Балони, излъчващи лекарства – хит в лечението на сърдечните болести
Балоните, излъчващи медикаменти, са новият хит в лечението на болестите на сърцето, стана ясно от съвместната сесия на Българското и Италианското дружество по кардиология, по време на XI Конгрес по интервенционална кардиология, който се проведе от 9 до 14 ноември в Градн хотрл Милениум, София.
Модерният подход в лечението на коронарната болест на сърцето беше представен от д-р Бернардо Кортезе, началник Кардиология в Клиника „Сан Карло“ в Милано и част от екипа на италианската Фондация за сърдечно-съдови изследвания и иновации. Доктор Коретзе презентира пред младата аудитория на форума как се извършва интервенция с балони, които отделят медикаменти в артериите на пациента, без да оставят имплант. Тези нови балони излъчват специален медикамент, който се инфилтрира в стената на кръвоносния съд и блокира нарастването на гладомускулната тъкан, като предотвратява образуването на нови стеснения. Този подход на лечение има изключително предимство тъй като предлага по-кратка терапия с мощни антиагреганти. Също така, дава възможност за последваща байпас хирургия, ако се наложи, тъй като поставените стентове понякога изправят кардиохирурзите пред непреодолими проблеми.
Сред чуждестранните лектори на форума беше новоизбраният президент на Европейската асоциация за перкутанни сърдечносъдови интервенци (EAPCI), интервенционният кардиолог д-р Алаиде Киефу, която е и директор Клинични проучвания в един от водещите научноизследователски центрове в света – болница „Сан Рафаеле“ в Милано. Д-р Киефу беше панелист на една от общите сесии на българското дружество и на европейската асоциацията по темата за кардиогенния шок.
Много често пациенти с нормално артериално налягане развиват пълзящ кардиогенен шок в рамките на часове и затова тези болни са много трудни за диагностика. Проф. Добрин Василев обясни, че преходът от класическия към усложнения стадий може да стане в рамките на 2-3 часа до 6-8 максимум. Той подчерта, също така, че всички проучвания показват, че когато се е развила пълната картина на кардиогенния шок, смъртността е над 50%. А това означава, че трябва да се действа изключително бързо. Интервенционалният кардиолог сподели, че в своята практика прилага стратегията за незабавно поставяне на интра-аортен контрапулсатор на всички пациенти с дори най-малко съмнение за кардиогенен шок, които са с потисната фракция на изтласкване и не може да се постигне пълна реваскуларизация. Точно при тези пациенти трябва максимално рано да се постави устройство за механична подкрепа на сърцето, тъй като те имат най-голяма нужда и най-голяма полза от него. За съжаление в България устройството се използва рядко, защото в условията на миокарден инфаркт НЗОК не заплаща самото устройство и то остава за сметка на болничните заведения. Те от своя страна не биват стимулирани да го прилагат и това е сериозен проблем. В тази връзка проф. Добрин Василев се ангажира дружеството да настоява за реимбурсация на тези елементарни устройства за подпомагане на сърдечната циркулация, които са включени в пътеки и се плащат в други специалности, но не и там, където е първичното им предназначение. А именно – в клиничната пътека за инфаркт на миокарда, заради който е изобретен балонатът за контрапулсация и където основно се прилага, балонът не се заплаща от НЗОК.
Реимбурсацията на функционалното изследване за стенози е сериозна стъпка напред в развитието на интервенционалната кардиология у нас и на практика трябва да намали броя на имплантираните стентове при коронарна болест на сърцето.
Проф. Добрин Василев поясни, че едва от тази година у нас НЗОК заплаща катетрите и водачите за измерване на функционална значимост на степента на стеснение на коронарните артерии. Това би трябвало да свали броя на имплантираните стентове, по който показател страната ни е на първо място в Европа. Той уточни, че има тенденция във всички държави досега до въвеждането на функционалната оценка на коронарната стеноза процентът на имплантации да е голям.
Ефектът за пациента от това изследване е здравословен, защото се му се спестява прием на медикаменти, които биха повишили риска от кървене. Намаляват разходите на здравната система за лекарства, намаляват се разходите за рехоспитализация, свързани с усложнения. Около 5% е рискът кръвоносният съд да се стесни отново при поставен стент или да се рехоспитализира пациентът. Проблемът е, че НЗОК реинбурсира 1200 водачи на година, а реално над 20 000 души годишно имат нужда от подобно функционално изследване. Това е една от целите на дружеството за следващата година – да увеличи броя на реимбурсациите.
