Мегаорган за здравен контрол: Обединение на РЗИ, ИАМН, ИАЛ… – оптимизация на системата или административен хаос?

Идеята за обединяване на ключови контролни структури в здравеопазването периодично излиза на дневен ред в политическото пространство. Обсъжданията за сливане на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), ЦАР и НСЦРЛП в единен супер-орган целят радикално преструктуриране на държавния контрол.Това става ясно от доклатд на тримата зам.-министри по здравеопазването, представен на министър Ивкова.

Реализацията на проекта изисква време – три етапа, в рамките на поне две години, както и редица законови и нормативни промени, а целта – намаляване на административната тежест, обединяване на дублиращите се звена и кадрова обезпеченист и оптимизация на работата.

Анализът на плюсовете и минусите на подобна реформа, изведен през призмата на минали административни експерименти в България, показва ясна граница между теоретичната ефективност и практическите рискове.

Аргументи „ЗА“: Логиката на окрупняването

Поддръжниците на подобни мегаструктури обикновено стъпват върху три основни икономически и административни стълба:

• Оптимизация на държавния бюджет: Сливането на три големи ведомства премахва дублиращи се звена. Администрация, счетоводство, правни отдели, ИТ поддръжка и пресцентрове се обединяват в една „шапка“. Това теоретично освобождава сериозен финансов ресурс, който може да се насочи към вдигане на заплатите на теренните инспектори.
• Контрол на „едно гише“ и край на институционалния пинг-понг: В сегашната система пациентите и лечебните заведения често се лутат между институциите. При инцидент в болница често се налага съвместна проверка: ИАМН проверява медицинските стандарти, РЗИ – хигиената и сградата, а ИАЛ – използваните медикаменти. Единен орган би издавал една заповед за проверка и единен констативен акт, спестявайки време и излишна бюрокрация.
• По-лесна дигитализация и координация: Единната структура улеснява интеграцията на масиви от данни. Проследяването на едно лечебно заведение – от хигиенното му разрешително (РЗИ), през лиценза за дейност (ИАМН), до наличността на лекарства (ИАЛ) – би ставало в рамките на едно електронно досие.

Аргументи „ПРОТИВ“

Горчивият урок от ИАМН и Агенцията по трансплантация

Основният аргумент срещу новото мащабно окрупняване не е теоретичен, а почива на реален исторически провал. Най-яркият пример за негативните последици от механично събиране на структури е създаването на самата ИАМН през 2019 г. Тогава правителството сля Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО) и Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ). Резултатите от тази реформа се сочат от експертите като класическо доказателство за рисковете от подобни мегаструктури:

• Унищожаване на деликатна медицинска материя: Трансплантологията и донорството изискват денонощна оперативна координация, международна логистика и специфична психологическа работа с близките на починали пациенти. Когато тази дейност бе вкарана в една структура с „Медицински одит“, чиято основна функция е наказателна (писане на глоби и разследване на грешки), донорството остана на заден план, задушено от хилядите пациентски жалби. Последва сериозен спад в броя на реализираните донорски ситуации в страната.
• Парадоксът „контролиращ-контролиран“: Сливането през 2019 г. създаде абсурден конфликт на интереси. Супер-агенцията ИАМН едновременно трябваше да организира и координира процеса по трансплантации и в същото време – да проверява болниците за нарушения при същия този процес. Институцията се оказа в позиция да контролира сама себе си.
• Размиване на коренно различна експертиза: Ако към този вече проблемен модел се добавят РЗИ и ИАЛ, административният хаос ще се задълбочи. Дейността на ИАЛ изисква строго фармацевтичен контрол и регулация на пазара на лекарства. РЗИ се занимава с обществено здраве на местно ниво – от ваксини до хигиена в училищата. Опасността е тези специфични фокуси да изчезнат в един трудноуправляем мастодонт.
• Риск от свръхцентрализация на корупционен натиск: Вместо да се разпредели институционалната тежест, създаването на един началник на „всичко в здравеопазването“ концентрира огромен властови ресурс в едно лице или политически кръг. Това улеснява потенциален натиск върху фармацевтичния пазар или прикриването на болнични нарушения.

Какво ни казва историческият опит?

Извън случая от 2019 г., България има още един прецедент – създаването на РЗИ през 2011 г. Тогава тогавашните ХЕИ (РИОКОЗ) и Районните центрове по здравеопазване (РЦЗ) се сляха в днешните Регионални здравни инспекции. Макар реформата да спести средства и да окрупни здравната статистика на регионално ниво, бяха нужни години на вътрешни конфликти между кадрите на двете инспекции, преди структурите да заработят нормално.

Историческият опит с подобни мегаструктури в България (като например създаването на Българската агенция за безопасност на храните – БАБХ) показва, че механичното събиране на звена рядко води до автоматичен успех. Рисковете при здравеопазването са специфични:

• Размиване на твърде разнородна експертиза: Дейностите на трите органа изискват коренно различни специалисти. ИАЛ се занимава с пазарна регулация, клинични изпитвания на молекули и фармацевтичен контрол. ИАМН разследва лекарски грешки, нарушения на правата и координира сложния процес по трансплантации. РЗИ отговаря за общественото здраве на местно ниво – от ваксинационни кампании до проверка на басейни и заведения. Опасността е тези специфични фокуси да изчезнат в общата маса.
• Опасност от блокиране на системата при преходния период: Всяко преструктуриране изисква промяна на десетки закони и наредби, преназначаване на хиляди служители и уреждане на нови щатни разписания. Минали реформи (като сливането на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и Изпълнителната агенция по трансплантация в сегашната ИАМН през 2019 г.) доведоха до месеци административен вакуум и спад в темпото на проверките и донорските ситуации.
• Риск от свръхцентрализация на корупционен натиск: Вместо да се разпредели тежестта, създаването на един началник на „всичко в здравеопазването“ концентрира огромен властови ресурс в едно лице или политически кръг. Това улеснява потенциален натиск върху фармацевтичния пазар или прикриването на болнични нарушения.

Изводът?

Сливането на ИАМН, РЗИ и ИАЛ на хартия изглежда като модерна европейска стъпка към оптимизация. Практиката у нас обаче показва, че без предварително изградена дигитална инфраструктура и ясна законова разграниченост на отговорностите, мегаструктурата рискува да се превърне в тромав и трудноуправляем бюрократичен мастодонт.

Петър Димитров

„Лекарска грешка“ не съществува, но гражданска или наказателна отговорност – да