Последната линейка за Силистра: Когато държавата мълчи, а общините са безсилни пред здравния разпад

Един цял регион в Североизточна България е оставен на произвола на съдбата, изправен пред безпрецедентен здравен колапс, от който няма географско или спасително бягство. Четири стратегически отделения на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) в Силистра спряха работа заради критичен кадрови дефицит, заключвайки вратите си за хиляди пациенти.

Докато общинските болници в региона безпомощно признават, че нямат капацитет да поемат удара, а държавата бави конкретните мерки, времето за реакция при спешни състояния вече се измерва в километри пътуване до съседни области. Ситуацията бързо прераства от административна криза в реална заплаха за оцеляването на местното население.

Поради масово напускане на медицински специалисти и невъзможност за съставяне на дежурни графици, лечебното заведение временно преустанови работата на четири стратегически звена:

• Отделението по педиатрия
• Неврологичното отделение
• Отделението по инфекциозни болести
• Сектор „Ревматология“

Ситуацията оставя над 90 000 жители на Североизточна България без достъп до спешна и специализирана помощ на местно ниво.

Малките болници не могат да поемат удара

В опит да намерят решение, пациенти вече се насочват към по-малките общински лечебни заведения. БНР съобщи, че управителят на МБАЛ-Дулово Янита Андреева е алармирала за невъзможността на общинските болници да компенсират липсата на областната. „Нямаме нито капацитет като апаратура, нито персонал. Нашите отделения не са със същото ниво на компетентност“, заяви Андреева. Тя разкри детайли за това как болницата в Дулово едва оцелява – хирургичното ѝ отделение се крепи на хирург на близо 80-годишна възраст, който пътува ежедневно от Варна.

Конкретните мерки, поискани от местната власт

Тъй като болницата е с преобладаващ държавен капитал, кметът на община Силистра Александър Сабанов изпрати официално писмо до министър-председателя Румен Радев и Министерството на здравеопазването. В него той подчерта, че Общината няма законови правомощия да взема управленски решения за държавното лечебно заведение, но настоява за следните спешни мерки от страна на държавата:

1. Сформиране и изпращане на експертен екип на място – Министерство на здравеопазването да изпрати специалисти в Силистра, които детайлно да анализират кадровия и финансов срив и да предложат трайно решение за кризата.
2. Финансови и административни механизми за стабилизиране – Държавата, в качеството си на мажоритарен собственик, да предприеме незабавни действия за финансово обезпечаване и осигуряване на лекари, за да се гарантира нормалният режим на работа на затворените отделения.
3. Целево държавно подпомагане в допълнение към общинските усилия – Кметът напомня, че местната власт вече подпомага медицинските специалисти чрез Общински фонд „Зетово“ („Здраве“), но възможностите им са изчерпани и е необходима координирана държавна интервенция.

Въпреки провелата се среща със заместник-министъра на здравеопазването д-р Ивиан Бенишев, изпълнителният директор на болницата д-р Васил Славов коментира, че до момента реална и конкретна помощ от София не е договорена.

Риск за живота и вълна от протести

Най-сериозна е тревогата около спирането на неврологията и педиатрията. При състояния като инсулт времето за реакция се измерва в минути, а пренасочването на линейки на Центъра за спешна медицинска помощ към съседни области крие директен риск за живота на пациентите.

Граждани и местни организации вече се организират в социалните мрежи [БНР]. Насрочен е мирен граждански протест пред общината, подкрепен официално и от кмета Сабанов, с който местната общност ще настоява за незабавни действия от правителството, преди здравният колапс в региона да стане необратим.

Цената на затворените врати в километри

Когато минутите решават човешки живот, географската изолация на Силистра се превръща в присъда. Ето колко път трябва да изминат линейките и пациентите до най-близките алтернативни областни болници:

• До УМБАЛ „Канев“ – Русе: ~120 км (около 1 час и 40 минути с линейка при идеални условия).
• До МБАЛ – Добрич: ~115 км (около 1 час и 35 минути).
• До УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна: ~140 км (над 2 часа път за тежки педиатрични и неврологични случаи).

Битката за МБАЛ-Силистра вече отдавна не е просто спор за бюджети, клинични пътеки или дежурни графици – тя се превърна в болезнен символ на регионалното неравенство, където правото на живот зависи от пощенския код. Предстоящият граждански протест пред общината е може би последният отчаян вик за помощ на една общност, която усеща, че е изоставена от собствената си държава [БНР]. Ако София не реагира с незабавни и извънредни решения, Североизтокът е застрашен да се превърне в медицинска пустиня, в която най-близката надежда за спасение се намира на часове път с линейка. В тази тиха катастрофа най-плашещ остава въпросът: колко човешки съдби ще струва закъснялата държавна намеса?