Дигитална линейка на три колела: Как Спешната ни помощ влезе в ИИ ерата (но пак закъснява)
Когато стане дума за българското здравеопазване, думите „дигитализация“ и „модернизация“ звучат горе-долу толкова реалистично, колкото обещание за безплатни зъбни импланти за всички пенсионери. И все пак, към лятото на 2026 г. Министерството на здравеопазването е твърдо решено: ще борим системните течове и забавянията с Изкуствен интелект (ИИ) и мобилното приложение „еЗдраве“.
Концепцията е красива – докато чакате линейката, алгоритъм ще изчислява пулса ви през екрана, а дигитален инспектор ще следи дали бюджетът от 5.2 милиарда евро не изтича в нечии джобове под формата на фиктивни хоспитализации.
Идилията обаче бързо се сблъсква с една по-наземна, аналогова реалност.
Когато софтуерът е в XXI век, а тухлите – в миналия
Паралелно с амбициозните софтуерни планове, в Министерството на здравеопазването текат масови проверки на място по вечния европейски проект за модернизация на Спешната помощ. Равносметката е класическа за нашите географски ширини: от общо 235 обекта из страната, малко над половината (136 обекта) са готови и въведени в експлоатация.
А какво се случва с останалите? За цели 40 обекта чиновниците чистосърдечно признаха, че са „невъзможни за реализиране в сегашния им вид“. Оказва се, че докато чакаме ИИ да диагностицира пациентите от разстояние, няколко десетки спешни центрове в провинцията не могат да преминат дори фазата на грубия строеж. Решението на министерството е по български гениално – тези 40 обекта просто ще бъдат пренасочени към графата „текущ ремонт“, с надеждата, че някой ще боядиса стените и ще затегне крановете на чешмите в следващите три месеца.
Така Спешната ни помощ се оказва в парадоксална ситуация – разполагаме с модерни електронни рецепти и алгоритми за контрол на разходите, но физическите сгради, в които трябва да се спасяват човешки животи, остават паметници на административното безсилие.
Изкуствен интелект срещу естествена корупция
Големият коз на властта през тази година е внедряването на ИИ в системата „еЗдраве“, който да действа като дигитален одитор. Идеята е софтуерът да засича съмнителни аномалии в реално време. Това звучи чудесно на хартия, особено на фона на разкритията на платформата „Диагноза България“, която извади на светло съмнителни харчове за над 606 милиона лева в НЗОК, базирайки се изцяло на официални отчети.
Въпросът, който вълнува скептичния български пациент обаче, е друг: какво точно ще направи Изкуственият интелект, когато установи, че в някоя болница са изписани 500 клинични пътеки за едно денонощие? Дали софтуерът ще изпрати сигнал до прокуратурата, или просто ще блокира системата поради „системна грешка“, както често се случва с дигиталните ни нововъведения?
Докато чакаме отговорите, пациентите продължават да доплащат средно с 65 евро повече за здраве през тази година, а младите лекари все още настояват за базови заплати, обвързани със средната за страната. Остава ни единствено надеждата, че следващия път, когато някой набере телефон 112, ИИ няма да го пренасочи към чатбот за самопомощ, докато линейката се опитва да намери адрес по неремонтираните пътища.
Петър Димитров
