Три популярни антихистаминови лекарства с изявена активност срещу Covid-19

Три често срещани антихистаминови лекарства потискат инфекцията на клетки от страна на SARS-CoV-2. Това показват резултатите от предварителните тестове на изследователи от Университета във Флорида, публикувани в списание Biochemical and Biophysical Research Communications.

Констатациите са резултат от лабораторни тестове на клетки и подробен анализ на медицинските карти на около четвърт милион пациенти и могат да подкрепят стартирането на рандомизирано, контролирано клинично изпитване, за да се определи дали специфичните антихистамини могат да лекуват или дори да предотвратят COVID-19 при хора, заявяват изследователите.

По-рано тази година д-р Лия Резников (Leah Reznikov), асистент по физиологични науки в Университета във Флорида и водещ автор на изследването, започва да си сътрудничи с д-р Дейвид А. Остроу (David Ostrov), имунолог и доцент в катедрата по патология, имунология и лабораторна медицина във същия университет. Екипът си е поставил за цел да идентифицира кои одобрени лекарства могат да повлияят на начина, по който вирусите SARS-CoV-2 се свързват с клетките. Блокирането на тази връзка по същество заключва клетъчната врата, която пречи на предаването на вируса в дихателната система.

„Открихме епидемиологични данни, показващи, че употребата на специфични лекарства е свързана с намалена вероятност за положително тестване за SARS-CoV-2, вирусът, който причинява COVID-19. След това установихме, че тези специфични лекарства проявяват пряка антивирусна активност срещу SARS- CoV-2 в лабораторни условия“, коментира Остроу.

Въпреки че има връзка между лекарствата и нивата на инфекция, изследователите подчертават, че има още много да се проучат и официално не са установени причинно-следствени връзки.

„Фактът, че тези лекарства действително потискат вируса в лабораторни условия, не означава непременно, че те ще го потискат активно при хората, но биха могли“, отбелязва Остроу.

Екипът се фокусира върху ангиотензин-конвертиращия ензим-2 или ACE2, протеин на „шлюза“, който вирусът използва, за да нахлуе в човешките клетки. Те анализират медицинските записи на близо четвърт милион пациенти. Хората на възраст 61 и повече години, които са използвали определени антихистамини, по-рядко дават положителен тест за вируса SARS-CoV-2, отколкото тези, които не са приемали лекарствата, установяват изследователите.

FDA обяви страничните ефекти на коронавирусната ваксина на Pfizer

След това изследователите тестват тази група антихистамини за способността им да инхибират коронавируса в комбинация от човешки клетки и клетки от примати. Три от лекарствата – хидроксизин, дифенхидрамин и азеластин – показват директни, статистически значими антивирусни ефекти върху вируса SARS-CoV-2.

Хидроксизинът, продаван като Atarax, и спреят за нос азеластин са лекарства с рецепта, докато дифенхидраминът се продава без рецепта като Benadryl срещу симптоми на настинка и алергия.

Лекарствата са тествани в различни концентрации, за да се измери колко е необходимо за инхибиране на вируса.

Въпреки че констатациите са обнадеждаващи, Остроу предупреждава, че хората не бива да се самолекуват с антихистамини като превенция или лечение на COVID-19, а само след подробна консултация с лекар.

Установено е, че сред трите лекарства азеластинът потиска вируса SARS-CoV-2 в доза, която е по-малка от количеството, предписвано като назален спрей. Другите два антихистамини изискват по-високи концентрации на лекарството от препоръчваните до момента нива на дозировка, за да се постигне антивирусна активност в клетките. Това засега не прави дифенхидрамин по-малко потенциална терапия с COVID-19, особено като се има предвид неговата достъпност и статут на лекарство без рецепта, заявява Остроу. Ще бъдат необходими клинични изпитвания, за да се установи ефективността на лекарствата при профилактика, ранно лечение и като вторична терапия при тежък COVID-19.

Сп. Nature: Документът за ваксина Oxford COVID – нерешени проблеми за най-ефективния режим на дозиране и ефект при възрастни хора

Данните предполагат, че тези три антихистамини могат да действат като нарушават взаимодействията на вируса с АСЕ2 или като се свързват с друг протеин, който може да попречи на вирусната репликация. Протеинът, известен като сигма рецептор, е част от комуникационната мрежа на клетката, обяснява Резников.

Въпреки че констатациите са интригуващи, Резников и Остроу отбелязват, че има още много какво да се научи относно механизмите на взаимодействие на антихистамините с вируса SARS-CoV-2.

Тъй като пандемията на COVID-19 ни притиска, Остроу заявява, че има възможност тези антихистамини да отидат директно на клинични изпитвания при хора, без първо да бъдат тествани върху моделни животини. Такъв е случаят с фамотидин, антихистамин и антиацид, които се подлагат на клинични изпитвания като терапия за тежко болни пациенти с COVID-19.

Възможно е ваксинираните да продължават да предават вируса и да заразяват други