Устойчиво здравеопазване: Нови модели, нови партньорства, нови отговорности

Нарастването на здравните потребности в България е резултат от дълбоки демографски и епидемиологични промени, които изискват стратегически отговор от страна на здравната система. България е сред страните в ЕС с най-бързо застаряващо население. Делът на хората над 65 години надхвърля 20%, а естественият прираст е отрицателен – около -5,8‰. Това води до увеличена честота на хронични заболявания и мултиморбидност.

Средната продължителност на живота остава значително под тази за ЕС – около 72 години. Здравната система е изправена пред двойно предизвикателство – от една страна, хроничните незаразни заболявания като сърдечно-съдови и онкологични болести остават водещи причини за смъртност; от друга страна, нови и възвръщащи се инфекциозни заболявания изискват готовност и инвестиции във ваксинация. Належаща е нуждата от увеличаване на публичните средства за превенция, ранно откриване, прецизна диагностика и дългосрочно съвременно лечение. България трябва да постигне средноевропейските нива от 7%-8% на публичния плащания за здраве като процент от БВП, да увеличи здравните вноски, да гарантира реално покритие на гражданите, осигурявани за сметка на държавния бюджет, и да засили мерките за ефективно управление на парите за здраве, като насърчава постигането на по-добри резултати от превенцията, диагностиката и лечението.

В каква посока се развива фармацевтичният пазар в Източна Европа и къде се позиционира България? Има ли у нас потенциал за привличане на повече инвестиции в научноизследователска и развойна дейност?

България има стратегическо географско положение и квалифицирани кадри, което я прави потенциално привлекателна за клинични изпитвания и научноизследователска и развойна дейност. Необходима е обаче предвидима регулаторна среда, която да гарантира възвръщаемост на инвестициите и да намали административните бариери.

Към настоящия момент България налага най-ниската възможна цена на производител на лекарствен продукт, а НЗОК изземва средно 30% от приходите на фармацевтичните компании под формата отстъпки и преки плащания по Механизма на контрол на бюджета за лекарства. Най-наказани са тези съвременни лекарствени терапии, които осигуряват по-добро лечение и които лекарите предписват повече. Стига се до абсурдни ситуации, при които вместо НЗОК да заплаща стойността на лекарствените продукти, отпуснати от аптеки и приложени в болниците, фармацевтичните компании връщат на НЗОК средства, надвишаващи със 70% приходите им от продажби. В подобна среда е трудно страната да привлече допълнителни инвестиции в сектора.

Каква роля може да играе индустрията в подобряването на достъпа до иновативни терапии – както по отношение на регулаторни промени, така и чрез партньорства с институции и болници?

Иновативните лекарствени терапии имат потенциала да помогнат за пълно излекуване или за поставяне на болестта под контрол. Фармацевтичните компании работят с българските власти, за да направят своите продукти достъпни за българските пациенти. Индустрията подпомага хармонизирането на процедурите за оценка на иновации в ЕС и ускоряване на достъпа на пациентите до нови терапии, като не само предлага решения, но и търси съвместна работа с институции и гражданския сектор в посока премахване на бариерите и оптимизиране на процедурите за оценка за да може всеки пациент да получи най-подходящото лечение максимално бързо.

12-и национален фарма форум ще се състои на 12 юни в Sofia Hotel Balkan. Регистрирайте се безплатно тук.