Финансовият модел на здравеопазването: Дисциплиниране на администрацията или пореден фискален кърпеж

Въпросът за финансовата справедливост в българското здравеопазване отново излиза на преден план с дебатите около новия бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В ефира на БНТ здравният икономист Аркади Шарков постави пръст в раната на дългогодишен системен дисбаланс: модел, при който работещите в частния сектор изнасят на гърба си 60% от приходите в Касата, докато държавата покрива останалите 40% чрез непрозрачни формули.

Настоящото предложение държавните служители сами да плащат осигуровките си е първа стъпка към дисциплиниране на системата. Този ход обаче е само предвестник на голямата битка, която предстои – реалното остойностяване на ангажиментите на държавата към най-големите ползватели на медицинска помощ, децата и пенсионерите.

„До момента 60% в бюджета на НЗОК идват от здравните вноски от работещите в частния сектор, останалите 40% от държавата, която покрива нуждите на пенсионери, деца, администрация, магистрати. Държавата със сравнително скрита формула изпраща едни пари към Касата, но нейно задължение са най-големите ползватели – децата и пенсионерите. Нужно е да има по-справедливо разпределение и за най-големите ползватели държавата да заплаща най-много. Дали това ще се случи чрез вноските, които администрацията ще заплаща или с допълнителни ангажименти от страна на МФ предстои да видим в бюджета за 2027 г.“, уточни Шарков.

Проектът за рамка на НЗОК залага поредното сериозно увеличение, достигайки рекорден ресурс от 5,25 милиарда евро, което представлява ръст от 8,5%. Според експертите обаче, това увеличение е по-скоро поредният финансов „кърпеж“, който цели да покрие текущи дефицити, вместо да прокара дълбоки структурни реформи.

Голямата новост и позитивно изменение в параметрите е опитът за прехвърляне на осигурителната тежест директно върху държавните служители. Досега техните вноски се покриваха изцяло от републиканския бюджет. За да се избегне социално напрежение, администрацията ще получи предварително компенсаторно увеличение на заплатите, с което служителите сами да правят отчисленията си. Макар военните и полицията временно да са изключени от това правило поради спецификата на сектора, очакванията са те също да се включат в новия модел на по-късен етап.

Този дебат оголи сериозна несправедливост в солидарния модел. Бизнесът и работещите в частната сфера финансират лъвския пай от здравеопазването. В същото време държавата превежда суми към Касата по „скрита формула“, въпреки че нейно задължение са групите, които консумират най-голям медицински ресурс. Нужна е коренна промяна, при която държавата заплаща реални, адекватни вноски за хората, които осигурява.

Заключение

Бюджетът на НЗОК остава изправен пред фундаменталния въпрос за финансовата устойчивост. Решението за държавната администрация е правилна стъпка към изсветляване на процесите, но истинското предизвикателство остава пред рамката за следващите години. Предстои да видим дали Министерството на финансите ще събере кураж да предложи механизъм за по-справедливо разпределение, при който държавата най-накрая ще започне да плаща реалната цена за здравето на децата и пенсионерите. Без тази крачка, всеки следващ милиард в системата ще бъде просто поредното временно решение.