Уролози спасиха живота на 18-годишнo момиче ден преди абитуриентския ѝ бал
Мариета е на 18 г. Подготвяйки последните детайли по абитуриентския си бал и концентрирайки се в предстоящите ѝ изпити, започва да изпитва болка ниско в корема. Симптомите продължават около седмица, но момичето не обръща внимание.
Около 7 дни по-късно болката се засилва и Мариета решава да посети гинеколог в лечебно заведение в столицата. Специалистът я уверява, че се касае за киста, изписва ѝ противозачатъчни хапчета и казва, че болката ще отмине до няколко дни. 18-годишното момиче решава да потърси второ мнение в друга болница, където гинеколог и казва, че според него се касае за туморно образувание и иска да бъде направен ЯМР, резултатите на който се очаква да излязат на следващия ден.
„Беше много шокиращо, осмислях, че това образувание, за което специалистът спомена, може да се окаже злокачествено. Прибрах се и заспах тъжна и уплашена. На сутринта се събудих с много силна болка в корема. Пих обезболяващи, но не подействаха, не можех да стоя нито легнала, нито права. Заедно с родителите ми решихме, че трябва да отидем спешно в болница.“, споделя Мариета.
Така 18-годишното момиче се озовава в Спешното отделение на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, ден преди абитуриентския си бал.
„В спешното поискаха отново консултация с гинеколог. Тя ме прегледа и видя някаква свободна течност в таза, която се видя и на ядрено-магнитния резонанс. Нямаше точна диагноза, но каза, че може да се наложи операция, за бъде премахната течността.“, допълва Мариета.
Веднага след консултацията с д-р Сесил Кедикова, специалист в Клиника по акушерство и гинекология, за случая на 18-годишното момиче са повикани и д-р Адриан Попов, началник на Отделение по урология, д-р Галя Ченгалова, коремен хирург, и проф. Галина Кирова, началник на Клиника по образна диагностика. Мултидисциплинарният екип се събира, за да обсъди състоянието на Мариета, тъй като диагнозата ѝ е неясна. Резултатите от направения ядрено магнитен резонанс показват образувание над пикочния мехур (урахуса), което наподобява тумор, както и мътна свободно подвижна течност в областта на малкия таз.
Специалистите предлагат екип от акушер-гинеколози да оперира момичето, за да отстранят течността в малкия таз, а д-р Попов споделя на семейството, че ако се касае и за туморно образувание на урахуса, той трябва да бъде премахнат в кратки срокове, но състоянието не е спешно. Семейството преценява, че не иска Мариета да се подлага на хирургично лечение и ще се върне в болницата след отпразнуването на абитуриентския бал на момичето.
„Образуванието беше към предната коремна стена. На това място, под пъпа, от вътрешната страна на коремната стена, няма нищо друго освен урахус. Той представлява отводния канал на ембрионалния пикочен мехур – свързва пъпната връв с пикочния мехур в първия триместър на бременността. Във втория триместър този канал се затваря и се превръща във фиброзна връв. В някои случаи обаче каналът не се затваря – може да остане изцяло отворен или да се затвори частично. Обикновено, ако тези състояния имат някакво проявление, например секреция на урина от пъпа или др., се откриват още в ранна детска възраст. В някои случаи е възможно каналът да не се превърне във връв, същевременно да е затворен и откъм пъпа и откъм пикочния мехур. Тогава той може да се е запазил пълен с малко течност, която може да се инфектира и да се превърне в абсцес.“ обяснява д-р Адриан Попов.
Заболяванията на урахуса са редки и повечето от тях не изискват спешна интервенция.
„Това, което се е случило при Мариета е, че остатъкът от урахуса се е инфектирал, превърнал се е в абсцес, като голяма киста, но пълна с гной. В последствие се е получила руптура (спукване) на това образувание, от която е започнало изтичане на гной в корема. Това, което замъгляваше диагнозата при нея беше, че на резултатите от ЯМР-то се виждаше, че има кисти на яйчниците, две от които бяха описани като съдържащи малко кръв в себе си. Имаше хипотеза, че някоя от тези кисти може да се е спукала и оттам да е изтекла кръв. Никой не предполагаше, че това може да е абсцес, защото това е изключително рядка диагноза, с която не се бяхме сблъсквали. Четейки в международната литература се оказа, че има описани такива случаи, но наистина състоянието е изключително рядко. И въпреки рядкостта му, както всеки гноен перитонит – състоянието е животозастрашаващо и изисква спешна оперативна намеса.“, каза д-р Попов.
След установяване на диагнозата д-р Попов, д-р Борислав Божков, специалист по урология и анестезиолога д-р Благовест Петелов, извършват минимално инвазивна операция, с която премахват урахуса и малка част от пикочния мехур, в която той завършва. Така специалистите предотвратяват и повторно образуване на киста или абсцес.
„Открихме, че в корема има много гной, изтекла от абсцеса на урахуса. Яйчниците бяха добре, кистите не бяха спукани, нямаше кръв и затова не се наложи гинеколозите да се включват в операцията. Отстранихме урахуса, затворихме пикочния мехур и направихме лаваж на коремната кухина.“, допълни д-р Попов.
Мариета разказва, че в началото е искала да се прибере, да пие обезболяващи, но да отиде на бала си. В последствие осъзнала, че случилото се е било късмет и животът ѝ е спасен. А нейните приятели я посетили в болницата в деня на бала, и се погрижили да съпреживее част от празника като водели видео разговори, пеели ѝ песни и я уверили, че без нея събитието не е същото. Стаята на 18-годишното момиче бе украсена с балони, а нейните родители ѝ дадоха обещание, че щом бъде изписана ще организират очакваното празненство.
„Баба ми все ми казваше, че вярва, че Господ е с мен. Сега, само ден след операцията, съм много по-добре. Аз съм много щастлива, че ме оперираха, най-малкото заради болката. Радвам се, че се случи, когато трябваше да се случи. Ако бяхме в друга болница, можеше изобщо да не го открият, тук се събраха много специалисти и търсеха проблема и решението. Аз още като го видях долу д-р Попов, като се бяха събрали, видях самите му очи и някак си знаех, че той ще ме спаси. Това ще остане като якия ми бал в болнична стая. Не е толкова лошо – има си хора, балони, шампанско ми донесоха. Шегувахме се, че ще се увия в чаршафа и ще го направя на рокля, можеше и с леглото да отида на бала с вързани за него балони. Мисля, че не е имало човек с болнично легло.“, споделя с усмивка Мариета.
18-годишното момиче се възстановява много бързо. Благодарение на минимално инвазивната операция Мариета се изправя на крака още в деня след хирургичното лечение.
Ако диагнозата не е била открита и момичето не е било оперирано, опасността за живота ѝ е била изключително висока.
