Болезнена менструация – как да си помогнем?
Болките при менструация се срещат при половината от менструиращите жени и обикновено са слаби, не предизвикват серозно неразположение. В една част от жените обаче болките са значително по-силни, водят до невъзможност невъзможност за изпълнение на ежедневните задължения и изискват лечение – тогава говорим за болезнена менструация, наречена още дисменорея.
Болевият синдром при менструация в миналото се свързваше преди всичко с неправилни положения на матката и аномалии в шийката на матката, хипоплазия (недоразвитост) на матката, ендометриоза, възпалителни заболявания, а също и с повишена възбудимост на централната нервна система. Днес вече се знае, че за болезнения мензис особено важна роля играят простагландините.
Менструалният цикъл при жената обикновено продължава 28 дни ( 21 – 35 дни), считано от първия ден на менструацията. Под въздействие на женските полови хормони – естрогени и гестагени – синтезирани от яйчниците, в матката започват циклични промени (подготовка за евентуална бременност). В средата на цикъла, на 14-тия ден, (ако приемем 28-дневен цикъл), се осъществява овулацията. Освободената яйцеклетка преминава в едната от двете маточни тръби, където, ако срещне сперматозоид, бива оплодена и дава началото на бременност. Ако не настъпи оплождане, подготовката на матката за бременност търпи обратни промени, израз на които е отпадане на пролифериралият ендометриум и свързаното с това менструално кървене.
Матката е мускулест орган и като такъв се съкращава и отпуска. По време на менструалното кървене съкращенията на маточната мускулатура са по-силни и се усещат по-болезнено. Роля за това играят и синтезираните в матката вещества, наречени простагландини. Те водят до засилване на маточните съкращения (контракции).
Болезнената менструация по-често се среща у млади момичета и нераждали жени, което е свързано с контракциите на матката по време на менструация. Когато менструацията е била болезнена още от самото си начало, говорим за първична дисменорея, а ако е възникнала впоследствие – вторична дисменорея.
Първичната дисменорея обикновено е свързана с действието на простагландините. Обикновено първичната дисменорея преминава или намалява значително след нормално раждане. .
Вторичната дисменорея възниква в по-късна възраст и обикновено е по-болезнена. Често е вследствие на операции и манипулации върху маточното тяло, с развитието на фибромиоми, ендометриоза, възпалителни и други заболявания. Една от най-честите причина за вторичната дисменорея се явява т.н ендометриоза. Ендометриозата е разрастване на характерните единствено и само за вътрешния ендометриален слой на матката ендометриални клетки на други, нетипични места – яйчници, маточни тръби, по повърхността на матката, по вътрешни органи (черва, оментум), дори по външни полови органи и белези от прекарани операции (цезарово сечение, премахване на кисти и др.).
Най-честите симптоми на дисменореята са проявявата на коликообразни болки или крампи ниско долу в корема, болки в кръста, главоболие, виене на свят, гадене, повръщане и по-рядко разстройство, обикновено в първия и втория ден на менструацията.
Диагнозата не е трудна – от клиничната картина – периодични болки ниски долу в корема и в кръста, крампи, гадене, повръщане, по-рядко диария, които се появяват обикновено в първия и втория ден на менструалния цикъл; допълнителни изследвания – цитонамазка, хормонални изследвания, ултразвуково изследване. При съмнения за ендометриоза, диагнозата обикновено се поставя лапароскопски.
Лечението на систоянието е комплексно и изисква внимателен подбор на медикаментозните и немедикаментозни средства. Особено внимание се отделя на режима на хранете и труд. Доказано е, че лошият сън, стресът, пушенето, прекомерната употреба на кафе имат отношение към интензивността на болезнената менструация.
И при първичната, и при вторичната дисменорея е удачно използването на нестероидни и противовъзпалителни средства, които влияят върху синтезата на простагландините и я подтискат (ибупрофен, напроксен и др. нон-стероидни противовъзпалителни). Те, освен, че намаляват силата на маточните съкращения повлияват благоприятно главоболието, гаденето и повръщането. Разбира се, могат да използват след консултация с лекар и особено внимателно от болни със стомашна язва, проблеми с черния дроб и кръвосъсирването. Не бива да се употребяват заедно с алкохол.
Оралните контрацептиви (противозачатъчни) също са добър избор, с оглед намаляване на болката и ако няма желание за бременност. Те също повлияват образуването на простагландини и намаляват силата на маточните съкращения и са подходящи при наличие на миоми и ендометриоза.
При вторичната дисменорея се лекува и първопричината – възпалителни заболявания, ендометриозата.
Комплексното лечение на дисменореята включва и усилия по нормализиране на функциите на централната нервна система – рефлексотерапия използване на успокоителни медикаментозни средства (транквилизатори, сънотворни).
Медикаментозното лечение, каквото и да е то, винаги се прилага след консултация и преглед при лекар с лекар акушер-гинеколог или гинеколог-ендокринолог.
Оперативното лечение на дисменореята, макар и рядко, може да се наложи при някои видове миоми, или при ендометриоза.
Добре биха се отразили и следните препоръки: правилното хранене (особено при жени с наднормено тегло) – повече плодове, зеленчуци, продукти съдържащи полиненаситени мастни киселини са от полза. Рибата, морските продукти, растителните масла, соята и храни, богати на витамини от група А, Б, Е са също от особена важност; физическите упражнения, йогата, плуване, аеробика, продължителните разходки са от значение за подобряване на еластичността и тонуса на мускулите; акупунктура.
Ако болките при менструация продължават повече от ден-два, необходима е консултацията с лекар.
Д-р П. Панайотова