Девет писатели с проблемно психично здраве, дали на света велики идеи

Пациент № 1. Едгар Алън По (1809-1849 г.) – американски писател, поет. Диагнозата му: душевно разстройство. Симптоми: страх от тъмно, провали в паметта, мания за преследване, неадекватно поведение, халюцинации.

От 1830 г. По страдал от чести депресии. Злоупотребявал с алкохол, изпадал в буйна лудост. Към алкохола скоро добавил и опиум. Психическото му разстройство се задълбочило след смъртта на съпругата му Вирджиния. След това По направил два опита да се ожени. Първата му избраница го напуснала след поредния му срив, втората – заради неявяването му на сватбата. Преди нея По се напил и изпаднал в невменяемо състояние. Писателя бил настанен в психиатрична клиника, където починал след пет дни, страдайки от халюцинации.

Едгар Алън По подарил на света два популярни съвременни литературни жанра: романът на ужасите и детективът.

Пациент №2. Фридрих Вилхелм Ницше (1844-1900 г.)Диагнозата му – „мозаечна“ шизофрения. Симптомите: мания за величие, силно главоболие, неадекватно поведение. В медицинската му карта пишело, че болният пиел урината си, издавал нечленоразделни викове, мислел пазача на болницата за Бисмарк, спял на пода, скачал като козел, гримасничел и плюел през лявото си рамо.

Ницше изкарал няколко апоплектични удара. Страдал от психическото разстройство през последните 20 години от живота си, но точно тогава написал най-значимото си произведение „Тъй рече Заратустра“. 11 години изкарал в психиатрични клиники. В края на живота си философът можел да съставя само прости фрази.

Ницше подарил на света идеята за свръхчовека, за новия морал, който според него трябва да прославя и засилва естествения стремеж на човека към властта, идеологията на фашизма – болните и слабите трябва да умрат.

Пациент №3. Ърнест Милър Хемингуей (1899-1961 г.), американски писател. Диагноза: остра депресия, умствено разстройство. Симптоми: суицидни наклонности, мания за преследване, нервни сривове.

През 1960 г. Хемингуей се върнал в САЩ от Куба, измъчван от чести депресии, страх и неувереност, на практика не можел да пише и доброволно постъпил на лечение в психиатрична клиника.

Хемингуей бил подложен на 20 сеанса с електрошок. След като излязъл от клиниката, писателят осъзнал, че, както преди, не може да пише, и извършил първия опит за самоубийство, но близките успели да му попречат. По молба на жена си Хемингуей отново постъпил в психиатрична клиника, но след като излязъл, повторил опита – стрелял в главата си с любимата си двуцевка.

Хемингуей подари на света идеята за „изгубеното поколение“, притиснато от войната (изразът става модерен и всяко следващо поколение открива причини да се нарече „изгубено“), новия литературен „метод на айсберга“ – малък текст, но наситен с емоции. Героят на Хемиргуей е суров и немногословен борец, който разбира, че борбата е безполезна, но се бори докрай. Най-безкомпромисният герой на Хемингуей е рибарят Сантяго от „Старецът и морето“, в устата но когото писателят вложил фразата „Човекът не е създаден за това да търпи поражение. Човекът може да бъде унищожен, но не и победен“. Самият Хемингуей е ловец, войник, спортист, моряк, риболовец, пътешественик, нобелов лауреат.

Пациент №4. Франц Кафка (1883-1924 г.), австрийски писател. Диагнозата му: изразена невроза, психастения от функционален характер, непериодични депресивни състояния. Симптоми: възбудимост, сменяна с пристъпи на апатия, нарушен сън, преувеличени страхове, психосоматични трудности в интимната сфера.

Корените на психологическите проблеми на Кафка произтичат от конфликта с баща му, трудните му взаимоотношения със семейството и сложните му объркани любовни истории. Писането в семейството му не се поощрявало и той се занимавал тайно. В дневника си Кафка писал, че го измъчва този двойствен живот. Когато баща му настоял след службата синът му да работи и в неговия магазин, а да не се занимава с глупости, Франц се решил на самоубийство и написал прощално писмо на приятеля си Макс Брод. В психическото състояние на Кафка има периоди на дълбоко и равно спокойствие, сменяни с продължителни периоди на болезнено състояние.

Писателят умира на 41 години от туберкулоза, агонизирайки три месеца, с разрушено тяло и разум.

Приживе произведенията на Кафка малко се печатат, но след смъртта творчеството му покорява читателя с ново направление в литературата. Светът на Кафка е свят на отчаяние и безизходност, на лична драма, но той се превръща в основа на ново естетическо направление – „литература с диагноза“.

Пациент №5. Джонатан Суифт (1667-1745 г.), ирландски писател. Диагноза: Алцхаймер. Симптоми: световъртеж, дезориентация в пространството, загуба на паметта, неспособност да разпознава хора и заобикалящи предмети, да улавя смисъла на човешката реч.

В края на живота си Суифт стига до пълно слабоумие.

Той подари на света нова форма на политическата сатира „Пътешествието на Гъливер“.

Пациент №6. Жан Жак Русо (1712-1778 г.), френски писател и философ. Диагнозата му – параноя. Симптоми: мания за преследване.

Поради конфликта на писателя с църквата след излизането на книгата „Емил, или За възпитанието“, характерната за Русо подозрителност придобива крайно болезнени форми. Навсякъде виждал заговори; живеел като скитник, който никъде не се задържал дълго, предполагайки, че неговите приятели и познати замислят нещо против него.

Русо подари на света педагогическата реформа. Съвременните пособия по възпитание на децата по много пунктове повтарят „Емил…“ ; против репресивния метод на възпитание Русо предлагал метода на поощрението и ласките; той смятал, че детето трябва да се освободи от механичното утвърждаване на сухите факти, а да се обяснява всичко с живи примери; само тогава детето ще израсне психически готово за възприемане на нова информация. Задачата на педагогиката според Русо била развиване на заложените от природата таланти, а не коригиране на личността. Другите идеи на Русо: за правовата демократична държава, която произтича от съчинението му „За обществения договор“, идеята за революцията – именно от произведенията на Русо се вдъхновявали борците за идеалите на Великата френска революция.

Пациент №7. Николай В. Гогол (1809-1852 г.), руски писател. Диагноза: шизофрения, периодични психози. Симптоми: зрителни и слухови халюцинации, периоди на апатия и затормозеност, сменящи се с пристъпи на възбуденост, депресивни състояния, ипохондрия в остра форма, клаустрофобия.

Едни или други прояви на шизофрения съпътстват Гогол през целия му живот, но в последната година болестта забележимо прогресирала. На 26 януари 1852 г. починала от коремен тиф сестрата на писателя, което предизвикало у него силна ипохондрия. Гогол изпаднал в постоянни молитви, отказал се от храна, оплаквал се от слабост, твърдял, че е смъртоно болен, макар че лекарите не открили такава болест, освен стомашно-чревно разстройство. В нощта на 11 срещу 12 февруари Гогол изгорил своите ръкописи – на следващата сутрин обяснил постъпката си с лукавия; след това състоянието му постоянно се влошавало. На 21 февруари 1852 г. Гогол починал. Причините за смъртта му така и останали неясни. Най-вероятно писателят е стигнал до пълно нервно и физическо изтощение.

Гогол подари на света специфичната любов към „малкия човек“, която включва наполовина от отвращение, наполовина – съжаление. На света Гогол подари и цял букет точно открити руски типажи, най-ярки от които са в „Мъртви души“.

Ги дьо Мопасан (1850-1883 г.), френски писател. Диагнозата му: прогресираща парализа на мозъка. Симптоми: ипохондрия, суицидални наклонности, буйства, бълнувания, халюцинации.

Цял живот Мопасан страдал от ипохондрия. Страхувал се да не полудее. От 1884 г. започнали чести нервни сривове и халюцинации. В състояние на крайна нервна възбуда писателят два пъти се опитал да се самоубие, но неуспешно. През 1891 г. бил настанен в клиника и там живял в полусъзнателно състояние до края на живота си.

Идеите, които Мопасан подари на литературата физиологизъм и натурализъм, включително и еротичен.

Пациент №9. Вирджиния Улф (1882-1941 г.), английска писателка. Диагнозата ѝ: депресия, халюцинации, кошмари. Симптоми: намирайки се в дълбока депресия, Улф се оплаквала, че чува „гласовете на птици, които пеят кацнали на маслините в Древна Гърция…“ Заради безсънието и кошмарите не можела да работи. От дете имала наклонност към самоубийство.

Когато била на 13 години, Вирджиния преживяла опит за изнасилване от братовчедите си. Оттогава се появила неприязънта ѝ към мъже и към физическата страна в отношенията с тях. След това от възпаление на белия дроб починала майка ѝ.

Нервното, впечатлително момиче се опитало да се самоубие. То било спасено, но дълбоките депресии станали част от живота ѝ. Силен пристъп на психическо разстройство Улф преживял след смъртта на баща си през 1904 г.

Писмата и произведенията на Улф показват нетрадиционната ѝ сексуална ориентация. Въпреки че на 29 години писателката се омъжила за Леонард Улф, по някои данни тя не могла да влезе в съпружески отношения с мъжа си.

В началото на 1941 г. нощната бомбардировка на Лондон разрушила дома на писателката и едва не загинал съпругът ѝ. Всичко това окончателно разстроило нервната ѝ система и лекарите настояли да се лекува в психиатрична клиника. На 28 март 1941 г. Вирджиния Улф направила онова, което дълго време се канела да направи – удавила се в река Оус.