СЗО: Скоро няма да имаме с какво да лекуваме
„Скоро няма да имаме с какво да лекуваме. За по-малко от 100 години от откриването на пеницилин бактериите успяват да се адаптират към почти всички съществуващи антибиотици. Последното значимо изобретение бяха флуорохинолоните и оттогава човечеството започна да губи микроби в надпреварата за здраве“ – алармира доклад на СЗО.
Способността на микроорганизмите да оцеляват и да се размножават, въпреки приема на антибиотици, се нарича антибиотична резистентност. Казано по-просто, бактериите започнаха да реагират на лечението, докато правим дъжд. Неприятно е, но ако имате чадър със себе си, не е страшно. Фармаколозите знаят поне пет начина, по които микробите се предпазват от антибиотиците. Някои от тях са вродени характеристики. Други са резултат от излагане на малки дози лекарства и обмен на „полезни“ свойства между различни видове микроорганизми.
В идеалния случай антибиотикът прекъсва веригата на размножаване на микроорганизма на различни етапи. Например, той нарушава синтеза на нуклеинови киселини или образуването на клетъчната стена. Бактериите са се научили да се справят с това: някои активно „изхвърлят“ активното вещество на лекарството от клетката; други се „дегизират“ или разграждат антибиотика със специални ензими.
Статистиката е безмилостна: ако ситуацията не бъде променена, до 2050 г. 10 милиона души ще умрат от устойчиви щамове бактерии всяка година. Това е повече от смъртни случаи от рак, пътнотранспортни произшествия или диабет. Вече лечението на мултирезистентната туберкулоза е неефективно в почти половината от наблюденията. Борбата с микробите понякога все още се отдава чрез увеличаване на дозите и комбиниране на различни лекарства, но през 2015 г. се появиха микроби, резистентни към последния антибиотик от резерва, колистин, и светът е на прага на пост-антибиотичен апокалипсис.
Колистинът, известен още като полимиксин Е, е антибиотик, използван в краен случай при многорезистентни грамотрицателни инфекции, включително пневмония. Те могат да включват бактерии като Pseudomonas aeruginosa, Klebsiella pneumoniae или Acinetobacter.
Британският преглед на прогнозата за антимикробна резистентност обещава връщане към средновековието.
Учените се опитват да намерят нови начини да надхитрят бактериите. Проблемът е, че разработването на антибиотици струва много пари, а потенциално мощното лекарство ще бъде направено резервно лекарство и ще се използва само в крайни случаи. Това означава, че фармацевтичните компании няма да „възстановят“ разходите за разработка. В допълнение, микробите отново могат да бъдат по-бързи от хората и да се адаптират към ново лекарство, дори преди да попаднат на пазара.
Все пак има случайна надежда. Например през август 2020 г. бе открито слабо място в ацинетобактер, причинител на респираторни заболявания. Учените проведоха експеримент, при който сероводородът върна уязвимостта на бактериите към гентамицин.
Проблемът с антибиотичната резистентност се задълбочава предимно от:
– Безконтролен прием на антибиотици без лекарско предписание.
– Недостатъчна доза или време за лечение.
– Неправилна комбинация от лекарства.
В същото време има вероятност проблемът с антибиотичната резистентност да бъде пренесен на заден план. Такъв ще бъде случаят, когато се научим да използваме антимикробни пептиди, бактериофаги и генна модификация на патогени. Въпреки че тези идеи остават само в стените на лабораториите, нашата дейност е да се предпазим от инфекции, да спазваме хигиената и предписанията на лекаря.
