За хомеопатията – искрено и с любов
Д-р Айча Заралиева е родена през 1986 г. в Търговище. През 2011 г, завършва МУ – София, през 2012 – 2016 специализация по физикална и рехабилитационна медицина, Медицински университет – София; 2012 – 2013 магистратура по Публична администрация със специализация здравен мениджмънт – УНСС – София; Юни 2017 и до момента – асистент в Катедра Физикална терапия и рехабилитация към МФ на МУ – София; Клиника по физикална и рехабилитационна медицина – УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – София.
Член на Български лекарски съюз; Член на Българската медицинска хомеопатична организация; Член на Асоциация по Физикална Медицина и Рехабилитация.
Сертифициран клиничен хомеопат от 2013 г., завършени модули по поддържаща квалификация по клинична хомеопатия от 2014 г, 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
Владее руски, английски, турски и украински език.
За хомеопатията у нас се говори прекалено много – основно, че не работи и че хората, които твърдят, че тя е ефективен терапевтичен подход, имат нужда от лечение. От другата страна са хора, които твърдят, че са се излекували от какво ли не, включително и от онкологични заболявания, само с хомеопатични лекарства. Диаметрално противоположните мнения предизвикват съмнение във верността и на двете хипотези.
Като лекар за мен винаги е било важно да съм наясно с различните течения в терапевтичните подходи, а също и с алтернативните методики. Колкото повече ги изучавам, толкова по-яснo ми става, че тези определения са абсолютно неадекватни в клиничната практика. За хората без медицинско образование нещата звучат така – или избираш лекарите с техните химически лекарства и операции, които са по правило вредни, или се лекуваш с фитотерапия, уринотерапия, минералотерапия и т.н., които са абсолютно безвредни и действат като панацея. Т.е. “алтернативната медицина” отрича другата медицина (пак не става ясно коя е другата?). А това е пълен абсурд! Да си приемате лекарствата рядко е достатъчно, за да имате подобрение. Важни са и храненето, и движението, и емоциите, и нивото на стрес и т.н. Така в моите търсения открих и хомеопатията. Проучих темата, доколкото успях, и реших за себе си, че е добре да се запозная с повече детайли от тази методика, за да я прилагам като допълнение към останалите елементи на терапевтичните си схеми. А може би и тайничко се надявах да разбера защо толкова много колеги са против нея.
И така, какво е хомеопатията? Тя е терапевтичен метод, който прилага в клиничната практика феномена на подобието и използва лечебни вещества в малки или безкрайно малки дози.
Именно безкрайно малките дози – в по-голямата част от хомеопатичните лекарства не могат да се открият молекули от изходната субстанция, пораждат полемиките и съмненията във възможността ефектът от хомеопатията да е нещо повече от плацебо. Затова и редовно ще чуете и прочетете мнение, които гравитират около “Аз не вярвам в хомеопатията!” и “Тя е псевдонаука, така пише в уикипедия!”.
Медицината е наука, а както знаем, в науката няма място за вяра. В науката говорим за доказана «надеждност» и «ефективност» на съответната терапия. Не си позволяваме да черпим информация от електронните енциклопедии, създавани от хората, които пишат по форумите. Когато става въпрос за терапевтичен ефект, той зависи от множество фактори, на първо място от правилно подбиране на медикамент за съответния медицински проблем. Искам да кажа, че ако на пациент с главоболие се даде лекарство за лечение на цистит, едва ли това ще реши неговия проблем. Но няма и да докаже, че лекарството за цистит не работи, нали?
В хомеопатията това е много тънкият момент – че тя работи на принципа на подобието, и за да бъде ефективна, е нужно да се предпише точното лекарство, за съответния пациент. За справка – монопрепаратите, които се включват в традиционните материи медики (така се казва хомеопатичната фармакопея), са над 200. Ето защо е важно да се научат не само ориентировъчно ефектите, а конкретните показания на всеки един препарат. Точно толкова важно е да се снеме и пълна анамнеза, далеч по-обширна, от онази, която сме учили по пропедевтика на вътрешните болести.
В хомеопатията съществуват две основни направления – класическа и клинична. Класическата хомеопатия се преподава на всеки, който иска да се запише на курс, т.е. много често това са хора без никакво медицинско образование. На база оплакванията на пациента, се изписва хомеопатично лекарство, само едно. Използват се много големи разреждания, в повечето случаи самите хомеопати приготвят лекарствата, и се забранява прием на каквито и да било други лекарствени препарати, а също и употреба на мента, чай, кафе, чесън, цигари, алкохол… Клиничната хомеопатия се практикува единствено и само от лекари, преминали успешно курс на обучение. В България единствено Европейската школа по клинична хомеопатия работи в партньорство медицинските университети в София, Пловдив, Варна и Плевен, курсът е 2-годишен, с акредитиране на обучението от БЛС. При прилагане на подходите на клиничната хомеопатия, на пациента се снема анамнеза, а след това той бива преглеждан. Ако е нужно, се назначават и съответните изследвания. Въз основа на всичко това, се назначават хомеопатични лекарства, които се изписват на рецепта и пациентът си закупува от аптека, в съответните дози, без да се променя вече назначена от други колеги терапия. Т.е. клиничната хомеопатия по нищо не отстъпва на съвременната медицина, тя се базира на клиничната находка, използва лекарствени средства, регистирани от ИАЛ, и е абсолютно съвместима с другите терапевтични методики.
Наричат хомеопатията “нежната медицина”. И това не е случайно – когато пациентите са още съвсем малки (може да се прилага от първия ден на раждането), когато това са бременни жени и жени-кърмачки, когато са с множество алергии, когато са твърде възрастни – хомеопатията остава като подходящ вариант за лечение. Малките и безкрайни малки дози я правят лесно поносима от организма.
Да се твърди обаче, че с хомеопатия може да се лекува всичко – ето това е абсолютно грешно. Реално, това е и една от причините да се дискредитира методът. Спешните състояния изискват съответните мерки, хроничните заболявания – подходящата медикаментозна терапия. Пациенти, които провеждат лъче- и химиотерапия могат да приемат хомеопатични лекарства за преодоляване на страничните ефекти, но е абсурдно да се твърди, че само с хомеопатия може да се излекува туморно заболяване. Да се използва за профилактика на грипа – да, но да отмени нуждата от ваксиниране според имунизационния календар – в никакъв случай.
Ако трябва да избирате между хомеопат-фанатик и лекар-антихомеопат – изберете втория. Това съветва самият Кристиян Боарон, генерален директор на Лаборатории Боарон. Звучи наистина логично – когато става въпрос за здравето и човешкия живот, място за компромиси няма – някои заболявания, нелекувани навреме, могат да имат фатални или трайни последици.
Често нападат хомеопатията, че не се базира на никакви научни доказателства. Което показва само, че това е мнение, взето от популярната литература. Научните доказателства се постигат чрез експерименти и анализиране на резултатите. През 1796 г. (да, точно през 1796 г. !) Самуел Ханеман издава своето „Проучване върху нов принцип за откриване на лекарствените субстанции“, в което описва закона на подобието. Реално, той се базира на едно още по-старо твърдение – на Хипократ, че подобното се лекува с подобно. Ханеман посвещава целия си живот на опити с различни субстанции, изпробвайки ги върху здрави и болни хора и описвайки ефектите от тях. Така че, ако трябва да сме максимално пунктуални, хомеопатията поставя началото на експерименталната фармакология. Във времето, в което Ханеман работи, лекарите са използвали лекарствата в токсични дози. Често пациентите са умирали от интоксикации с лекарствата, а не от болестта си. Явно така идва и идеята дозата да се намалява. А как – разбира се, с разреждане с вода. Тук се включва важният момент – след разреждането, да се разклати флаконът – т.е. да се динамизира. И да се импрегнират захарни гранули с разтвора (това е доста опростена версия на реалния процес на получаване на хомеопатичните лекарства в лабораторни условия). Затова и много често наричат хомеопатичните препарати “захарни топчета”. А тъй като се използват много големи разреждания, и в гранулите 15 СН вече няма молекули от изходната субстанция, се твърди, че това са “захарни топчета, напоени с нищо”.
След Ханеман с хомеопатия се занимават много лекари, които продължават да експериментират и записват резултатите от проучванията си. Има много залитания от линията на науката, а и на здравия разум. Но познанието, натрупано и доказано независимо от много автори, не може да се пренебрегне. Така в годините на много места по света хомеопатията ту е отричана напълно, ту използвана едва ли не като единствен метод за лекарствена терапия. След откриването на аспирина, пеницилина, морфина и редица други, хомеопатията отново остава на втори план.
Големият научен пробив е на Жак Бенвенист. На 30.06.1988 списание Nature публикува статията му, в която се описва как силно разредена и динамизирана субстанция променя свойствата на разтвора. В експеримента се проследява действието на много високи разреждания на антитела върху човешки базофили. Научната общност е потресена. Хомеопатията изобщо не се споменава в материала, но не се отрича важният факт кой финансира това проучване – лаборатории Боарон. За по-малко от 2 месеца се провеждат контролни експерименти – друг екип от учени се опитва да повтори изследването на Бенвенист, и тъй като не постига никакви резултати (едно от условията да се приеме един научен експеримент за сигнификантен, е да е възпроизведим – т.е. при повтарянето му да се получават същите резултати отново). На 28.07.1988 Nature отрича първата статия. Жак Бенвенист е отлъчен от научната общност. След като многократни безуспешни опити да изчисти репутацията си, той умира през 2004 г.
През 2007 г. Люк Монтание изказва хипотезата за съществуването на относително стабилни наноструктури във водата, способни да задържат частично генетична информация. Той твърди, че „разреждането на нещо не е нищо“, независимо колко силно е разредено изходното вещество. Когато този толкова солиден учен (заедно с Франсоаз Баре-Синуси са нобелови лауреати по медицина заради откриването на ретровируса, причиняващ СПИН – HIV, през 1983 г.) заговаря за това, научната общност отново наостря уши. Също, както когато Масаро Емото показа за първи път снимките на водните клъстери. И изобщо не става въпрос, че водата имала памет – в смисъл, че помни като любопитната ви съседка от долния етаж кога сте се прибрали в петък вечер (всъщност, е било в събота сутрин). Става въпрос за това, че науката ни позволява да знаем много за Вселената, но за истинските свойства на водата има още много да се научава.
Изследвания се правят и с ultra low doses на ацетилсалицилова киселина (аспирин). Това прави ли тези проучвания доказващи, че хомеопатията работи? Не, това показва, че има какво да се изследва и в тази насока. И че според дозата в която се прилага, една и съща субстанция може да има диаметрално противоположни ефекти.
Общоприето е, че за да се приеме един препрат за ефективен, трябва да действа еднакво на голям брой пациенти с еднакви оплаквания.
Но как да намерим напълно еднакви хора? Индивидуализирането в хомеопатията е много ефективно за лечението на пациентите, но за статистиката е истински ужас. Класическите дизайни за клинични проучвания са абсолютно неприложими за хомеопатичната практика. Тук е важно да посочим, че клиничния опит и науката доказват все по-често, че едни и същи лекарства (химически синтезирани, не хомеопатични) действат по различен начин при отделните пациенти и все по-често се алармира, че е необходимо индивидуализирано лечение за всеки отделен човек.
Когато за първи път видях ефекта на хомеопатичното лечение при деца и домашни животни, при които очевидно не се касае за плацебо-ефект, приех, че хомеопатията действа, и продължих напред, трупайки емпирични познания от собствения си опит и от този на колегите ми лекари-хомеопати.
Признавам си, че съм имала и провали в хомеопатичните си схеми. Пренасочвала съм пациентите към други колеги, които са успявали да им помогнат. Разбира се, имам и успешно излекувани, препратени ми от други колеги. Какво означава това? Че за да се назначи лечението, трябва да се познават препаратите. Че трябва много внимателно да се прегледа пациента, и също толкова щателно да му се снеме анамнеза. Да се направят необходимите изследвания. И всеки път да се обяснява на пациента какво е състоянието му, какви са вариантите за лечение и той да вземе информирано решение как да постъпи. За мен винаги си остава въпросът – мога ли го лекувам само с хомеопатия? А ако отговорът не е изцяло положителен, да избера лекарствата, които ще му помогнат наистина.
Д-р Айча Заралиева
Желаещите да се свържат с д-р Заралиева могат да го направят всеки понеделник и сряда от 15 до 18ч., в „МЦ „Спортмед„. (Д-р Заралиева има договор с НЗОК.)
Синдромът на карпалния канал или… защо не можем да използваме ръцете си
2 Отговори
[…] За хомеопатията – искрено и с любов […]
[…] За хомеопатията – искрено и с любов […]