КНСБ – Дълготрайните болнични са проблем, а не кратките

Дългите болнични, които са с най-голям ръст през последните години, са тези, които най-сериозно натоварват работодателите, а не кратковременните. Това показват данните от анализ на КНСБ за издадените болнични листове в периода 2011 – 2018 г.

Най-голям е ръстът на болничните за период между 15 и 30 дни, показва анализът, който се концентрира и върху динамиката в разходите за краткосрочни обезщетения за временна неработоспособност. Тенденцията е да се увеличава срокът на ползване на болнични поради общо заболяване за по-продъг период – между 15-30 дни, а това води до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината, отбелязват от синдиката в своя позиция до медиите.
Данните показват динамиката в разходите за краткосрочни обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, но далеч по-важно е да се анализират причините, както и някои детайли, които обясняват несъстоятелността на твърденията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с продължителност до 7 дни са фалшиви, коментират експертите от КНСБ.
Делът на болничните листове с продължителност до 7 дни, за които се отнасят обвиненията на част от работодателите за сериозни злоупотреби и ползване на фалшиви болнични листове, е нисък на фона на общия брой болнични листове с плащане, както и за разходите за обезщетения по болест като цяло, твърдят още от синдиката. Посочва се, че броят на издадените болнични листове с продължителност от 4 до 7 дни през 2018 г. е 766,9 хил., което е 37% от общия брой, а изплатените дни с продължителност от 4 до 7 дни, от които първите три дни се плащат от работодателя, а от четвъртия ден – от ДОО, са 1 573,1 хил. дни или 9,0 на сто от общо изплатените дни поради общо заболяване. Разходите за тях са 53,9 млн. лв. или 9,9 на сто от общите разходи за парични обезщетения поради общо заболяване.

С констатациите си експертите на синдиката заключават, че посочените данни показват ясно, че делът на болничните листове с продължителност до 7 дни, за които се отнасят обвиненията на част от работодателите за сериозни злоупотреби и ползване на фалшиви болнични листове, е нисък на фона на общия брой болнични листове с плащане, както и за разходите за обезщетения по болест като цяло.

От свпя страна КНСБ са на мнение, че в последните години е налице и увеличение на дела на получателите на обезщетения за временна неработоспособност от най-високодоходните групи. Докато през 2014 г. относителният дял на получателите на обезщетения според размера на осигурителния им доход в групата от 1,5 до 2-кратния размер на средния осигурителен доход (СОД) е бил 29,5 на сто, то през 2018 г. този дял е нараснал до 34,2 на сто от общия брой. Осигурените лица, които са получавали парично обезщетение по болест, изчислено на база доход над 2-кратния размер на СОД от 25,2 на сто през 2014 г. са се увеличили до 27,0 на сто през 2018 г.

Според данните на Националния осигурителен институт броят на дните във временна неработоспособност поради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 г. нарастват до 17,8 млн. дни, или с 49 на сто повече през 2018 г. Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите, се увеличава от 4 млн. през 2011 г. на 5,7 млн., което е ръст 42 %.