Доклад за смъртността от Ковид-19: „Загубени са 860 хил. години живот“ в България

Поне 860 хил. години потенциален живот са загубили българите в двете години на пандемията от COVID-19 – сборът от годините, които всеки починал в следствие на коронавируса, се е очаквало да изживее, но не е успял. Това данните от поръчан от държавата експертен доклад за смъртността от COVID-19 в страната от март 2020 г. до май 2022 г., получени и цитирани от в-к „Дневник“ по Закона за достъп до обществена информация.

Докладът е изготвен от работна група, ръководена от проф. Ани Кеворкян, с участието на представители на Националния център по заразни и паразитни болести, Националния център по обществено здраве и анализи и „Информационно обслужване“, сформирана след заповед от февруари на последния редовен министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова.

Целта – да извърши обстоен анализ на регистрираната смъртност от COVID-19 в страната за двугодишен период от началото на епидемията.

В анализа са използвани данни за всички официално регистрирани случаи (1 126 945), хоспитализирани и починали в България до края на март 2022 г. Според данните средната възраст на заразените е близо 48 г., като се посочва, че засегнати са били хора от практически от всички възрасти – от 0 до 109 г. Починалите за този период 36 192 души са в същия възрастов диапазон, но със средна възраст 71.5 г.

От началото на март 2020 г. до 10 април 2022 г. регистрираните починали с COVID-19 в България са 36 700, което прави около 5 500 смъртни случая на милион население. За същия период надвишената смъртност е около 69 хил. души (малко повече от 1% от населението на страната), или 10 400 на милион население, посочват експертите.

Авторите посочват, че за изчисляването на загубените години потенциален живот на 100 хил. души население е използвана метрика, която отчита очакваната продължителност на живот за всеки починал, и по-дефиниция дава по-голяма тежест на починалите в по- млада възраст: „Например, един починал мъж на 60-годишна възраст в България отговаря на 17 изгубени години живот, докато за един починал мъж във Франция изгубените години живот са 23. Тези числа съответстват на очакваната продължителност на живот за тази възраст и пол в съответната държава“. В допълнение е приложена и сходна метрика, при която обаче за всички популации е възприето възрастовото разпределение на стандартното европейско население.

Според направените изчисления експертите стигат до следните изводи:

• България се нарежда на второ място в света след Перу по смъртност от COVID-19 на 1 млн. души население и на първо място по надвишена смъртност.
• Смъртността сред ваксинираните е 20% по-ниска спрямо неимунизираните.

• През първата пандемична година всеки пети е бил лекуван в болнично заведение, но в интензивните отделения не е имало недостиг на легла.

• на база надвишена смъртност България регистрира 860 хил. потенциално изгубени години живот
• средно на всеки починал вследствие на пандемията се падат по 12.6 изгубени години живот
• средната възраст на мъжете, починали вследствие на пандемията, е 69 – 70 г., докато при жените около 74 г.

„Данните за България от 11 500 изгубени години живот на 100 хил. души население са многократно по-високи от тези за държави като Франция, Португалия, Холандия, Австрия, Белгия, Словения, Италия и Испания, където изгубените години живот на 100 хил. души население варират между 1 700 и 3 000“, се казва в доклада.Към 22 май 2022 г. България се нарежда на второ място в света след Перу по смъртност от COVID-19 на 1 млн. души население и на първо място по надвишена смъртност.

Общата смъртност за целия период на наблюдение е 3.21%, сочат данните. Докато по-голямата част от заразените с COVID-19 (53.8%) са били жени, то сред починалите повечето са мъже (55.2%). В доклада е посочено, че липсва категорично научнообосновано обяснение защо за мъжете инфектирането е свързано с по-висок риск от смърт.

Наблюдава се тенденция в промяната на смъртността с нарастване на възрастта, като най-високи прирасти са във възрастовите групи при хората над 65 години достигайки изключително високи стойности от 15% при 65-74 годишните, 22.71% при 85-94 годишните и 24.73% при най-малобройната, но най-уязвима група на лицата над 95 години.

В доклада е посочено, че през 2021 г. нивото на смъртност е най-високото в България, достигано в исторически план от 1945 г. досега. Цитират се данните на Националния статистически институт (НСИ), които показват, че броят на починалите в страната през 2021 г. е 148 995, а коефициентът на обща смъртност – 21.7%. Спрямо предходната година те се увеличават с 24 260, или с 19.4%. Според годишните данни за умиранията по причини през 2020 г. на НСИ общият брой на починалите е 124 735, от които 8554 (7%) от SARS-CoV-2. В сравнение с 2019 г. абсолютният брой на починалите е нараснал с 16 652.

Най-висока смъртност в България се наблюдава в периода на разпространение на Алфа и Делта вариантите на коронавируса. В периода на разпространение на Делта варианта (след юли 2021 г.) се наблюдава и най-високият дял на починалите – 61.7% от всички починали в предоставените данни. По време на третата вълна, доминирана от вариант „Делта“ са регистрирани най-високите стойности на 14-дневната смъртност. Това е и периодът с достигнат максимум в броя на направените тестове на 100 хил. души население, повлияно и от въведеното изискване за „зелен сертификат“ за влизане на публични места на закрито.