Картата на разпространение на Covid-19 в света се припокрива с картата на ваксиналните политики

„Картата на разпространение на Covid-19 в света се припокрива с картата на ваксиналните политики. Страни, отказали се от ваксината срещу туберкулоза (БЦЖ), в момента са в разгара на епидемията и са силно засегнати“. Това каза пред БНР проф. д-р Любима Деспотова, председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина.

Проф. Деспотова коментира появилите се проучвания в различни страни на света, целящи да докажат дали ваксината срещу BCG ще се окаже добър начин за повишаване на имуните на хората в епидемиологична обстановка и то преди всичко срещу остри респираторни инфекции.

Според проф. Деспотова масовата имунизация срещу туберкулоза е причината за по-слабото засягане на източноевропейските страни, Португалия и Африка, респективно по-голям брой заразени в страни с развито здравеопазване – Италия, Испания, Германия и Швейцария, които не прилагащи масово BCG, а само на емигранти от Африка и на изключително малки техни рискови групи.

Проф. Деспотова се аргументира с конкретен пример, сравнявайки бившите „източна“ и „западна“ Германия. От публикувана карта за разпространението на Covid-19 на цялата територия и на нея изключително подробно е отбелязано разпространението на заболяването, се забелязва следното:

„Има съществена разлика между бившата Източна Германия и бившата Западна Германия. Източна Германия е до три пъти по-слабо засегната. И отново има съвпадение между масовото прилагане на БЦЖ в Източна Германия и отказа на Германия през 1998 година да се прилага…

„САЩ никога не са прилагали масово БЦЖ ваксина, същата е ситуацията и с Испания, тежко засегната. А съседна Португалия ваксинира децата си от раждането до 12-та им годишна възраст“. Разпространението на Covid-19 в Португалия е съпоставима с тази в Източна Европа, подчерта проф. Деспотова.

Отказалите се от ваксината преди десетилетия сега са силно засегнати и са в разгара на епидемията, категорична бе проф. Деспотова.

„Има още една голяма разлика, която прави впечатление. Това е разликата в използваните ваксинални щамове. Българските, японските, бразилските и руските са твърде подобни един на друг. Това са щамове от стария вид, стабилни десетилетия. Докато използваните в определена степен в Западна Европа са на базата на нови и различни ваксинални щамове“, допълни проф. Деспотива.

В Източна Германия са използвани старите, руски ваксинални щамове, конкретизира проф. Деспотова. Ирак, който прилага японските щамове ваксина, също е много по-слабо засегнат от Иран.

Според статичтики от Япония, засягат се възрастни пациенти с едно или повече хронични заболявания, т.е. полиморбидни пациенти, докато в европейските страни тази разлика е заличена.
Според проф. Любима Деспотова много лесно е всеки пациент у нас да разбере дали е ваксиниран.

„България остана единствената страна в света, която поддържа имунизация с реваксинация… Тази ваксина може да се окаже добро решение и тестът манту може да се направи лесно, за да се разбере кой е бил ваксиниран с БЦЖ, а и да се настрои ваксиналната политика на страната, след като епидемията започне да заглъхва. Може да се окаже, че една 100-годишна ваксина отново ще ни помогне“.

Австралия имунизира 4000 медици с BCG срещу коронавируса