Бюджетната комисия прие парите за здраве за 2026 г. на първо четене след бурни дебати за реформи и заплати

Парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на първо четене проектозакона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. с 15 гласа „за“, 9 „против“ и без въздържали се. Финансовата рамка предвижда рекорден ръст на средствата, но предизвика остри критики от опозицията и бизнеса поради липсата на структурни реформи в сектора.

Финансови параметри и ключови цифри

• Общ обем: Бюджетът на НЗОК за 2026 г. възлиза на 5,256 млрд. евро.
• Годишен ръст: Увеличението спрямо 2025 г. е 8.5% (с 412,3 млн. евро повече).
• Здравноосигурителни плащания: Заложени са 4,93 млрд. евро (ръст от 8.7%).
• Приходи от вноски: Очаква се да достигнат 3,187 млрд. евро.
• Болнична помощ: Остава най-голямото перо с над 2.3 млрд. евро (близо половината от целия бюджет).
• Здравна вноска: Размерът ѝ се запазва на 8 на сто.

Сблъсък на позиции в комисията

Здравният министър Катя Ивкова защити проекта с аргумента, че по-големият ресурс ще гарантира по-добър достъп до извънболнична помощ, лекарства и профилактика. Тя подчерта, че контролът ще се засили чрез системата „еЗдраве“ и изкуствен интелект.

Новият временен управител на НЗОК Асен Меджидиев изрази мнение, че е време за въвеждане на втори стълб в здравеопазването с участието на частни застрахователи с цел по-висока ефективност.

От страна на опозицията, бившият финансов министър Асен Василев („Продължаваме промяната“) критикува проекта, като заяви, че по-голямата част от парите отново отиват за болници и лекарства вместо за реална превенция. Депутатът Мартин Димитров („Демократична България“) настоя частните болници също да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки, когато разходват средства на НЗОК. На свой ред, Любомир Дацов от Фискалния съвет предупреди, че с нарастването на размера на бюджета ефективността на самата здравна система реално намалява.

Критичният казус с младите лекари

Бившият финансов министър и депутат от ГЕРБ Теменужка Петкова разкритикува бюджета на НЗОК заради това, че не са предвидени средства за увелечиение възнагражденията на младите лекари, за въвеждането на електронни здравни карти и за Националната детска болница.

Тя заяви, че по време на управлението на ГЕРБ е бил намерен механизъм за увеличение на възнагражденията на младите медици, който сега липсва. Асен Василев от „Продължаваме Промяната“ също постави въпроса за възнагражденията на младите лекари и обяви, че ще внесе между двете четения предложението на младите медици от инициативата „Бъдеще в България“, което така и не видя бял свят при предходния бюджет. Искането на младите лекари беше за основна заплата, която да е 150% от средната за страната, а в неприетия в края на миналата година бюджет за 2026 г. се предвиждаше минимална основна заплата от 1550 евро (3031 лева) за медицинска сестра и 1860 евро (3637 лева) за лекар без специалност.

В отговор на критиките за заплатите здравният министър Катя Ивкова заяви, че кабинетът не се отказва от повишаването на заплатите на младите лекари, но това не може да стане едностранно чрез бюджета, а чрез преговорите по Националния рамков договор и Колективния трудов договор.

Относно изграждането на Националната детска болница Ивкова каза, че средствата за проектирането ѝ са налични в Здравната инвестиционна компания, затова не са предвидени допълнителни в бюджета.

Докато КНСБ в лицето на Пламен Димитров даде принципна подкрепа за бюджета със забележки по функционирането на системата, представителите на бизнеса изразиха недоволство. Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК) поиска отмяна на нормата, обвързваща финансирането от НЗОК с нивата на КТД, тъй като това затруднява по-малките и общинските болници. Министър Ивкова увери, че увеличаването на възнагражденията на специализантите е приоритет, и правителството активно търси диалог с тях, за да ги мотивира да останат в България.

Димо Дренчев от „Възраждане“ заяви, че бюджетът не предлага достатъчно реформи и постави въпроси за фиктивните хоспитализации, разходите за болнична помощ, финансирането на частните лечебни заведения и др.

Любомир Дацов от Фискалния съвет предупреди, че макар бюджетът на НЗОК да нараства всяка година, ефективността на здравната система продължава да намалява. Според него повече от две десетилетия ключови реформи остават недовършени, а разходите продължават да се концентрират основно в болничната помощ и лекарствата.

Подобна позиция изрази и Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той заяви, че по-високите разходи сами по себе си не означават по-добро здраве за населението и настоя за по-сериозни структурни промени, които да пренасочат повече средства към профилактиката и превенцията.

Приемането на проектобюджета на НЗОК за 2026 г. на първо четене в ресорната комисия ясно илюстрира фундаменталния парадокс в българското здравеопазване: финансовите ресурси в системата нарастват устойчиво, но качеството, ефективността и удовлетвореността на кадрите и пациентите остават без съществена промяна.

Увеличението от 8.5% до над 5.2 млрд. евро осигурява временна стабилност и покрива текущите инфлационни и оперативни разходи. Въпреки това, липсата на смели структурни реформи, запазването на остарелия модел на финансиране и нерешеният въпрос с ниските доходи на младите лекари застрашават дългосрочната устойчивост на сектора. Докато публичните средства се разходват без строг контрол върху крайния резултат, а младите специалисти са принудени да търсят реализация в чужбина, бюджетът ще продължи да действа по-скоро като инструмент за финансово „гасене на пожари“, отколкото като основа за изграждане на модерно и ефективно здравеопазване.