Бюджет НЗОК: Отпадането на механизма за генериците – за кого, какво ще донесе?
Механизмът, по който компаниите връщат пари на здравната каса, ако надвишат бюджета за медикаменти, вече няма да важи за генерични лекарства. Това е основната промяна, която предвижда проектът за бюджет на НЗОК, който предстои да бъде гласуван днес от Надзорния съвет.
Премахването на механизма за генеричните лекарства цели да предотврати изтеглянето на евтини медикаменти от българския пазар. Когато генеричните лекарства са подложени на същите финансови тежести (връщане на средства при надвишаване на бюджета) като скъпите, оригинални лекарства, техният внос често става икономически неизгоден за компаниите.
Ето основните последици и детайли от тази промяна в бюджета на НЗОК:
- По-малък риск от дефицит: Производителите няма да спират вноса на масови евтини лекарства за кръвно, диабет и антибиотици.
- Финансов натиск върху НЗОК: Касата поема по-голям риск от преразход, тъй като компаниите за генерици няма да възстановяват суми при надхвърляне на лимитите.
- Фокус върху иновативните лекарства: Механизмът за връщане на пари (т.нар. „връщане на отстъпки“ или clawback) остава в сила за скъпите, патентовани молекули.
- Стабилност за пациентите: Намалява се вероятността хората да сменят терапията си принудително поради липса на даден медикамент в аптеките.
Фармацевтичната индустрия у нас посрещна това решение с облекчение и силна подкрепа, тъй като браншът от години интензивно настояваше за изваждането на генериците от т.нар. компенсаторен механизъм (clawback налог).
Реакциите и аргументите на бизнеса се разделят в няколко основни посоки, първата от които е край на „точката на пречупване“ за евтините лекарства, а втората – гаранция за предвидимост и инвестиции.
От Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) дълго време алармираха, че индустрията е достигнала „точка на пречупване“. Понеже бюджетът за лекарства масово свършваше предсрочно през есента, компаниите бяха принудени да връщат стотици милиони левове на НЗОК, за да покриват държавния дефицит. При генериците, където маржът на печалба е минимален, този налог правеше бизнеса губещ и принуждаваше фирмите да изтеглят масови и евтини терапии от България.
Представителите на сектора посочват, че отпадането на механизма носи дългоочакваната предвидимост за пазара. Компаниите вече могат да планират дългосрочно доставките и производството си у нас, без да се притесняват от внезапни финансови санкции в края на годината поради чужд преразход. Това стимулира и местните заводи за производство на лекарства.
За кого, защо е полезна промяната?
- За пациентите (Най-големите печеливши): Това е директна защита срещу т.нар. „тих дефицит“. Досега масови и жизненоважни лекарства за кръвно, диабет, неврологични заболявания и масови антибиотици изчезваха от аптеките, защото на фирмите им бе по-евтино да спрат вноса, отколкото да плащат глоби на НЗОК. Пациентите вече няма да бъдат принуждавани рязко да сменят терапията си поради липса на пазара.
- За фармацевтичните фирми (Генеричния сектор): Заводите и вносителите на достъпни лекарства най-накрая получават финансова предвидимост. Те се освобождават от абсурдната ситуация да бъдат санкционирани за това, че продават много бройки от евтини продукти, които реално спестяват милиони на държавата.
- За Министерството на здравеопазването (МЗ) и държавата: Промяната носи политическо и социално спокойствие. Държавата си спестява регулярните кризи с липсващи лекарства и протести на пациентски организации, които досега се повтаряха почти всяка есен.
Макар на пръв поглед промяната да изглежда като чисто административно решение, зад нея се крие сериозна пренастройка на здравно-осигурителния модел в България.
Петър Димитров
