Кой колко е получил от НЗОК от 2016 г. насам

В България за здравеопазване се изразходват общо 7.1% от брутния вътрешен продукт, а НЗОК е основен платец на здравни услуги в България – тя разпределя между 70 и 80% от общия публичен ресурс за здравеопазване. Това показва проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), възложено от Националната пациентска организация (НПО). Изследването е част от дейностите по финансирания от Фонд „Активни граждани“ на ЕИП проект „Активни граждани за местни и национални реформи в здравеопазването”.

Финансирането на здравните услуги в България е смесено – чрез държавата в лицето на Министерството на здравеопазването, чрез осигурителната институция – Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чиито приходи се формират от осигурителните вноски за здраве на работещите и конкретно от пациента – под формата на преки плащания за лекарства, доплащания за здравни услуги и за допълнително здравно осигуряване. Въпреки това поради големия дял на финансирането, покрито от бюджета на НЗОК, можем да считаме, че у нас моделът е основно здравноосигурителен без наличие на конкуренция на осигурителния пазар.

Общите разходи на НЗОК за здравеопазване нарастват стабилно след 2016 г., като през 2021 г. се наблюдава рязък скок от 14,5% за годината или около 660 млн. лв. Той се дължи на рязкото увеличаване на разходите за болнична помощ, които нарастват с 18% между двете години, основно поради специфични разходи, извършени през 2021 г. във връзка с извънредната епидемична обстановка от централния бюджет през бюджета на НЗОК за болниците в размер на близо 200 млн. лв.

На графиката по-долу е представено разпределението на разходите на касата по здравноосигурителни дейности за 2019-2021 г.

Най-голям дял през всяка година имат разходите за болнична помощ – за 2021 г. те достигат над 2,5 млрд. лева и над 50% от общите разходи в бюджета на НЗОК. На второ място като размер са лекарствените продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за
домашно лечение, следвани от лекарствените продукти за лечение в болничната помощ.

Лекарствените продукти бележат по-значителен ръст през последната година, докато разходите за болнична помощ бележат постоянен ръст. Разходите за извънболнична помощ (първична и специализирана) са относително малки като дял. Те слабо нарастват през 2021 г. -– с около 6 млн. лева за ПИМП и 28 млн. за СИМП. При медицинските изделия в болничната помощ се наблюдава задържане, а в разходите, класифицирани като „Други“ – спад.

Разходите на лечебните заведения за болнична помощ по видове лечебни заведения показват значителни различия, както е видно на графиката по-долу. Трябва да отбележим, че разходите са зависими и от „цената“ на клиничните пътеки, които се договарят за годината в Националния рамков договор.

Първият извод, който може да се направи е, че се доказва тезата, че университетските болници поемат по-тежките (и скъпи) случаи в сравнение с областните и още повече общинските лечебни заведения. Средният разход на пациент в университетска болница за 2020 г. е 2036 лв., докато в общинска е 930 лв. Разходите за един леглоден в университетските болници също са над два пъти по-високи в сравнение с общинските.

При специализираните болници разликите се дължат най-вече на специализацията – най-скъпо е лечението в държавните психиатрични болници (4250 лв. на пациент), но там леглоденът е най-евтин. Това се дължи на дългия престой, необходим за лечението на тези пациенти. Също висок е разходът за лечение в специализираните болници по онкология.

Разходите за първична извънболнична помощ на НЗОК са най-големи в столицата, където е концентрирано най-много население (17,4% от общия разход на касата за тази дейност) и в област Пловдив (10,9% от общия разход). Само в 8 области разходите за ПИМП се увеличават през 2021 г. в сравнение с 2020 г. и това са принципно големите области, а в малките области с намаляващо население разходите за първична извънболнична помощ се свиват – обяснението е, че основният начин на плащане на личните лекари – капитацията – е силно зависима от броя на населението.

Следва също да се има предвид, че общият разход за ПИМП е бил увеличен значително през 2020 г. спрямо предходната 2019 г. – с 51 млн. лева и вероятно това е една от причините за задържането му през 2021 г.

Разходите за специализирана извънболнична помощ (СИМП) нарастват по-равномерно от тези за ПИМП след 2016 г. Разпределението на разходите по области за СИМП много прилича на това на първичната помощ – най-високи разходи са извършени в София-град (57 млн. лв. за 2021 г.) и в найголемите области. За разлика от ПИМП, обаче, при СИМП намаление на разходите между двете години е регистрирано единствено в област Добрич. Най-висок ръст се наблюдава в Бургас, Хасково и столицата, а във Видин и Монтана почти липсва промяна.

При разходите за болнична медицинска помощ столицата регистрира най-висок размер (близо 854 млн. лева за 2021 г.), като за една година те са нараснали със 171 млн. лв. Разходите на столицата са около една трета от общия разход по тази дейност на НЗОК, като основната причина е големият брой болници в столицата. Най-голям ръст на разходите за 2021 г. се наблюдава в областите Плевен и София-град, като няма област, в която разходите за болнична помощ да са намалели. Областите с медицински университети (София, Варна, Пловдив и Плевен) извършват значителен дял от медицинските услуги в болничната помощ и съответно имат много високи разходи. Най-ниски са разходите в областите Видин, Перник и Разград, които разполагат и с малко на брой болници.

Разгледани през здравноосигуреното население, най-високите разходи за болнична помощ на едно ЗОЛ отново имат областите Пловдив, София-град и Плевен – големи области с традиции в предоставянето на здравни грижи, а най-ниски – Добрич, Видин и област София – сравнително малки области или такива в близост до области с развито здравеопазване (област Добрич – до Варна и областите София и Перник до столицата). Разликата между областта с най-висок разход на човек (Пловдив) и тази с най-нисък (Добрич) е пет пъти. Тази статистика показва, от една страна, кои са областите с развито здравеопазване, а от друга страна, привличането на населението, търсещо здравни грижи, в съседни области. При разходите за първична и специализирана извънболнична помощ не се наблюдават големи дисперсии.

За ПИМП най-висок е разходът в области Велико Търново и Търговище, а най-нисък – в област Габрово. При СИМП водеща е област Видин (вероятно заради застарялото население) и област Плевен (където се наблюдава голям брой медицински специалисти). В област Кърджали разходите за СИМП са относително най-ниски.

Пълният доклад ТУК.