Причината за Алцхаймер известна, предстои разработване на ваксина

Снимка: pxhere.com

Болестта на Алцхаймер е една от най-големите загадки в медицината, а деменцията е петата най-честа причина за смъртността в световен мащаб.  70% от тези случаите на деменция се дължат на Алцхаймер.

Смяташе се, че етиологията на заболяването е свързано с натрупването на протеини, наречени амилоид* и тау* в мозъка, а водещата хипотеза е, че заболяването възниква от дефектен контрол на тези два протеина.

Съобщение, публикувано в New Scientist показва, че може би причината за тази страшна болест е открита – Porphyromonas gingivalis, бактерии причиняващи хронични заболявания на венците. Заболяването на венците се среща при 30% от населението, така че лекарства за блокиране на бактериалните токсини, които подлежат на клинично проучване през тази година, са лъч на надеждата. Резултати от изследвания, публикувани на 23 януари 2019 г. в списание Science Advances, показват, че лекарството може да спре развитието на болестта на Алцхаймер. Дори се коментира възможността за създаване на ваксина.

Проведени през последните години изследвания показаха, че наличието на амилоидни плаки мозъка не винаги е свързано с проявата на  без деменция. Това разклати убеждението, че лечение на Алцхаймер е възможно чрез контрол на тези протеини.

Появиха се доказателства, че плаките не са причина, а защитна реакция срещу бактериите , което подкрепя проучвания за ролята на  бактериите и на първо място тези, които причиняват заболяване на венците.

Патоанатомични изследвания на мозъка на хора, имали болестта на Алцхаймер са открили бактерии, участващи в пародонтални и други заболявания, но досега не е било ясно дали тези бактерии са причинили заболяването или просто са попаднали чрез мозъчното увреждане, причинено от заболяването.

Изследвания за въздействието на бактериите P. gingivalis върху  мозъка на мишки, засегнати от болестта на Алцхаймер, установяват, че инфекциите на венците могат да влошат симптомите при мишки, генетично конструирани да имат Алцхаймер и че може да причинят възпаление на мозъка, подобно на Алцхаймер, нервни увреждания и амилоидни плаки при здрави мишки.

„Когато се сближават заключенията от множество независими лаборатории като тази, това става много убедително“, коментира Кейси Линч (Casey Lynch ) от Cortexyme, фармацевтична фирма в Сан Франциско, Калифорния.

Д-р Стивън Домини (Stephen Dominy), един от авторите на изследването и разработчиците на лекарството COR388, заявява, че „и преди е било известно за участието на инфекциозни агенти в развитието и прогресирането на болестта на Алцхаймер, но причинно-следствената връзка не е доказано убедително.“

В новото проучване от Cortexyme (COR388) откриват токсичните ензими, които P. gingivalis използва, за да се храни с човешки тъкани в 96% от изследваните 54 проби на Алцхаймер. Откриват и самите бактерии във всичките три мозъка, засегнати от Алцхаймер, чиято ДНК е изследвана. Проби от слюнка от 10 пациенти със съмнение за болест на Алцхаймер също показаха наличието на ген за P. gingivalis.

Бактериите и техните ензими са открити в по-големи количества при тези, които имали по-силен когнитивен спад и имат повече амилоидни и тау натрупвания. Екипът открива също така бактериите в гръбначномозъчната течност на живи хора с болестта на Алцхаймер, което предполага, че тази техника може да осигури дълго търсения метод за диагностициране на заболяването.

Когато екипът заразява мишките с P. gingivalis, това довежда до мозъчна инфекция, производство на амилоиди, заплитания на тау протеини и нервни увреждания в областите, които обикновено са засегнати от Алцхаймер.

От Cortexyme преди това са разработили молекули, които блокират гингивита. Третирането на някои от мишките с това лекарство намалява инфекцията им, спира производството на амилоиди, намалява мозъчното възпаление и дори спасява увредените неврони.

Екипът установи, че при третирането с антибиотик, който убива P. gingivalis, се случва същото, но по-малко ефективно и бактериите бързо развиват резистентност.

Мозъчни проби от хора без Алцхаймер са показали също наличие на P. gingivalis и протеинови натрупвания, но в по-ниски нива. Процесът на натрупване на амилоид и тау в мозъка от 10 до 20 години, преди да започнат симптомите на болестта на Алцхаймер. Това показва, че P. gingivalis е причината за болестта на Алцхаймер, а не нейно следствие, обяснява Линч.

Болестите на венците са много по-често срещани от болестта на Алцхаймер. Но „болестта на Алцхаймер засяга хората, които натрупват токсичните ензими, които използва P. gingivalis, и увреждания в мозъка достатъчно бързо, за да развият симптомите на Алцхаймер“, коментир Линч. „Ние сме убедени, че това е универсална хипотеза за патогенезата на заболяването“.

През октомври компанията Cortexyme съобщи, че най-добрите блокери на гингивита са преминали първите тестове за безопасност при хората и проникват в мозъка. Също така изглежда, че подобряват състоянието на участниците с болестта на Алцхаймер. По-късно тази година фирмата ще започне по-голямо проучване на лекарството, търсейки P. gingivalis в гръбначномозъчната течност и когнитивни подобрения, преди и след третирането с медикамента.

Направени проучвания са показали, че традиционните антибиотици с широк спектър на действие биха били неефективни срещу P. gingivalis в мозъка. При лабораторни експерименти антибиотиците не предотвратяват смъртта на клетки, инфектирани с P. gingivalis. Доказано е също, че причинителят на заболяването бързо развива резистентност към широкоспектърен антибиотик моксифлоксацин, но не и към лекарството COR388- чието тестване е планирано за тази година.

Екип от Мелбърн също така е разработил и ваксина срещу P. gingivalis, която започна тестове през 2018 г. Една ваксина срещу заболявания на венците е добре дошла, но ако тя спре и болестта на Алцхаймер, последствията може да бъдат огромни.

––––––––––––––––––––––––––––

^{* Разтворимите строителни блокове на тези структури са амилоид-β (Aβ) пептиди за плаки и тау за връзки. Амилоид-β пептидите са протеолитични фрагменти на трансмембранния амилоиден прекурсорен протеин, докато тау е мозъчно-специфичен, аксон-обогатен протеин, свързан с микротубулите.}