Реформата – „Повече пари за същото“
„Повече пари за същото“, така анализира предложените варианти за реформа в здравното осигуряване Калоян Стайков от екипа на Института за пазарна икономика.
Според него „Реформите в публичните сфери не се правят въз основа на обществен диалог, а на база обществено недоволство.“ И вместо правителството да седне на масата и заедно със заинтересованите да обсъди открито проблема и да изготви дългосрочни и последователни промени, то предпочита да направи реформата на тъмно, което води единствено до козметични промени реформа е недоволство на всички засегнати страни.
„Настоящото предложение, за което има най-много неофициална информация, предвижда въвеждане на допълнителна задължителна здравна застраховка в размер на 12 лв. на месец в застрахователно дружество по избор на осигуреното лице. Това възлиза на допълнителни разходи за осигурените в размер на около 864 млн. лв. Към тях се прибавя и очаквано увеличение на директните доплащания от пациентите за болнична помощ в размер на около 40 млн. лв., което увеличава общата сума до около 900 млн. лв. В замяна на това застрахователите ще покриват разходите за болнично лечение на стойност над 700 лв. Все още не е ясно дали това означава, че средствата за болнична помощ в системата ще се увеличат и ако да – с колко, или означава, че ще се запазят на същите нива, но НЗОК ще може да използва освободения ресурс за някакви хипотетични към момента други дейности, и ако да – какви и колко средства ще насочи към тях“ се казва в анализа.
„Така например в началото на седмицата стана ясно, че предлаганите промени не са толкова за нов здравен модел, а за осигуряване на повече пари за болничната помощ като се въведе задължителна допълнителна здравна (по-точно болнична) застраховка. По-късно през седмицата стана ясно, че все още се обсъжда вариант за увеличаване на здравните осигуровки с 2 процентни пункта (както стана и през 2009 г.). Докато и в двете предложения става въпрос за увеличаване на разходите за пациентите, то впоследствие стана ясно, че има и трето предложение, този път от министъра на финансите, което предвижда избор за осигурените лица къде да внасят цялата или част от осигуровката си – в частен осигурителен фонд (каквито към момента няма) или в държавната НЗОК, без допълнителна финансова тежест за пациентите. До края на месеца може да се говори за нещо съвсем различно“, коментира още г-н Стайков.
„Настоящото предложение, за което има най-много неофициална информация, предвижда въвеждане на допълнителна задължителна здравна застраховка в размер на 12 лв. на месец в застрахователно дружество по избор на осигуреното лице. Това възлиза на допълнителни разходи за осигурените в размер на около 864 млн. лв. Към тях се прибавя и очаквано увеличение на директните доплащания от пациентите за болнична помощ в размер на около 40 млн. лв., което увеличава общата сума до около 900 млн. лв. В замяна на това застрахователите ще покриват разходите за болнично лечение на стойност над 700 лв. Все още не е ясно дали това означава, че средствата за болнична помощ в системата ще се увеличат и ако да – с колко, или означава, че ще се запазят на същите нива, но НЗОК ще може да използва освободения ресурс за някакви хипотетични към момента други дейности, и ако да – какви и колко средства ще насочи към тях.“
По думите на автора на анализа сегашната ситуация твърде много напомня на тази през периора 2009 – 2010 година, когато здравните осигуровки също бяха увеличени с 2 % и това доведе до натрупване на резерв от 890 млн. лв., който пропадна незнайно къде, и освен разходите за НЗОК не доведоха подобряване на услугите в здравеопазването.
„С какво сегашната ситуация е по-различна от тогава, освен с това, че се очаква да бъдат събрани 900 млн. лв. в рамките на една година, вместо на две?“
Прехвърлянето на част от финансовата отговорност върху застрахователите, без да са проведени консултации със самите тях дали са съгласни да участват в подобна схема е само едната страна на въпроса. Другата е дали те са наясно с бъдещата си роля и дали застрахователната премия няма да се окаже значително по-висока?
„Изчисленията на Министерството на здравеопазването за 12 лв. на човек застрахователна премия са функция на сегашните здравни застрахователни премии, но по никакъв начин не отчитат рисковия профил на застрахованите лица в момента и след реформата. Най-фрапиращото е, че в сегашния вариант на застраховане не се сключват договори с пенсионери или такива с тежки заболявания като злокачествени образувания, диабет, инфаркт и др., докато в новия модел именно за такива случаи ще трябва да плащат застрахователите.“
„Реално погледнато това, което се предлага в момента, не е реформа, а прекия резултат от лобистки натиск под мотото „здравеопазването в България е недофинансирано”, заключва авторът на анализа.
