ОПЛ – най-много в Плевен, най-малко в Кърджали
Общопрактикуващите лекари предоставят първичната извънболнична помощ в България, като те се грижат за записаните при тях пациенти. Броят на сключените договори за ПИМП през 2020 г. е най-голям, по подразбиране, в най-големите области – София – град, Пловдив и Варна. Един общопрактикуващ лекар обслужва най-много пациенти в области Кърджали и Разград – там проблемът с недостига на лекари по обща медицина е най-голям, според данни предоставени от НЗОК и ИПИ.
Данните за общопрактикуващите лекари показват, че в страната на един общопрактикуващ лекар (ОПЛ) се падат средно 1727 души от населението. Във всички области се забелязва увеличение на съотношението между население и ОПЛ между 2019 и 2020 г., като то е най-малко за област Велико Търново и София-град – във всички области на България ОПЛ намаляват и се налага да обслужват все повече пациенти.
На областно ниво най-добре осигурена с общопрактикуващи лекари е област Плевен, а най-слабо осигурена е област Кърджали, като разликата между двете области е близо 2,5 пъти. Забелязва се относително слабо осигуряване с ОПЛ в областите със значителен брой турско население. От друга страна, доброто осигуряване с ОПЛ в отделни области е привидно, тъй като е обусловено от ниския
и намаляващ брой на населението в тях (например Видин и Монтана). Следва да се има предвид и, че областите с малко население много често се характеризират и със застаряващо население, което се нуждае от повече здравни грижи.
Капитационните плащания за един записан при ОПЛ пациент след 2021 г. са на цена от 2,20 лв. за пациенти на възраст 0-18 и над 65 години и с цена 1,40 лв. на пациент на възраст 18-65 години.
Профилактичните прегледи на здравноосигурените лица се заплащат на ОПЛ чрез „такса за услуга“ като личните лекари извършват дейности по програма „Детско здравеопазване“, „Майчино здравеопазване“, поставяне на ваксини и „Диспансерно наблюдение на ЗОЛ“. Допълнителни плащания се получават и за работа при неблагоприятни условия.
Най-голям брой профилактични прегледи, извършени от ОПЛ, са отчетени в области Велико Търново, Пловдив и Пазарджик, а най-малко – в Силистра, Габрово и Стара Загора. Профилактиката е важна част от общественото здравеопазване, тъй като позволява навременно диагностициране и лечение на заболявания, които, ако се усложнят, водят както до по-висок разход за лечение, така и до нужда от дългосрочни здравни грижи.
Прави впечатление по-ниският брой профилактични прегледи на ЗОЛ в столицата. Обяснение може да се търси по-скоро във факта, че в столицата има наличие на разнообразна и лесно достъпна срещу заплащане грижа от специалисти, което до известна степен замества необходимостта да се използва профилактиката чрез личните лекари.
Инцидентните посещения при ОПЛ на пациенти от други области имат връзка както с качеството на здравните услуги в първичната помощ, така и с достъпа до такъв тип помощ10. Както е видно на графиката най-голям брой такива посещения са регистрирани в Бургас и Благоевград, а най-малко в Габрово и Кърджали. Причината е както ниският брой общопрактикуващи лекари е тези малки области, така и практиката да се търси помощ основно в големите областни центрове, в случай че
вече се налага да се пътува. Влияние оказва също така туризмът(например в морските области през лятото).
Кой колко е получил от НЗОК от 2016 г. насам
Инцидентните посещения при ОПЛ на пациенти от други области като брой са се увеличили наймного в област София – град (над 2 пъти). Възможно обяснение за големия брой инцидентни посещения в столицата е и пандемията от covid-19, която води до нарастване на лечението на пациенти с корона вирус в по-големите области, където има по-добър достъп до лечебни заведения.
Като цялото общият брой на лекарите през последните 10 години в страната отбелязва слаб, но стабилен ръст и през 2020 г. те наброяват малко под 30 хиляди. От друга страна, специалистите по здравни грижи – това са най-вече медицинските сестри и акушерките – намаляват, като той е особено видим след 2013 г.
Здравеопазването в България – добър ресурс, слаби резултати
През 2020 г. също се наблюдава рязък спад в броя на медицинските специалисти по здравни грижи с 1850 души, като причината е пандемията от covid-19, застаряването на специалистите и тежките условия на работа при ниски съотношения лекари спрямо сестри.
