Галина Захариева за лекарските асистенти: Между реалните възможности и чиновническото бездействие и лобизъм

„От твърде дълго време ни държат „на трупчета“, а подзаконовите нормативни актове въобще не се актуализират“. Това заяви зам.-председателката на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) Галина Захариева пред Bulgaria ON AIR.

В страна, в която стотици села и малки градове нямат достъп до нито един медицински специалист, българското здравеопазване извършва системно и необяснимо административно самоубийство. Хиляди обучени кадри – фелдшери и лекарски асистенти – са умишлено блокирани в законов вакуум. Те имат капацитета да спасяват животи там, където лекари няма, но са превърнати в заложници на чиновническо бездействие и лобизъм.

Нормативният абсурд: Професия с диплома, но без разписани права

Проблемът има ясен дефинитивен профил: пълно разминаване между законовата рамка и наредбите. На хартия промените в Закона за съсловните организации ясно регламентират, че фелдшерите вече са лекарски асистенти и се ползват с пълните права на такива. На практика обаче десетки наредби на Министерството на здравеопазването не са актуализирани.

В тях все още фигурира единствено остарялото наименование „фелдшер“. Галина Захариева подчертава абсурда: „Правата на лекарските асистенти просто не са разписани и реално липсват от по-голямата част от подзаконовите нормативни актове“. Един специалист преминава през тежко медицинско образование, получава държавно призната диплома, след което се сблъсква със стена. Той не може да упражнява професията си, защото правата му липсват в ежедневните документи.

Сблъсък на интереси: Кой се страхува от извънболничната помощ?

Зад всяко дългогодишно административно забавяне в България обикновено се крие корпоративен или политически мотив. Според Захариева липсата на политическа воля за уреждане на статута им се дължи на съвсем ясен „сблъсък с други интереси“.

Аргументите на съсловната организация оголват дълбокия недъг на системата:

• Липсваща грижа: Фелдшерите и лекарските асистенти имат готовност незабавно да поемат извънболничната помощ в множество малки населени места, където в момента такава изцяло липсва.
• По-малко хоспитализации: Навременната намеса на тези специалисти на място би намалила драстично броя на хоспитализациите.
• Финансов мотив: По-малко пациенти в болниците означава по-малко усвоени средства по клинични пътеки. Празната болница е фалирала болница.

Държането на лекарските асистенти „на трупчета“ всъщност крепи порочен модел. Системата предпочита да лекува скъпо в болнично легло, вместо да превантира евтино и достъпно в кабинета в провинцията.

Времето за чиновнически оправдания изтече. Ако държавата наистина поставя здравето на хората пред финансовите апетити на болничното лоби, подзаконовите актове трябва да бъдат променени незабавно.

Цената на бездействието се плаща в човешки животи

Докато съюзът се опитва да задвижи тромавата държавна машина, реалната цена се плаща от българските граждани. „Срещаме се с всички, от които това зависи, но до този момент няма реални действия в посока уреждане на статута ни“, посочва Галина Захариева.

Провеждането на празни срещи без последващи актове вече не е просто пасивност от страна на институциите. То е съучастие в разрухата на регионалното здравеопазване. Лекарските асистенти не искат да изземат функциите на лекарите, а да бъдат техен щит на първа линия.