КТ „Подкрепа“ с нови данни за изплащането на болничните в Европа
Въпросът за заплащането на първият ден от отпуска за временна нетрудоспособност (т.нар. болнични) продължава да е на дневен ред, както за потърпевшите, така и за синдикатите, за Българска стопанска камара и за политиците. предложението се посрещна с противи чувства – едни го намериха за правилно, по-голямата – не. Като оправдание за действието се потърси опора в Европа и страните-членки на общността. появиха се информации, че 14 от 22-те страни членки не изплащат първия ден от болничните. По този повод експерти от КТ „Подкрепа“ и други организации са направили преглед на законодателството в страните, в които, според работодателски организации, работниците не получават нито обезщетение, нито трудови възнаграждения в първите дни от временната нетрудоспособност. Реалността се оказа съвсем различна. Ето какви са данните от проучването на Синдиката.
Не в 14, а в едва 5 държави в ЕС работниците не получават плащания от първия ден. Впоследствие, в 2 от тези пет държави, работодателят, не осигурителният фонд, поема отговорността за заболелия служител. Cред единствените три държави, в които бизнесът няма никакво отношение към болничните, са държави като офшорката Кипър.
Eдин от най-фрапиращите случаи, посочени от работодателите, беше Швеция, където те твърдят, че срокът, в който работникът остава без всякакви средства е 7 дни и стига до 90! Това е напълно невярно – работникът получава плащане от първия ден на разболяването си. Единствено, когато е самоосигуряващо се лице, може да не получава средства от осигурителния фонд, ако не плаща вноски в него, което е логично. В Австрия работодателят плаща от първия ден и продължава да го прави цели 12 седмици. Там действа т.нар. „принцип на продължаващо възнаграждение“, въпреки че човекът не е на работното си място. Има и държави членки, в които задължението за плащане от първия ден от страна на работодателя не е вписано в закон, а е част от колективни трудови договори. Те обаче покриват всички или почти всички работници и служители в страната, тъй като там социалният диалог е добър и никой работодател не би си позволил да откаже започване на преговори за КТД, както в България. Никой работодел не би си позволил също да заяви, че работниците са мързеливи, а той им изработва заплатите.
Не само това – aко погледнем колко дни от периода на временна нетрудоспособност се покрива от работодателите в държавите членки на ЕС, ще установим, че българските работодатели са най-облагодетелствани.
Девет са държавите, в които бизнесът покрива между 2 и 10 дни, тук е и България с три. В цели 11 държави работодателите изплащат обезщетения/заплати повече от 30 дни. В допълнение, в немалко страни единствено бизнесът плаща осигуровки за общо заболяване, у нас те се делят между работника и работодателя.
Обръщаме внимание и на още една лъжа, която се тиражира. Ръст на изплатените болнични дни в последните години наистина има, но той не е 10 млн. дни. Всъщност отчетът на НОИ за 2012 г. сочи, че болничните дни през годината са 12 100 012, а през 2018 г. са били 14 668 561. Разликата е 2,5 млн. дни – четири пъти по-малко от твърденията на работодателски организации.
