Здравеопазването ни – хронично недофинансиране, липса на ясна визия и системни дефицити

Здравеопазването не е просто сектор – то е въпрос на национална сигурност и социална справедливост. Ако не предприемем решителни действия днес, утре цената ще бъде много по-висока. Време е за избор – между поддържане на статуквото и изграждане на система, която наистина работи в интерес на хората. Това заяви д-р Петър Москов, бивш министър на здравееопазването и водач на листата на коалиция „Синя България“ във Варна.

Здравеопазването в България от години се намира в състояние, което всички разпознаваме – хронично недофинансиране, липса на ясна визия и системни дефицити, които не могат да бъдат решени с частични мерки. Време е да говорим честно: системата не просто се нуждае от подобрение – тя се нуждае от дълбока, последователна и смела реформа, включително и намаляване на броя на болниците за активно лечение до около 100, като всяка от тях трябва да предлага пълен спектър от медицински услуги, да работи денонощно и да осигурява комплексно лечение.

Като човек, който е бил част от управлението на здравния сектор, мога да кажа, че най-големият проблем не е липсата на идеи, а липсата на политическа воля за тяхното прилагане. В продължение на години здравеопазването беше използвано като инструмент за краткосрочни политически цели, вместо да бъде третирано като стратегически приоритет на държавата.

Днес системата страда от няколко ключови дефицита. Първо – липсата на ефективен контрол върху разходите. Финансовите ресурси не са малко, но те не се използват рационално. Второ – дисбалансът между болничната и извънболничната помощ. България продължава да инвестира повече в лечение, отколкото в профилактика, което е фундаментална грешка. Трето – кадровата криза. Лекарите и медицинските специалисти напускат страната или системата, защото не виждат перспектива.

Реформата трябва да започне с ясна философия: пациентът трябва да бъде в центъра на системата, а не институциите. Това означава въвеждане на реална конкуренция между лечебните заведения, прозрачност в разходването на средствата и ясни критерии за качество.

Необходимо е и преосмисляне на ролята на здравната каса. Тя трябва да бъде активен купувач на здравни услуги, а не просто администратор на плащания. Това включва договаряне на качество, контрол върху резултатите и стимулиране на ефективността.

Електронното здравеопазване също не може повече да бъде отлагано. Дигитализацията ще позволи проследимост, контрол и по-добра координация между различните нива на системата. Това не е лукс, а необходимост.

Но най-важното – реформата изисква обществен договор. Гражданите трябва да знаят какво получават срещу своите здравни вноски, а държавата трябва да гарантира, че тези средства се използват честно и ефективно.