Защо след 65 жените боледуват повече от сърце

След 65 жените боледуват пет пъти по-често от сърце. Защо? Това е темата, която разяснява д-р Ангелина Боризанова, кардиолог от УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ.

Заболяванията на сърдечносъдовата система остават водеща причина за смърт в световен мащаб. Най-честите сред тези заболявания са мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда (МИ) и стенокардия. Смъртността от сърдечносъдови заболявания (ССЗ) в развитите страни се е увеличила няколко пъти през последните 20 години и продължава да расте. От 1980 г. насам тя представлява повече от 50% от всички смъртни случаи. Установено е, че в активна трудоспособна възраст (20-50 години) мъжете са податливи на ССЗ приблизително 3 пъти по-често от жените.

Постепенното намаляване на функцията на яйчниците с настъпването на менопаузата е придружено от редуциране на производството на естроген и честотата на ССЗ при жените и мъжете на възраст 45-55 години става една и съща. Приблизително 5-7 години след менопаузата жените страдат от ССЗ пет пъти по-често, отколкото преди. При средна продължителност на живота на една жена 75 години една трета от живота си тя прекарва по време на менопаузата. Всяка година броят на по-възрастните жени непрекъснато нараства и днес около 10% от цялото женско население са в постменопауза.

За особеностите в развитието на предсърдната кардиомиопатия при постменопаузални жени разговаряме с д-р Ангелина Боризанова

– Д-р Боризанова, участвахте на тазгодишния Европейски конгрес по кардиология с проучване за предсърдната кардиомиопатия при постменопаузални жени. Как се отразява менопаузата на жените?

– Проучването е сред здравни работници от нашата болница, които преминаха на преглед в рамките на профилактична кампания, инициирана от Клиниката по кардиология през 2016 г. Тогава установихме, че интерес към профилактичните прегледи имаха основно представителките на женския пол. Те бяха на средна възраст и в менопауза. При тях като рисков профил установихме артериална хипертония и затлъстяване. Всъщност менопаузата се отразява неблагоприятно на женския организъм и най-често пациентките имат наднормено тегло и хипертония.

Проучването е единствено по рода си за България и беше представено на Европейския конгрес по кардиология тази година в Лондон. Въпреки че концепцията за предсърдна кардиомиопатия не е толкова нова, диференцирането на различни типове промени в предсърдието не е правено. Нашата идея е да внесем нови знания в тази област с цел ранна диагноза и профилактика на усложненията.

– Кои са патогенетичните и клиничните характеристики на сърдечносъдовите заболявания по време на климакса?

– Преходът към менопауза е свързан с много неблагоприятни промени за женския организъм – в метаболизма, теглото, артериалното налягане. Отпада предпазващото действие на женските хормони и рискът от миокарден инфаркт след 65 г. при жената започва да се изравнява с този при мъжа.

– Какъв е механизмът на действие на половите хормони, по-специално върху сърдечносъдовата система?

– Половите хормони имат протективен ефект. Жените обикновено сме с ниско артериално налягане, имаме добро съдово здраве, с малки изключения. Суетни сме, поддържаме добра физическа форма.

– До какви усложнения може да доведе предсърдната кардиомиопатия?

– Предсърдната кардиомиопатия е заболяване, при което наблюдаваме структурни и  функционални промени в предсърдието, които водят до редица усложнения. Едно от първите такива е предсърдното мъждене. Това е най-честата аритмия и сама по себе си може да доведе до мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност и прогресия на предсърдната кардиомиопатия. Друго усложнение е сърдечната недостатъчност, изявена с лесна умора и задух. Дискутират се дали не предизвиква и тромботични усложнения, но все още има много неясноти по въпроса.

– Как да поддържат здравето на сърцето си жените по време на менопаузата?

– Физическата активност се отразява благоприятно не само на сърдечното, но и на менталното здраве на жената. Заседналият начин на живот задълбочава метаболитните промени, обусловени от менопаузата. Друга важна стъпка е здравословното и балансирано хранене, както и достатъчният сън.

– Как жените в тази възраст да разберат, че имат атеросклеротични плаки?

– Всъщност никак не е трудно. Нужно е доплерово изследване на достъпните артерии. Атеросклерозата е заболяване, което засяга всички артерии, и ако има установена плака например на феморалната артерия, това подсказва за напреднал атеросклеротичен процес. Разбира се, има и компютър томографско изследване на сърдечни артерии, но индикацията за него се определя от кардиолог.

Високият холестерол е водещ рисков фактор, но не единствен риск за атеросклерозата. Тютюнопушенето, артериалната хипертония, захарният диабет, дори и затлъстяването са допълнителни и важни рискови фактори. Напоследък се коментира и влиянието на фините прахови частици във въздуха за ускоряване на атеросклеротичния процес.

– Колко често трябва да се изследва липидният профил? 

– При навършване на пълнолетие всеки трябва да знае какъв е холестеролът му. При липса на рискови фактори и завишени стойности обикновено се изследва след по-дълъг период. При наличие на отклонения или реализирано събитие – всяка година. Разбира се, важни са и разширените изследвания като кръвна захар, бъбречна функция, пикочна киселина. Те ни дават допълнителна информация за съпътстващите рискови фактори.

– Какви са здравословните стойности на холестерола както на „лошия”, така и на „добрия”?

– Те са различни, в зависимост от рисковия профил на пациента. Ако нямаме рискови фактори, можем да си позволим и 3 ммол/л за LDL-C. Но при преживян инфаркт или инсулт – под 1.4 ммол/л. „добрият“ холестерол се измерва количествено, а не качествено. Това означава, че невинаги количеството е полезно, напротив, дори имаме доказателства за неблагоприятен ефект върху съдовото здраве на НDL-холестерола.

– Наскоро учени от университета в Питсбърг установиха, че по-големите HDL (на „добрия” холестерол) частици са свързани с риск от деменция. В този смисъл коя е и обратната страна на медала на „лошия” и „добрия” холестерол?

– Точно това имах предвид. Няколко HDL частици определят „добрия“ холестерол и ние не можем да кажем коя преобладава и в какво количество от общото изследване. 

– Напоследък все повече учени и лекари твърдят, че основната причина за високия риск от инсулт и инфаркт е възпалението на съдовете. Организмът трупа холестеролови плаки там, за да го изолира. Това променя ли съвременния подход в лечението – тоест насочено ли е към овладяване на възпалението, а не към традиционното предписване на статини, които да нормализират нивата на холестерола?

– Статините, освен че понижават нивата на холестерола, намаляват и възпалението на съдовете. Това е част от т.нар. плейотропно действие. Атеросклерозата прогресира при наличие на нискодозово възпаление, различно от това при инфекции. Има в ход клинични проучвания, които изследват нови антивъзпалителни терапии за лечение на съдовото възпаление.

– Разработват ли се нови терапии за пациенти с високи нива на холестерола, при които да се избегнат страничните ефекти на статините?

– Медицината е в прогрес, особено в областта на липидологията. Но статините остават крайъгълен камък в лечението на атеросклеротичните заболявания заради плейотропните си ефекти. Има нови медикаменти, разбира се, които можем да използваме при нетолерантни на статини пациенти. 

Визитка

Д-р Ангелина Боризанова, д.м., е специалист с над 15 години опит в областта на неинвазивната диагностика и лечение на сърдечносъдовите заболявания. Научните й интереси са в областта на кардиометаболитни заболявания, дислипидемии, предсърдно мъждене, затлъстяване, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност и др. 

Д-р Боризанова завършва с отличие Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора през 2007 г. Специалност „Кардиология“ придобива през 2015 г. През 2022 г. придобива образователна и научна степен „Доктор по медицина“ с дисертация на тема ‘“Ехокардиографски предиктори за предсърдно мъждене“. Има сертификат за ехокардиография – експертно ниво, 2017 г. Лектор е на национални и международни конгреси, има над 30 публикации в национални и международни списания.

От 2009 г. д-р Боризанова работи в Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. От юли 2023 г. е главен асистент към Катедрата по Спешна медицина към Медицински университет-София.

***

Д-р Боризанова е част от екипа и на Медицинския център към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – МЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“, където преглежда пациенти както с направление по НЗОК, така и срещу заплащане. 

Онлайн запазване на час за консултация 

Запазване на час по телефона: 02 94 32 207.

Автор: Милена ВАСИЛЕВА, в-к „Доктор“