Коремното затлъстяване – прекият път към диабета и метаболитния синдром
Затлъстяването в областта на корема или така наречения бирен корем се среща и при двата пола. Висцералното затлъстяване обаче, не е само естетически проблем, защото има метаболитна активност и крие риск за появата на някои заболявания, каза д-р Карина Благоева, ендокринолог в болница Лозенец в рубриката на БНР „Минути за здраве“.
„Висцералната мазнина не е просто енергиен резерв, а метаболитно активна тъкан, която при прекомерно натрупване може да наруши обмяната на веществата и да увеличи риска от редица заболявания, обясни още д-р Благоева.
Висцералната мастна тъкан се натрупва около вътрешните органи в коремната кухина – включително червата, черния дроб, панкреаса и бъбреците. Тя участва в регулацията на енергийния баланс, възпалителните процеси и инсулиновата чувствителност.
„Когато има прекомерно натрупване на висцерална мазнина, това освобождаване на мастни киселини и промяна в секрецията на сигналните молекули могат да нарушат метаболитната хомеостаза“, посочи специалистът.
Сред основните рискове са инсулиновата резистентност, захарният диабет, сърдечносъдовите заболявания и метаболитно асоциираната стеатозна чернодробна болест. При част от пациентите натрупването на мазнини в черния дроб може да доведе до възпаление и фиброза.
Причините за натрупването на висцерална мазнина са различни – продължителен излишък на приета спрямо изразходваната енергия, ниска физическа активност, хормонални промени, недостатъчен сън, хроничен стрес и генетична предразположеност.
Оценката не трябва да се основава единствено на телесното тегло. Възможно е човек да има нормален индекс на телесната маса, но повишено количество мазнини около вътрешните органи. Затова значение имат и обиколката на талията, съотношението талия-ръст и при необходимост – образните изследвания.
„Няма метод за избирателно изгаряне само на коремните мазнини, подчерта д-р Благоева. Подходът включва постепенно намаляване на телесното тегло, редовна физическа активност, балансирано хранене с достатъчно белтъчини, зеленчуци и фибри, ограничаване на силно преработените храни и подсладените напитки, както и достатъчно сън.
„Лечението изисква индивидуален, комплексен и спокоен, дългосрочен подход, който е важно да бъде съобразен с отделния пациент, с неговия начин на живот и с вече изградените му навици“, обясни специалистът.
