ за всяко отчетено медицинско събитие цели да даде възможност на гражданите сами да засичат фиктивните вписвания в реално време. Провеждането на подобна шумна акция по същество обаче по-скоро прехвърля отговорността за контрола от държавата върху гражданите, действайки като параван за липсата на дълбоки институционални реформи.
Първите сигнали: Какво разкриха гражданите в досиетата си?
Въпреки че модулът е нов, интеграцията между системите на НЗОК и Националната здравноинформационна система (НЗИС) веднага изкара наяве мащабни абсурди. Първите реални сигнали на пациенти, които доведоха и до първите официални санкции срещу лекари и лечебни заведения, се делят на три основни категории:
- „Фантомно“ зъболечение: Десетки граждани откриха отчетени скъпи дентални процедури, екстракции на зъби и пломби, които никога не са извършвани. Това се оказва най-лесният начин за дребно, но масово източване на лимити.
- Фиктивни прегледи при специалисти: Пациенти получават известия за проведени вторични прегледи или консултации при кардиолози, невролози и ендокринолози, докато в същия момент са били на работните си места или дори извън страната.
- Отчетени клинични пътеки без хоспитализация: Най-фрапантните случаи касаят вписвания за тридневен или петдневен болничен престой по клинични пътеки. Граждани разбират, че са били „лекувани“ в болница, само защото приложението им е изпратило нотификация за издадена епикриза.
Прах в очите ли е „еЗдраве“ и споделяне на отговорността?
В сегашния си вид кампанията крие сериозни системни дефекти, които подкрепят тезата, че тя е по-скоро административен пиар, отколкото реално решение:
- Абдикация от контрол: Държавните органи индиректно казват на гражданите: „Ако касата се източва през вашите досиета, вие сте виновни, че не сте натиснали бутона „Не“ в приложението си“. Това е прехвърляне на вината от НЗОК и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
- Контрол със задна дата: Приложението ви уведомява за събитие, което вече е извършено и фактурирано към НЗОК. Пациентът се превръща в разследващ орган постфактум, вместо софтуерът на държавата автоматично да блокира съмнителни плащания преди те да бъдат преведени.
- Дигитално изключване: Най-уязвимите групи и най-честите ползватели на болнична помощ – възрастните хора в малките населени места – няма смартфони или дигитални умения. Те остават извън обхвата на този тип „пасивен контрол“.
Как работи електронното здравеопазване в чужбина?
Дигитализацията може да бъде мощен инструмент срещу източването на средства, но само когато е правилно структурирана:
- Естония (Световен лидер): Естонската електронна здравна система e-Estonia е изградена на базата на блокчейн технология. Там пациентът не просто вижда какво е отчетено, а системата съдържа математически незаличима хронология („audit trail“) на това кой лекар, кога и на какво основание е отворил досието му. Неправомерното влизане в досие се наказва автоматично по наказателния кодекс, а плащанията към болниците не се извършват, ако липсва пълно цифрово съответствие с други държавни регистри.
- Великобритания (NHS App): Чрез официалното приложение на NHS британците имат пълен достъп до всяка свободна бележка, написана от техния лекар в реално време. Пълната прозрачност обаче е подкрепена от централизирана система на финансиране, където болниците не се издържат от „клинични пътеки“, което премахва самия икономически стимул за фалшифициране на прегледи.
Реалните решения: Как наистина се спира течът от Касата?
Ако държавата има реална воля да спре източването на милиарди в болничната „черна дупка“, мерките трябва да бъдат институционални и автоматизирани, а не да разчитат единствено на будното гражданско общество:
- Премахване на клиничните пътеки: Преминаване към финансиране по диагностично-свързани групи (ДСГ), при което се заплаща за комплексно излекуване на пациент, а не за брой прекарани дни на легло или отделни изкуствени манипулации.
- Биометрична идентификация на място в реално време: Вместо нотификация на телефона след изписването, приемът и изписването от болница трябва да се задействат единствено чрез биометричен профил (лицево разпознаване или пръстов отпечатък) на пациента на място в лечебното заведение. Без физическото присъствие на пациента, софтуерът на НЗОК не трябва да позволява регистрация на услугата.
- Автоматизиран AI одит на софтуерно ниво: Внедряване на алгоритми с изкуствен интелект в масивите на НЗОК, които незабавно засичат абсурдни отчитания (например: пациент, който е хоспитализиран едновременно в два различни града, или десетки сложни операции, уж извършени от един и същ хирург в рамките на 24 часа).
- Криминална отговорност и отнемане на лицензи: При установен фиктивен прием, болницата трябва автоматично да губи договора си с НЗОК за съответната дейност, а управителят и отчелият лекар да носят персонална наказателна отговорност за документна измама.
Мобилното приложение „еЗдраве“ е полезна технологична стъпка към дигитализация на българското здравеопазване, но то не е икономически регулатор. Разчитането на будното гражданско общество да спре милионните злоупотреби е прехвърляне на институционална отговорност и признание за безсилие от страна на контролните органи.
