Бюджетът за здраве е бомба със закъснител, защото работи в условията на нарастващ дефицит

„Бюджетът за здраве е бомба със закъснител, защото работи в условията на нарастващ дефицит. Сега хинансираме последствията, вместо да инвестираме в превенция и скрининг“. Това каза икономистър Аркади Шарков по време на среща с медиите на тема „Устойчивостта на лекарственото осигуряване и достъпа на българските пациенти до съвременно лечение“.

От своя страна Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователски фармацевтични производители в България, постави въпроса ще има ли проблем с лекарствените продукти, които НЗОК заплаща? 

160 милиона лекарства годишно се консумират у нас по лекарско предписание. Те са за сериозни заболявания. От тях 57 милиона през 2025 г. са заплатени от Здравната каса.

По линия на НЗОК свръхпотребление няма, каза Денев. 1,6 милиона здравноосигурени лица ползват тези медикаменти. Това е ¼ от населението. Бюджетът на НЗОК покрива едва 70% от стойността на лекарствата. Това създава скрит дефицит на Касата.

Деян Денев посочи, че около 10% е надценката, която е регулирана. Ние и Дания сме с най-високо ДДС за лекарствата. 40% от европейските иновативни медикаменти са налични и у нас. Това са терапии за сериозни заболявания.

„За разлика от всички останали стоки, които не са регулирани, няма как участниците във веригата за доставката при намаление на ДДС да го усвоят. То ще е изцяло в полза на Касата и на пациентите. Лично аз смятам, че на лекарствените продукти, които НЗОК плаща, не трябва да се начислява изобщо ДДС“, каза Денев.

„Болниците закупуват годишно около 11 млн. опаковки, чиято стойност влиза в цената на клиничните пътеки. По данни на IQVIA става въпрос за не повече от 200 млн. евро, което е изключително малка част от общата консумация. Потреблението на лекарствени продукти, което болниците генерират, използвайки част от ресурса за клиничните пътеки, който постъпва от Касата, на фона на цялото потребление, е малко. Лекарствата, които са на висока стойност, например за онкологични заболявания, се заплащат по перото за лекарствените продукти от бюджета на НЗОК“, каза още Деян Денев.

Почти четири пъти повече средства за лекарства на човек от населението заплащат здравните каси във Франция, Германия, Италия и Испания.

Около средата на септември парите за лекарства на Касата свършват, стана ясно от коментара на Денев. Заради липсата на бюджет няма компенсаторни механизми, с които да се покрият липсите.

Той настоя скоро да имаме бюджет и да има повече пари за лекарства. Необходимо е устойчиво увеличение на бюджета за лекарства, според него, както и разумен и предвидим таван на отстъпките.

40% от заболяванията са предотвратими, посочи Деян Денев. Но пък останалите не са и Касата ще трябва да поеме лечението. Фармацевтичните компании се надяват да се избегне проблемът, който предвиждат. Според сектора устойчива система е възможна само при баланс и споделена отговорност между НЗОК и индустрията.

Според здравният икономист Аркади Шарков възможни мерки за повишаване на приходите са намаляване на броя на неосигурените лица, целеви трансфери от акцизи, гарантиран минимален ръст на средствата за здравноосигурителни плащания  10% или над 10%, пропорционален ръст на лекарствените бюджети или актуализиране на здравноосигурителната вноска от 8% на 10%.