Спешните медици пред бунт: Без компромиси с труда ни!
Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ (НАРСМП) изрази остра и категорична позиция срещу плановете на Министерството на здравеопазването за създаване на Национален център за спешна медицинска помощ. Според лекарите на първа линия, поредната административна реорганизация „на тъмно“ крие риск от тотален колапс на системата и масови оставки в сектор, който и без това функционира на предела на силите си.
Спешните лекари настояват за незабавно публично оповестяване на проекта и провеждане на реални консултации със съсловието. В противен случай, работещите в центровете за спешна помощ в цялата страна са в готовност за ефективни протестни действия, които могат да оставят хиляди българи без адекватна медицинска грижа при критични ситуации.

Административен експеримент за сметка на човешки животи
Вместо решаване на хроничните проблеми – критичния недостиг на кадри, унизителните възнаграждения и ежедневната агресия срещу екипите – ведомството залага на поредната чиновническа мегаструктура. Председателят на НАРСМП д-р Десислава Кателиева предупреди, че работещите в момента са подложени на нечовешко натоварване, като масово се полагат над 250 часа дежурства на месец. Механичното сливане и централизиране на структури не само няма да скъси времето за реакция на линейките, но и ще увеличи бюрократичния натиск върху лекарите, фелдшерите и медицинските сестри.
„Реформата се прави от хора, които не са влизали в линейка“
Регионалните координатори на асоциацията от цялата страна изразиха крайно възмущение от подготвяните промени, описвайки реалността по места:
- Д-р Иван Иванов, регионален координатор за Северозападна България:
„В нашия регион цели смени се покриват от по един лекарски асистент и шофьор на линейка за десетки села. Вместо да ни пратят хора, те ни пращат нови бланки и наредби от София. Тази мегаструктура е прах в очите на хората. Пациентите в селата не умират от липса на национален център, а защото няма физически кой да се качи в линейката и да запали двигателя.“
- Медицински асистент Мария Георгиева, координатор за Южна България:
„От години настояваме за сигурност. В по-малките общини отиваме на адреси за масови сбивания без никаква защита, с един повреден паник-бутон. Новата централизация само ще отдалечи ръководството от реалните проблеми. Ние сме изтощени – работим по две денонощия едно след друго. Ако министерството подпише този проект без наше съгласие, Пловдив, Стара Загора и Хасково ще останат без спешни екипи още на следващия ден.“
- Д-р Николай Василев, координатор за Черноморския регион:
„През летния сезон натоварването при нас е чудовищно, а заплатите остават базови. Предлаганите 1600 лева за шофьори и липсата на реално индексиране на лекарския труд спрямо инфлацията обричат системата на гибел. Младите лекари бягат в чужбина или в частните болници. Никой няма да остане да работи в чиновническия мастодонт на МЗ.“
Реформи „на парче“ и липса на прозрачност
Медиците обвиняват Министерството на здравеопазването в пълна липса на диалог и укриване на официалния проект за реформа от хората, които всъщност трябва да я изпълняват. Основните опасения на бранша включват:
- Административен хаос: Риск от блокиране на координацията между отделните региони в страната.
- Кадрови отлив: Реална опасност от вълна от напускащи специалисти, които отказват да бъдат заложници на недомислени чиновнически решения.
- Липса на визия: Финансирането се насочва към създаване на нови директорски кресла, вместо към модернизация на амортизирания автопарк.
Конкретните искания на НАРСМП: Без компромиси с труда ни
Спешните медици заявяват, че няма да допуснат промяна в структурата, преди държавата да изпълни следните императивни искания за заплащането и условията на труд:
- Достойно базисно заплащане: Незабавно актуализиране на основните брутни заплати – минимум 3500 лв. за лекар, 2600 лв. за лекарски асистент/фелдшер, 2200 лв. за медицинска сестра и 1600 лв. за шофьор на линейка, обвързани с инфлацията.
- Край на извънредния труд над закона: Преустановяване на практиката за принудителни дежурства над 160 часа месечно, които водят до физическо изтощение и лекарски грешки.
- Пълна криминализация и защита от агресия: Гарантиране на реална паник-бутон връзка с МВР във всяка линейка и ефективни присъди за нападения над медицински екипи.
- Модернизация на условията за почивка: Качествено обновяване на битовите условия в провинциалните филиали, където медиците прекарват 24-часови дежурства без елементарна хигиена и климатизация.
Петър Димитров

В програма на правителството липсва политика за решаване на проблема с кадрите в здравеопазването