Подвариантът Кентавър или сбъдването на една прогноза

На 26 септември Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) съобщи, че новият подвариант на Омикрон, наречен Кентавър, вече е изолиран и у нас, а Световната здравна организация (СЗО) го класифицира BA.2.75 като вариант на тревожност под наблюдение.

По този повод искаме да припомним прогнозата на молекулярният биолог д-р Георги Маринов от Департамента по генетика в университета Станфорд, който в личния си профил във фейсбук, още през лятото, изказа мнение, че с този подвариант короновирусът прави още една крачка към трансформация във вирус, срещу който човечеството няма да има абсолютно никакъв имунитет.

Д-р Маринов обърна внимание на открития в Индия вариант BA.2.75, а който не е напълно ясно откъде точно се е появил той, но изглежда е от района, откъдето тръгна и най-смъртоносният дотук вариант на коронавируса – Делта. Става въпрос за Махараштра. В анализа си, д-р Маринов посочва, че при този вариант има натрупване на много мутации, а не постепенна промяна, както по принцип. Така беше например с възникването на оригиналния Омикрон (BA.1).

Най-важното, според молекулярния биолог е, че има мутации, които помагат на вируса по-ефективно да спира „единствените антитела срещу първоначалния (уханския) вариант на коронавируса, които имаха ефект върху BA.2“ и мутации, които помагат на S-протеина на вируса по-лесно да осигурява достъп до човешките клетки т.е. вирусът е по-заразен. Затова и д-р Маринов се опасява, че така вирусът се отклонява от пътя на атенюацията т.е. намаляването на вирулентността му (силата му). Вирулентността е способността на патогена или микроорганизма да причинява увреждане на гостоприемника. Т.е., вирулентност е способността на SARS-CoV-2 да ни засегне тежко.

В крайна сметка, въпрос на време е да се появи изцяло нов серотип (т.е. вирус, на който нито едно от съществуващите в момента антитела след преболедуване и ваксинация няма да влияе) и тогава ще видим какво ще каже СЗО за пандемията, предрича с горчивина ученият, който отдавна подкрепя китайския подход „КОВИД НУЛА“ за справяне с вируса в световен мащаб.

Противно на позицията на д-р Маринов обаче, вирусологът Том Пийкок, който беше един от първите, алармирали за появата на Омикрон и какво ще се случи заради това, води разговор в Twitter за новия вариант и се съгласява, че е възможно той да се окаже дори по-лек от „оригиналния Омикрон“ (BA.1) заради определени мутации (основната е T9I). T9I се смята за една от причините Омикрон (BA.1) да е по-лек от Делта, защото пречи да бъде предизвикана цитокинова буря. Пийкок обаче е категоричен, че е твърде рано да се говори какво ще се случи с този вариант – дали ще стане доминиращ и двигател на следваща вълна, дали ще изчезне и дали ще е по-лек, ако се разпространи.