Синдромът на карпалния канал или… защо не можем да използваме ръцете си

Синдромът на карпалния канал представлява  притискане на срединния нерв (n. medianus) в карпалния канал. Известен е още като карпалнотунелен синдром, carpal tunnel syndrome, а също и като компресионна невропатия на n. medianus.

Подходящи упражнения, препоръчани от д-р Заралиева (видео)*.

Карпалният канал е фиброзно-костен тунел, заграден от костите на китката, трансверзалния карпален лигамент (напречната връзка на китката) и сухожилията на мускулите-сгъвачи на пръстите. Той е разположен повърхностно, пространството в него е малко, а през него преминават срединният нерв и сухожилията на общо 9 мускула. Ето защо зоната е силно уязвима на механични въздействия, а състоянието е най-често срещаната професионално обусловена тунелна невропатия. Увредата на нерва е в резултат от притискането му между  структурите в канала, евентуално от наличието на сраствания.

Заболяването се среща често, повече боледуват жените, и са засегнати хора в активна възраст. Засяга доминантната ръка и се приема, че е професионално обусловено – обикновено при хора, работещи на поточни линии, при еднакви, повтарящи се движения, при свръх опъване на сухожилията в областта на китката и все по-често при хора, работещи на електронни устройства – клавиатури, компютърни мишки, сензорни дисплеи. Като рискови фактори за развитие на синдрома на карпалния канал се приемат бременността, наличието на диабет, счупвания в областта на китката. Не бива да се пропускат и многобройните анатомични вариации в тази зона, които сами по себе си биха могли да бъдат причина за последващо развитие на синдрома при физическо натоварване.

Първите симптоми на заболяването са изтръпване и  болка в зоната, инервирана от срединния нерв – дланта, първите три пръста и половината на четвъртия пръст на ръката от дланната страна и в областта на върховете на същите пръсти около ноктите и крайните фаланги. Оплакванията се засилват или се предизвикват  при максимално сгъване на китката с пръсти, свити в юмрук и при крайна екстензия на китката, налице са и нощни болки. Средният нерв не случайно се счита за основен нерв на ръката, той има смесен характер, и освен, че е отговорен за движенията на ръката и чувствителността ѝ,  в състава му има и вегетативни симпатикови влакна. Затова често има и хипер- или хипохидроза на ръката, т.е. намалена или увеличена потливост. Двигателните нарушения се наблюдават в по-късни стадии от развитието на синдрома – от хипотония (намален тонус на мускулите) до хипотрофия (намален обем) и дори атрофия на тенарната мускулатура и смутена опозиция на палеца.

Диагнозата се поставя сравнително лесно, но за сигурното ѝ верифициране, освен характерните симптоми, се провежда и електромиографското изследване (ЕМГ) с цел уточняване проводимостта по сетивните и моторните влакна на n.medianus в областта на карпалния канал и участъка китка – пръсти. Все повече се използва и ехографията на срединния нерв в областта на китката. При нея могат да се проследят степента на притискане на нерва в канала, наличието на данни за възпаление и фиброза (сраствания).  Методът е бърз, високоинформативен и безболезнен (провеждането на ЕМГ понякога може да предизвика неприятни усещания у пациента).

В началните стадии на синдрома се прилага консервативно лечение – функционален покой, физиотерапия, понякога и локално приложение на кортикостероиди. При липса на ефект се пристъпва към хирургична декомпресия на нерва. Важно е започването на лечение още първите прояви на оплакванията, с цел да се спазват някои правила за промяна в начина на живот.

Елиминиране на някои движения (усукващи в китката, предизвикващи максимално опъване в китката, тежки физически натоварвания), осигуряването на покой на ръката, промяната на работата с такава, при която да няма повтарящи се еднотипни движения в китката, както е изпълняването на леки аналитични движения в китката многократно през деня, често пъти са достатъчни за повлияване на състоянието и пълно функционално възстановяване на нерва. Задължително е да се консултирате с лекар – невролог, ортопед, физиотерапевт, и да спазвате дадени ви указания, за да се постигне пълно функционално възстановяване на ръката.

***

Д-р Айча Заралиева е родена през 1986 г. в Търговище. През 2011 г, завършва МУ – София, през 2012 – 2016 специализация по физикална и рехабилитационна медицина, Медицински университет – София; 2012 – 2013 магистратура по Публична администрация със специализация здравен мениджмънт – УНСС – София; Юни 2017 и до момента – асистент в Катедра Физикална терапия и рехабилитация към МФ на МУ – София; Клиника по физикална и рехабилитационна медицина – УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – София.
Член на Български лекарски съюз; Член на Българската медицинска хомеопатична организация; Член на Асоциация по Физикална Медицина и Рехабилитация.
Руски, английски, турски, украински.

Желаещите да се свържат с д-р Заралиева могат да го направят всеки понеделник и сряда от 15 до 18ч., в „МЦ „Спортмед„. (Д-р Заралиева има договор с НЗОК.)

*Клипът е заснет в МЦ „Спортмед“, рехабилитатор Ивана Маджарова.