Кой кой е в новоизбрания Управителен съвет на БАПЗГ

Диана Георгиева e новоизбраният  председател на Управителния съвет на БАПЗГ, избран на Седмия редовен отчетно-изборен конгрес на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Конгресът се проведе в Първия ден на пролетта, 22 март 2025 г., в столичния хотел „Рамада“. В него участие взеха 430 делегати от цялата страна.

Новоизбраният  председател на Управителния съвет на БАПЗГ е Диана Георгиева – председател на Регионална колегия на БАПЗГ – Перник за периода 2016 – 2025 г. Нейната базова специалност е „Медицинска сестра“, има магистърски степени по „Управление на здравните грижи“ и „Социална педагогика“. Диана Георгиева е била старша медицинска сестра в Неврологичното отделение в МБАЛ „Рахила Ангелова“ – Перник (2019 – 2025 г.), главна медицинска сестра на ЦСМП – Перник (2017 – 2019 г.) и старша сестра в Неврологичното отделение на СБДРП – Перник (2009 – 2017 г.). Работила е по два Европейски проекта на Община Перник (2020 – 2023 г. ). Носител е на Награда за принос на специалист по здравни грижи за 2021 г. на Община Перник.

За заместник-председател на УС на БАПЗГ (квота „Медицински сестри“) беше избрана Василка Николова – досегашен член на УС на БАПЗГ. От 2017 г. до момента тя е главна медицинска сестра на МБАЛ „Югозападна болница“ – Петрич. Преди това е била главна медицинска сестра на МБАЛ „Рокфелер“ (2003 – 2017 г.). В продължение на 13 г. е работила като старша медицинска сестра в извънболничната помощ, преди това три години е работила като медицинска сестра в Клиниката по сърдечно-съдова реанимация на Медицинска академия.

За заместник-председател на УС на БАПЗГ (квота „Акушерки“) беше избрана

Райна Бояджиева – доскорошен председател на Регионална колегия на БАПЗГ – Варна (2016 – 2024 г.). Била е акушерка и старша акушерка в СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов Марков“ – Варна (2019 – 2023 г.), главна медицинска сестра в ДКЦ „Чайка“ (2014 –  2018 г.) и МЦ Клиника НОВА (2013 – 2014 г.). От 2004. до 2013 г. Райна Бояджиева е била акушерка в СБАГАЛ „Майчин дом“ – Варна.

За заместник-председател на УС на БАПЗГ (квота „Асоциирани членове“) беше избран Александър Василев – ръководител „Здравни грижи“ в УМБАЛ „Света Анна“ – София от 18 март 2024 г. до днес. Преди това в продължение на 10 години е бил старши рехабилитатор н същото лечебно заведение (2014 – 2024 г.). Започнал е работа в УМБАЛ „Св. Анна“ през 2009 г. като рехабилитатор.

За председател на Националния съвет по качество беше преизбран досегашният председател на НСК Петя Недкова. Тя работи в БАПЗГ – централа от 2006 г. Преди това е била медицинска сестра (1984 – 1986 г.) и старша медицинска сестра (1987 – 2001 г.) във Второ вътрешно отделение на Първа МБАЛ – София. Била е главна сестра на Четвърта МБАЛ за периода 5 юли 2001 г. – 8 май 2006 г.

За председател на Националната контролна комисия беше избрана Дафинка Коцева – главен секретар на БАПЗГ от 2005 г. до сега. Преди това в продължение на 5 години е била организационен секретар на БАРПЗГ и БАПЗГ. Базовата ѝ специалност е „Медицинска сестра“, има бакалавърска степен по „Управление на здравните грижи“. Била е главна медицинска сестра на 31-ва поликлиника в София (1995 г. – 2000 г.) и старша медицинска сестра в Детското отделение на същата поликлиника (1982 – 1995 г.). През периода 1971 – 1982 г. е била медицинска сестра в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ – Монтана.

За председател на Националната комисия по професионална етика беше избрана Белгин Садък – главна медицинска сестра на МБАЛ „Д-р Сергей Ростовцев“ – Момчилград от 19 октомври 1998 г. до момента. Базовата ѝ специалност е „Медицинска сестра“. Има магистърски степени по „Икономика и финанси“, „Управление на здравните грижи“ и „Здравен мениджмънт“. Тя е бакалавър по „Социални дейности“, диетична медицинска сестра – инструктор по хранене и специалист по „Болнична хигиена/ Превенция и контрол на инфекциите“.

Преди делегатите да пуснат бюлетините си за нов Управителен съвет на БАПЗГ и нов състав на Националния съвет по качество (НСК), Националната контролна комисия (НКК ) и Националната комисия по професионална етика (НКПЕ) те гласуваха и избраха председател на Конгреса да бъде Мариана Шиякова – председател на Регионална колегия на БАПЗГ – София. Председателят на Мандатната комисия Теа Цировска обяви Конгресът за легитимен и законосъобразен.

Бяха представени отчетни доклади от председателя на УС на БАПЗГ и председателите на НСК, НКК и НКПЕ.

В отчетния си доклад председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева представи събитията и инициативите на Асоциацията през периода 02.07. 2022 – 22.03.22025 г. Тя изтъкна, че ръководството на БАПЗГ през последните 2 години и половина е работило в унисон с изискванията, поставени от Световната здравна асамблея и СЗО в Глобалната стратегия за здраве до 2030 г., а именно: възлага се на правителствата да инвестират в здравните грижи; възлага се на всички участници в управлението на здравеопазните системи да се погрижат за запазване и възпроизвеждане на необходимия кадрови потенциал; професионалистите по здравни грижи имат централна и незаменима роля за постигане на „Здраве за всички“; професионалистите по здравни грижи трябва да бъдат включени при вземане на решения за постигане на здраве на национален и глобален мащаб; необходимо е да се осигурят безопасни и подкрепящи условия на труд, достойно заплащане на труда, възможности за пълноценна професионална реализация и кариерно развитие.

Милка Василева подчерта, че през отчетния период ръководството на Асоциацията е работило активно с всички институции и организации, които имат отношение към българското здравеопазване, проведени са много обучения и значими събития, БАПЗГ е била представена във форуми на европейско и световно ниво. Президентът на Международния съвет на медицинските сестри (ICN) е връчил своя почетен знак заради активността на БАПЗГ, както на национално, така и на международно ниво.

От доклада на Милка Василева стана ясно, че в момента у нас работят 23 658 медицински сестри на средна възраст 49,38 години, 4 363 акушерки на средна възраст 48,69 години, 3 151 медицински лаборанти на средна възраст 47,64 години, 1 536 рентгенови лаборанти на средна възраст 45,3 години  и 1 247 рехабилитатори на средна възраст 45, 41 години.

Бяха посочени разликите в броя и възрастовата характеристика на специалистите по здравни грижи в различните райони на страната.

Най-много медицински сестри има в Югозападния район (Благоевград, Кюстендил, Перник, София) – 7 674 медицински сестри на средна възраст 54,97 години, а най-малко – в Южния централен район (Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково) – 668 медицински сестри на средна възраст 44,65 години.

Най-много са акушерките в Югозападния район – 1 230 акушерки на средна възраст 55,14 години, а най-малко са в Северния централен район (Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Силистра) – 458 акушерки на средна възраст 48,31 години.

Милка Василева се позова на данни от Евростат, според които медицинските сестри в България са 433 на 100 000 души население – бройка, която е крайно недостатъчна за функционирането на здравната система. Освен това всяка трета медицинска сестра и всяка четвърта акушерка са в пенсионна възраст. „Ако правителството не вземе спешни мерки сегашният колапс ще се превърне в непреодолима криза“, изтъкна Милка Василева в доклада си.

Югозападният район води и по брой на медицинските лаборанти (1 126 на средна възраст 53,68 години), рентгеновите лаборанти (559 на средна възраст 47,93 години ) и рехабилитаторите (351 на средна възраст 48,73 години). Най-малко са медицинските лаборанти в Северозападния и Северния централен район – по 336 на средна възраст съответно 48,80 и 46,84 години. Северният централен район води класацията и по най-малко рентгенови лаборанти (146 на средна възраст 48, 44 години) и рехабилитатори (87 на средна възраст 46,20 години).

Милка Василена представи с няколко думи многобройните инициативи и проведени обучения за надграждане на знанията. Тя припомни за внесената в Народното събрание

на 29 юли 2022 г. Декларация на БАПЗГ и Синдиката на българските медицински специалисти с искане работодателите в здравеопазването да изплащат на медицинските специалисти началните основни заплати, залегнали в Колективния трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“ от 12 април 2022 г. Декларацията беше придружена от подписка, в която подкрепата си за исканията и бъдещите намерения на БАПЗГ и СБМС бяха дали 4 055 медицински специалисти от цялата страна. Исканията бяха подкрепени и от петиция, под която се подписаха 275 български медици, които работят в чужбина.  В документа се изтъквашe, че заради бездействието на политиците през последните 10 години кадровият дефицит в системата се е задълбочил, а системата се е опорочила, тъй като заплатите на медицинските специалисти зависят от броя на пациентите.

За политическо съгласие за създаване на дългосрочна Национална стратегия за детето настояха директори и работещи в детски ясли от цялата страна, които взеха участие в Национална среща под надслов „Детската ясла – добра традиция и бъдеще“, организирана от БАПЗГ и проведена в Аулата на ВМА на 24 февруари 2023 г.

Милка Василева припомни и за проведената среща в Букурещ на 21 март 2023 г., организирана съвместно от СЗО/Европа и румънското Министерство на здравеопазването. На форума имаше представители на 50 от 53-те държави членки в Европейския регион на СЗО, включително от България. На форума бяха обсъдени зачестилите стачки на медицински работници в Европа, които се оплакват от лоши условия на труд и ниско заплащане. В отговор на тези предизвикателства беше приета декларацията (така наречената Букурещка декларация), която призова за политически действия за: подобряване на практиките за наемане и задържане на медицинските специалисти и подобряване на механизмите за здравна работна сила; оптимизиране ефективността на работата на медиците; подобряване на планирането на работната сила за медицински специалисти и увеличаване на публичните инвестиции в образованието, развитието и защитата на човешките ресурси.

В доклада бяха споменати многобройните инициативи по повод 20-годишния юбилей на БАПЗГ и получаването на Почетния знак на Президента на Република България като знак на уважение и благодарност за всеотдайността и високия професионализъм на специалистите по здравни грижи.

Сред проведените събития за по-добро бъдеще на специалистите по здравни грижи беше спомената и проведената от БАПЗГ Кръгла маса на 17 май 2023 г. под надслов „20 години по-късно – ще катастрофира ли здравната ни система заради липса на професионалисти по здравни грижи, има ли все още време за решение?“. В Обръщение към народните представители БАПЗГ настоя за незабавни мерки за спасяване на здравните грижи у нас като посочи пет основни мерки за решаване на кадровия дефицит: национално приета и нормативно регламентирана методика за устойчиво нарастване на трудовите доходи на медицинските специалисти по здравни грижи; създаване на устойчива система за планиране на необходимостта от медицински персонал; създаване на нормативно регламентирана система за определяне на нуждите от минимален брой медицински специалисти за функциониране на всяко звено в системата на здравеопазване; създаване на ясна законодателна рамка на правомощията, отговорностите и мястото в системата на всички професии от направление „Здравни грижи“ в болничната и извънболничната помощ; гарантирано предвидимо и устойчиво кариерно развитие и достойно заплащане на труда спрямо компетенциите и квалификациите на медицинския специалист

Милка Василева припомни, че на 10 и 11 ноември 2023 г. БАПЗГ беше домакин на Генералната асамблея на Европейския форум на националните асоциации на медицинските сестри и акушерките (EFNNMA). „Медицинските сестри и акушерки имат изключително важно значение за здравето и благосъстоянието на отделните хора и населението в цяла Европа, затова усилията ни са насочени към това да гарантираме, че и двете професии са подкрепени, за да предоставят високи постижения в своята практика. Вярваме, че укрепването и развитието на сестринската и акушерската работна сила чрез предоставяне на обучение през целия живот и научни изследвания осигурява отлични постижения в общественото здраве и здравеопазването. Нужни са и инвестиции от страна на националните правителства, които да осигурят добро заплащане, добри условия на труд и възможности за кариерно развитие“, изтъкна президентът на EFNNMA г-жа Мерви Йокинен.

Поредното Отворено писмо за спасяване на професиите в направление „Здравни грижи“ БАПЗГ изпрати на 15 декември 2023 г. до министър-председателя на Република България, председателя на Комисията по здравеопазването в Народно събрание, министъра на здравеопазването и омбудсмана на Република България. „Поради безпрецедентната кадрова криза в здравеопазването, ние от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, която е с 20-годишна история и е най–голямата съсловна организация в системата на здравеопазването, отправяме апел за незабавни действия за опазване на общественото здраве!“, се казваше в документа.

От отчетния доклад стана ясно, че на 4 януари 2024 г се състоя среща по покана на Министерството на здравеопазването, на която присъстваха председателят на УС на БАПЗГ г-жа Милка Василева и председателят на Националния съвет по качество на БАПЗГ г-жа Петя Недкова. Те представиха наболелите проблеми на професионалистите по здравни грижи у нас пред заместник-министрите по здравеопазването проф. Илко Гетов и доц. д-р Петко Стефановски. Представителите на БАПЗГ настояха за създаването и приемането на Стратегия за развитието на здравните грижи у нас, за система за планиране, назначаване и задържане на медицинския персонал, както и за приемане на Медицински стандарт „Здравни грижи“, който беше представен в МЗ още по времето на служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров.

Беше споменато участието на БАПЗГ в редовната 118-та Годишна среща на Европейската федерация на асоциациите на медицинските сестри (European Federation of Nurses Associations – EFN), която се проведе на 11 и 12 април 2024 г. в Брюксел, Белгия На събитието присъстваха представители на 28 сестрински организации от Европейския съюз. На форума се изтъкна, че Европейската комисия е преразгледала минималните изискуеми професионални компетенции в обучението на медицинските сестри и всички държави са задължени да ги внедрят в учебните планове, а именно: Овластяване на пациента за самопомощ и отговорност за спазване на лечението; Професионално лидерство; Нови технически умения и дигитална грамотност. По време на Асамблеята беше представено проучването на EFN за кадровия недостиг и бяха приети следните Декларации към Европейските институции: Как да направим обучението на медицинските сестри привлекателно; Адекватно приемане на новозавършилите медицински сестри в отделението; Декларация за социалния диалог; Работната сила с оглед стандарта за съотношението медицинска сестра:пациенти; Медицинските сестри „предписват“; Подготвеност за бъдещи здравни предизвикателства.

На 13 май 2024 г. за първи път у нас беше отслужен молебен за православния здравен служител в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ от заместник-председателя на Светия Синод на Българската православна църква Григорий Митрополит Врачански. В свое заседание Светият синод прие това решение по предложение на началника на Военномедицинска академия генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS. Молебенът да бъде включен в църковния календар и да се извършва във всички епархии ежегодно на 12 май, когато отбелязваме Международния ден на сестринството.

Милка Василева припомни, че в конферентната зала на УМБАЛ „Света Анна“ – град София се състоя Национална среща на главни медицински сестри под надслов „Кадровата криза в здравеопазването – възможно ли е да бъде преодоляна?“. Форумът беше организиран от БАПЗГ в партньорство с Университетска болница „Света Анна“. В него участие взеха над 50 главни медицински сестри от София и страната. Марияна Колева, директор по здравни грижи и главна медицинска сестра в УМБАЛ „Света Анна“, представи управлението на здравните грижи в лечебното заведение в условията на кадрова криза. От презентацията стана ясно, че лекарите в болницата са 348, от които 76 специализанти. Броят на специалистите по здравни грижи е 340 при 537 щатни длъжности за професионалисти по здравни грижи.

„За да се покрие минимумът от нуждите за здравни грижи в стационара са необходими още 296 медицински сестри и 34 акушерки, а при оптимален разчет – 371 медицински сестри и 43 акушерки. Нужни са още 40-43 ръководители по здравни грижи“, изтъкна главна сестра Колева. За да стимулира работещите професионалисти по здравни грижи и да привлече млади кадри ръководството на УМБАЛ „Св. Анна“ вдигна от 1 юни 2024 г. основната заплата от 1 500 лева на 2 000 лева. “Това увеличение е с над 30% и става реалност въпреки, че е все още не е подписан новият Колективен трудов договор“, изтъкна главна сестра Марияна Колева. Главната медицинска сестра на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – гр. Кърджали Сейнур Мюмюн сподели за проведените обучения за санитарите в болницата в партньорство с БАПЗГ. Тя изтъкна, че обученията, които са финансирани със средства на болницата, са били много полезни за помощниците в бяло, които нямат медицинско образование и които са получили базови знания за работа в лечебно заведение, както и знания по етика. След оживената дискусия по различни проблеми, участниците в срещата одобриха Обръщението на БАПЗГ към представителите на законодателната и изпълнителната власт за необходимостта от спешни мерки за решаване на кадровия дефицит в направление „Здравни грижи“.

В доклада се отбеляза и участието на представители на БАПЗГ и специалисти по здравни грижи в Кръгла маса на тема „Обществено здравеопазване. Роля и функции на съсловните организации“ в рамките на XIII Международен медицински конгрес на лекарите от Югоизточна Европа, който се проведе от 4 до 8 септември 2024 г. в град Будва, Черна гора. С единодушно гласуване членовете на Борда на ЮЕМФ приеха за редовен член на организацията Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, а председателят на УС на БАПЗГ – за член на Управителния орган. За активно участие и изключителен принос в здравеопазването БАПЗГ получи плакета на ЮЕМФ.

Сред събитията от 2025 г. Милка Василена отбеляза съвместната пресконференция на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ) и Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ), която се проведе на 14 януари в БТА под мотото „Заедно в защита на професиите ни в името на здравето на пациентите“. На срещата с медиите беше представено отворено писмо до институциите, в което се поставиха основните проблеми, с които се сблъскват трите съсловни организации: липсата на конструктивен диалог между съсловията и институциите; вземат се важни нормативни решения, без да се търси позицията и експертизата на съсловията; липсва ясна и работеща формула за осмисляне на следдипломното обучение; липсва комплексен подход за решаване на кадровата криза; налице е тревожна тенденция за липса на здравна и фармацевтична грижа в малки, отдалечени и трудно достъпни селища; съществува законодателен вакуум, свързан с ролята на специалистите по здравни грижи, помощник-фармацевтите, лекарските асистенти и фелдшерите

На 18 февруари 2025 г. БАПЗГ, БАПФ и БСЛАФ изпратиха отворено писмо до президента на Република България, председателя на Народното събрание, премиера на Република  България, председателя на Комисията по здравеопазването в парламента, КНСБ, КТ „Подкрепа“, Синдиката на българските медицински специалисти, ректорите на медицинските университети и медиите във връзка със съобщение в медиите за промяна в срока на обучение, от 4 на 3 години, на медицинските сестри и акушерките по предложение на Сдружението на ректорите. Трите съсловни организации се противопоставиха категорично на това намерение и поискаха среща с ректорите.

В резултат на писмото на 10 март 2025 г. се проведе първата съвместна работна среща на съсловните организации и медицинските университети за решаване на проблемите с приема и обучението на студенти по специалностите в направление „Здравни грижи“. Акцентира се и върху необходимостта от повишаване на престижа и привлекателността на професиите „Медицинска сестра“, „Акушерка“, „Помощник-фармацевт“, „Лекарски асистент“ и др. Участниците в срещата се обединиха около заключението, че съществуват две големи групи проблеми – първата група обединява проблемите в обучението, а втората – проблемите, свързани със задържането на здравните специалисти от работодателите в България. Те решиха в едномесечен срок да се сформира работна група, включваща представители от всяка от присъстващите съсловни организации, както и от Българския лекарски съюз, по един представител от всяка специалност в направление „Здравни грижи“ на висшите училища, както и от университетските и общинските болници като работодатели. В двумесечен срок работната група трябва да излезе с предложения пред ресорните министерства за промени както по отношение на университетското обучение на здравните професионалисти, така и по отношение на работодателите в системата на здравеопазването. Участниците в срещата изтъкнаха, че е необходимо да се изработи единна Стратегия за развитие на направление „Здравни грижи“. В комуникационно отношение да се обединят усилията в общонационална информационна кампания, която да повиши интереса на младите хора към професиите на професионалистите по здравни грижи.

„Скъпи колеги, всички се отнасяхме с особено внимание към основната ни делегирана от Закона за съсловната организация дейност, а именно: организиране, контролиране, кредитиране и сертифициране на продължаващото обучение, процес, който изисква разбиране, отговорност, амбиция и много труд“, изтъкна Милка Василева в края на доклада си. Тя уточни, че за отчетния период в различните 683 форми на задължителното продължаващо обучение участие са взели общо 7 215 члена на БАПЗГ. Стана ясно още, че през 2025 г. специалистите по здравни грижи ще имат възможност да надграждат знанията си в 485 курса за продължаващо обучение.

Беше отразена и обучителната дейност на Центъра за професионално обучение (ЦПО) през отчетния период. Милка Василева направи и кратък обзор на направените предложения от БАПЗГ за спасяване на съсловието. Относно бъдещите задачи в краткосрочен план тя посочи необходимостта от внимателно наблюдение дали се спазват Колективния трудов договор и Националния рамков договор, да се поддържа добро сътрудничество със синдикатите, да се лобира активно НЗОК да започне да заплаща труда на работещите в автономните практики по здравни грижи, да се подобри комуникацията с редовите членове на БАПЗГ. В дългосрочен план усилията на Асоциацията трябва да бъдат насочени към приемането на Стратегия за развитие на здравните грижи до 2030 г., активно участие при изработването на нормативни документи и участие в междуведомствени работни групи по проблеми на съсловието.

Отчетни доклади пред делегатите на конгреса изнесоха Петя Недкова – председател на Националния съвет по качество, .Лили Николова – председател на Националната контролна комисия и Катя Христова – председател на Националната комисия по професионална етика.

Делегатите приеха представените отчетни доклади и освободиха от отговорност председателите и членовете на УС на БАПЗГ, НСК, НКК и НКПЕ.