Бюждет 2026: Без средства за увеличение на заплатите на лекарите, медицинските сестри и санитарите

Новият бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. изправи пред стена медицинското съсловие в България. Въпреки че перото за болнична помощ нараства с внушителните 218 милиона евро (над 426 млн. лева), средствата за възнаграждения на лекарите, медицинските сестри и санитарите остават официално замразени на нивата от 2025 г.

Този парадокс повдига сериозни въпроси за това накъде изтичат парите за здравеопазване и защо редовите медици отново остават на заден план.

Финансовите факти: Повече разходи за гражданите, нулев ръст за медиците

Макроикономическата рамка на Бюджет 2026 разкрива дълбока диспропорция между нарастващите публични разходи и инвестицията в човешкия капитал:

• По-висока цена на здравето: Общият бюджет на Здравната каса бележи ръст от 8%. Това означава, че през 2026 г. всеки български гражданин ще плаща средно с 65 евро повече за здравеопазване под формата на осигуровки и данъци.
• Финансов ресурс без дестинация: Допълнителните 218 млн. евро за болнична помощ се вливат в системата под формата на по-високи цени на клиничните пътеки. В макрорамката обаче изрично липсва механизъм, който да задължи болничните мениджъри да пренасочат този финансов ресурс към основните заплати на персонала.
• Пълно замразяване по места: Бюджетите за извънболнична помощ – включително средствата за лични лекари, специалисти в поликлиниките и аптеки в малките и отдалечени населени места – също са фиксирани на миналогодишните нива.

Изключение е направенo за младите лекари и специалисти, за чиито минимални възнаграждения бяха заложени 260 млн. евро, но с известни уточнения.

Първоначално Надзорният съвет на НЗОК обяви сумата от 260 милиона евро като целево финансиране за вдигане на минималните стартови заплати конкретно на младите лекари (достигащи 1 860 евро) и медицинските сестри (1 550 евро).

Впоследствие обаче параметрите бяха прецизирани:

Разширен обхват: По предложение на здравната комисия в парламента беше решено, че тези допълнителни милиони няма да бъдат само за младите лекари, а ще се разпределят през клиничните пътеки, за да подсигурят по-високи стартови възнаграждения на медицинския персонал във всички държавни и общински болници.

Политическият дебат днес се дължи на факта, че въпреки тези заложени 260 млн. евро, в самия закон липсва твърд механизъм, който да задължи болничните директори да пренасочат парите за масовите заплати. Опозицията алармира, че без ясна регулация масовите фондове за заплати на лекари и сестри извън стартовите нива реално остават „замразени“, а излишъкът може да отиде за административни разходи или мениджърски бонуси.

Аргументи и критики: Къде ще отидат 218-те милиона евро?

Липсата на обвързаност между държавното финансиране и доходите на медицинските специалисти крие сериозни рискове, които вече бяха дебатирани от икономисти и политически анализатори:

1. Риск от мениджърски злоупотреби: Тъй като в проектозакона липсват тавани или ограничения за заплатите на болничните директори, експерти (сред които и бившият финансов министър Асен Василев) алармират, че новите милиони рискуват да бъдат абсорбирани от тесен кръг ръководни кадри под формата на огромни бонуси, вместо да стигнат до редовия състав.
2. Липса на базови гаранции: Държавата отново отказва да наложи строг контрол за спазването на заложените в Колективния трудов договор (КТД) минимални прагове за заплати. В резултат на това, масовата практика болниците да работят при ниски базови възнаграждения и субективно разпределяно Допълнително материално стимулиране (ДМС) се циментира и през 2026 г.

Социалните последици: Кадрова катастрофа на хоризонта

Решението да се замразят доходите на медиците на фона на инфлацията и икономическия натиск заплашва да задълбочи хроничните проблеми на сектора:

• Бягство на млади специалисти: Замразяването на заплатите блокира възможността за привличане на млади лекари и абсолвенти, за които стартовите възнаграждения в държавните и общинските болници остават демотивиращи. Това засилва миграцията на кадри към чужбина или към частния сектор.
• Критичен дефицит на медицински сестри: Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) многократно предупреждава, че страната е в състояние на критичен дефицит на сестри, като средната им възраст надхвърля 55 години. Липсата на финансова перспектива през 2026 г. обрича системата на структурен колапс в близките години.
• Задълбочаване на регионалните неравенства: Замразеното финансиране за практиките в по-малките градове ще принуди много специалисти да затворят кабинетите си, оставяйки цели региони без достъп до качествено здравеопазване.

Изводите

Проектобюджетът за здравеопазване за 2026 г. не предвижда увеличение на заплатите за по-голямата част от медицинските специалисти в общинските и областните болници, въпреки сериозния ръст на средствата за болнична помощ.

Това за пореден път доказва, че наливането на милиони в здравната система не гарантира по-добро здравеопазване. Докато държавата увеличава финансовата тежест върху гражданите, тя отказва да защити хората, които крепят системата на гърба си. Без спешни корекции между първо и второ четене в Народното събрание и въвеждане на изрични регулации за минималните заплати, новите 218 милиона евро ще потънат в административния апарат, а лекарите и сестрите ще останат излъгани за поредна година.