Административен рестарт или крачка назад е готвената лекарствена реформа в България

През август 2026 г. Министерството на здравеопазването (МЗ) задейства вълна от структурни реформи, които разтърсиха сектор „Здравеопазване“. Извън медийния фокус върху оставката на доц. Ангел Кунчев и застраховките на линейките, в сектора се зароди друг, далеч по-дълбок дебат. Той е свързан с предложението за закриване на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) като независим орган и превръщането му в дирекция под прекия контрол на МЗ.

Този ход засяга пазар за милиарди левове и определя достъпа на българските пациенти до жизненоважни медикаменти.

Контекстът на реформата

НСЦРЛП беше създаден преди 13 години с цел да се разграничат политическите решения на МЗ и финансовите интереси на НЗОК от експертното ценообразуване на лекарствата. Съветът функционира като независим колегиален орган към Министерския съвет. Новият проект на служебния министър Катя Ивкова обаче предвижда пълна административна централизация.

Аргументи „ЗА“

Официалната позиция на вносителите на реформата се опира на няколко административни и финансови мотива:

• Оптимизация на държавния апарат: Окрупняването на структурите и съкращаването на дублиращи се администрации (счетоводство, деловодство, ИТ отдели) цели намаляване на бюджетните разходи.
• Бързина на административните процеси: Чрез премахването на една независима институция се скъсява веригата на вземане на решения. МЗ вярва, че това ще ускори включването на нови лекарства в Позитивния лекарствен списък (ПЛИ).
• Единна отговорност: Когато лекарствената политика е изцяло в ръцете на министерството, политическата отговорност при недостиг или кризи с медикаменти става ясна и директна, без прехвърляне на вина между институциите.

Аргументи „ПРОТИВ“

Експертите в сектора изразяват сериозни опасения, че промяната ще доведе до хаос и ще застраши сигурността на доставките:

• Загуба на независима експертиза: Превръщането на регулатора в обикновена дирекция го подчинява на текущата политическа конюнктура. Решенията за милиони левове ще зависят от подписите на държавни чиновници, а не на независим съвет.
• Конфликт на интереси: МЗ е принципал на десетки болници, които купуват лекарства. Когато същото това министерство еднолично определя цените и правилата за реимбурсиране, се създава предпоставка за субективизъм.
• Административен блокаж: Преструктурирането изисква промяна в десетки наредби, пренаписване на софтуерни системи на НЗОК и МЗ, и преназначаване на персонал. Това крие риск от забавяне на ценообразуването на нови молекули за месеци наред.

Конкретни становища на доказани специалисти общо взето са критични, категорични и консолидирани.

В интервю за медицинския портал Clinica.bg проф. Асена Сербезова, фармацевт и бивш министър на здравеопазването, не спести острите си критики към проекта:

„Престъпление е да връщаме 13 години назад лекарствената политика. Създаването на съвета навремето беше стъпка към прозрачност и независимост от политически натиск. Връщането му под шапката на МЗ ще лиши процеса от независима експертиза и ще централизира политическия контрол върху цените на медикаментите.“

Подобна е и позиция на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM):

Представители на индустрията предупреждават, че инвестиционният климат и предвидимостта в сектора са застрашени. Техните коментари акцентират върху това, че международните компании изискват ясни, прозрачни и бързи процедури по ценообразуване. Всяко забавяне поради административни реформи в МЗ ще доведе до по-късно навлизане на иновативни терапии за онкоболни и пациенти с редки заболявания у нас.

Специалистите по медицинско право отбелязват, че съветът е създаден с цел да балансира различните интереси в сектора. Когато вземането на решения премине към административни директори, ще се увеличи корупционният риск и възможността за лобистки натиск от страна на отделни производители или дистрибутори.

Предложената от Министерството на здравеопазването реформа се опитва да реши проблемите с административната тежест, но го прави с цената на ликвидиране на институционалния баланс. Повечето експерти са единодушни: централизирането на лекарствената политика в рамките на едно служебно министерство крие повече рискове за пациентите и бизнеса, отколкото реални ползи за бюджета. Предстои да се види дали МЗ ще се съобрази с критиките на гилдията по време на общественото обсъждане, или ще наложи промените административно.

П. Димитров