Още една болница в коматозен режим!
Общинската болница за продължително лечение МБПЛ „Д-р Иван Раев“ в град Сопот се намира на ръба на пълно затваряне и окончателен фалит, а здравната каса я „лекува“ с орязване на бюджета наполовина! Изпълняващият длъжността директор д-р Стефан Анастасов излезе с отчаяна тревога в националния ефир на БНТ, разкривайки критичния финансов задух, пред който е изправено лечебното заведение.
Съществуването на още една болница е под въпрос. Причината не е свързана с липсата на кадри, както в в съседната Община Карлово и МБАЛ „Д-р Киро Попов“, а с недостатъчното финансиране по клиничните пътеки, което да гарантира трудовите възнаграждения на персонала.
От години Общинският съвет в Сопот отпуска заеми на здравното заведение, за да бъдат изплащани заплатите на управителя на болницата, на лекарите и персонала. По думите му спасяването на болницата изисква незабавна намеса на местната и държавната власт, тъй като в противен случай хиляди пациенти от региона ще останат без достъп до специализирани медицински грижи.
Към момента болницата работи по четири клинични пътеки за лечение на опорно-двигателния апарат и на нервната система, рехабилитация след прекарани инсулти и инфаркти. Необходимите средства за заплати са 50 000 евро на месец.
Финансовият колапс в цифри
Лечебното заведение е поставено в парадоксална ситуация, при която разходите за реалното му съществуване надхвърлят драстично отпусканото финансиране:
- Минимум €50 000 (около 100 000 лв.) са средните месечни разходи, необходими единствено за базовото издържане на болницата (консумативи, сметки, заплати).
- Едва €30 000 (около 60 000 лв.) е наложеният от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) твърд лимит.
- €20 000 чисто месечно „подводно“ натрупване на дефицит стопява всякакви шансове за нормално функциониране, генерирайки непосилни просрочени задължения.
Ръководството вече предупреди, че поради невъзможност за покриване на заплатите е започнало поетапно спиране на работата на ключови звена и принудително освобождаване на персонала.
Какви са алтернативите за спасение?
За да се избегне сценарият „катинар на вратата“, на масата стоят няколко спешни варианта:
- Спешна целева субсидия от Община Сопот: Тъй като болницата е общинска собственост, местният съвет спешно трябва да пренасочи средства от бюджета си за запълване на липсата от 20 000 евро на месец.
- Преразглеждане на клиничните пътеки и лимити от НЗОК: Промяна в рестриктивната методология и отпадане на твърдите тавани за болници в по-малките населени места.
- Преструктуриране или влизане на частен инвеститор: Подобно на съдбата на други застрашени болници в страната (като тази в Горна Оряховица), алтернатива е поемането на управлението от голям частен медицински консорциум, който да покрие дълговете срещу дялово участие.
- Сливане със съседно по-голямо лечебно заведение: Оптимизация на административния състав и прехвърляне на дейността към областна болница с цел съкращаване на разходите.
Времето на болницата в Сопот изтича, а казусът е поредното доказателство за тежката финансова примка около българското здравеопазване, където към средата на 2026 година общите дългове на държавните и общинските болници вече надхвърлят внушителните 426 милиона евро.
