ББА накара депутатите да редактират Национална здравна стратегия до 2030 г.
Редакция на проекта за Национална здравна стратегия до 2030 г., реши комисията по здравеопазване в парламента след предложение на проф. Костадин Ангелов.
Решението идва след като Българска болнична асоциация (ББА) сезира здравната комисия с писмена позиция, според която са засегнати интересите на частните болници .
ББА не отразява вярно картината на здравния сектор у нас и с това поставя под съмнение съдържанието, всеобхватността, анализите и изводите в проекта.
„В Националната здравна стратегия, в частта, засягаща лечебните заведения, липсва каквато и да е информация за съществуването на частни лечебни заведения в България, което е недопустимо, тъй като над 40% от лечебните заведения за болнична помощ в България са частни.
Законът за здравето по чл. 9 дава равен статут на всички лечебни заведения. Неприемливо е дискриминирането на толкова голям брой от лечебните заведения, които не са предвидени в намеренията на държавата за това какво ще се случва в цялостната ни здравна система. Всички лечебни заведения у нас трябва да бъдат част от Националната здравна стратегия.“ твърдят от асоциацията.
Проф. Ангелов предложи да се образува работна група към здравната комисия, която да изготви редакциите и тогава да се внесе в парламента. Предложението му бе прието единодушно от колегите му.
Депутатите от здравната комисия приеха на второ четене и промените в Закона за лекарствата на Лъчезар Иванов от ГЕРБ. С тях се подобрява контрола и проследимостта на лекарствата в страната. Промените предвиждат ИАЛ да предоставя ежедневно информация за свързващия код между националния номер и верификационния на НСЦРЛП. Ако няма такава информация, лекарствата няма да се плащат с публични средства. Освен това се подобрява достъпа на МЗ, НЗОК и ИАЛ до данните от системата на БОВЛ, като те получават право не само на безвъзмезден, но и на пряк достъп до информацията. Ако не получат исканите данни, има предвидена санкция от 5000 до 15000 лв. Също така се въвежда изискване до 3 месеца да има осигурена съвместимост за обмен на данни в машинно четим формат между всички участници в здравната система.
