„Пирогов“ между финансовия парадокс, морските активи и недоверчивия погледа на властта
Най-голямата спешна болница в България, УМБАЛСМ „Пирогов“, отново се оказа в епицентъра на институционалното внимание. Извънпланов одит от Министерството на здравеопазването (МЗ), разпореден от министър Катя Ивкова след депутатско питане, влиза дълбоко в архивите на лечебното заведение. Проверката обхваща необичайно широк период — от началото на 2025 г. чак до средата на 2026 г.
Какво точно търси държавата зад стените на спешния институт и защо цифрите крият изненадващ парадокс?
Какво проверява държавата?
Одитът на МЗ навлиза дълбоко в административното и финансовото управление на болницата. Проверката е насочена към няколко критични зони:
Анализ на финансовите потоци – вземания и задължения – и стабилността на дружеството.
Неяснотите в управление на активите на болницата на територията на морската община Царево.
Конфликтът с НЗОК занепризнатите разходи от Здравната каса, както и недостатъчната прозрачност при спазване на Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ).
Парадоксът: Болницата печели, но дължи милиони
Финансовият отчет на „Пирогов“ за 2025 г. прилича на счетоводна ребус. От една страна, болницата бележи втора поредна година на текуща печалба, отчитайки плюс от 747 хил. лв. Това е сериозен обрат спрямо кошмарната 2023 г., когато институцията потъна с над 6.3 милиона лева.
От друга страна обаче, историческото бреме на лечебното заведение остава смазващо. Общият натрупан минус на дружеството към края на 2025 г. е космическите -34.595 млн. лв. Макар и намален с половин милион спрямо предходната година, този дълг продължава да тежи като котва върху бъдещето на болницата.
Мистерията „Царево“ и неочакваните фронтове
Одитът на МЗ не се ограничава само до софийските коридори на болницата. Една от най-интригуващите точки в проверката е управлението на активите на дружеството в община Царево. Какви имоти притежава софийската спешна болница на Южното Черноморие и как се стопанисват те? Този детайл повдига редица въпроси за страничните икономически активности на лечебното заведение.
Освен морските активи, ревизорите нищят още три горещи линии:
- Непризнатите разходи от НЗОК – вечният конфликт между болницата, която лекува спешни случаи без оглед на лимити, и Касата, която отказва да плати надвишените суми.
- Вземанията и дълговете – кой на кого дължи и застрашена ли е оперативната работа.
- Прозрачността – спазват ли се правилата за достъп до обществена информация, или достъпът до истината е ограничен.
Въпреки липсата на извънредна пресконференция, в медийното пространство вече са ясни позициите и данните, подадени от самото ръководство на лечебното заведение в рамките на отчетността им към Министерството на здравеопазването:
- Позиция на „Пирогов“ за дълговете: Ръководството на болницата изрично акцентира върху пълната липса на просрочени задължения към края на 2025 г., както и за предходните две финансови години (2023 и 2024 г.). По данни към 30 юни 2026 г. тази тенденция се запазва – няма просрочени плащания.
- Обяснение за по-ниската печалба: Отчетеният спад на текущата печалба за 2025 г. (747 хил. лв. спрямо 2.5 млн. лв. за 2024 г.) се обяснява от болницата с факта, че разходите са нараствали по-бързо от приходите. Докато приходите са скочили със 7.53%, разходите (най-вече за персонал, заплати, суровини и външни услуги) са се увеличили с 8.60%.
- Резултатите към средата на 2026 г.: Подадените от ръководството на „Пирогов“ данни чрез единната електронна отчетна форма към 30 юни 2026 г. показват текуща печалба от 1.314 млн. евро при общи приходи от 52.117 млн. евро.
Какво предстои?
Резултатите от този одит могат да пренаредят картите в родното здравеопазване. Дали проверката ще потвърди положителния тренд на стабилизиране, или ще извади наяве нови скелети в гардероба на „Пирогов“? Отговорът предстои да стане ясен, а залогът е висок — стабилността на структурата, към която всеки българин се обръща в най-критичния си момент.
Петър Димитров
