Доц. Василев: Криминализиране на понятия като „насилие над родилките“ означава отричане от медицината

„Ако подобно нещо стане факт ще означава, че всеки, който по някаква причина (примери много) реши, че не е доволен – ще съди лекаря, просто защото е решил че лекарят го е погледнал и не му се е усмихнал примерно, с което е причинил душевен тормоз (и това го има в предложената дефиниция). Кой тогава ще иска да работи тук, при подобни условия? Ами по-добре да си затваряме болниците.“ Това казва доц. д-р Добрин Василев, началник на клиниката по „Кардиология“ в Александровска болница по повод появилите се призиви за криминализация на понятия като „насилие над родилките“, пише в. „Стандарт“.

Това ще доведе до по-голямо задълбочаване на криза на доверието между лекари и пациенти. „Не знам дали вземащите решение хора в здравеопазването си дават сметка, че съвсем скоро ще започнат да затварят клиники и отделения дори в София поради липса на персонал. Както каза един мой близък приятел това ще е като глобалното затопляне -когато го усетим ще е вече късно.“.

Доц. Василев коментира факта за „застаряването“ на лекарската професия и дългосрочната, трудоемка и икономически скъпа подготовка на лекарските и медицински кадри.

„Обучение на един лекар са необходими минимум 10 години, за една сестра поне 4, а средната възраст на българския лекар е 58 години. Това означава ,че след 5-6 години няма да има нито един български доктор, който да лекува българите. Това е груба моя екстраполация, естествено, но да не дава Господ да се окажа прав. А с тази политика, която се провежда в момента – това може да се случи и по-рано. Такава е истината. Но както се казва – кой, каквото си е избрал. Всеки си е заслужил съдбата“, казва той.

„Който няма доверие на нас е по-добре да търси хора и лечение, на които има вяра. Но тези пациенти идват пак при нас и това е огромният парадокс. Уж нямат доверие на лекарите, ние сме убийците, а ни търсят“, коментира още доц. Василев като заключва, че проблемът вероятно е в екстремно лесният достъп до медицинска помощ в България. „Тази лесна достъпност за българина означава безценност. Тоест – нищо не струва и всеки може да ползва, когато и както му харесва. Според собствената му преценка, без да се съобразява с нивото си на експертиза по даден здравен проблем. При текущата здравна култура на българина, която е потресаваща, на 99% процента от населението въпросната здравна експертиза е нула. Това обаче не се осъзнава изобщо“, коментира още той.