Личните лекари обезпокоени от предлаганите промени

Предлаганата концепция „води до разрушаване на дългосрочните отношения лекар-пациент, като ги превръща в моментни и лишени от ангажираност“. Освен това“ създава условия за лутане и несигурност на пациента“ – това се казва в позиция на националното Сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ), във връзка с идеите на управляващите за промени в работата на личните лекари.

Първичната извънболнична помощ, осигурявана от общопрактикуващите лекари, е основата на системата на здравеопазването, както и че практиките на личните лекари са разположени в най-различни населени места в България, вкл. и в част от тези, където няма друг достъпен за хората вид медицинска помощ, смятат ОПЛ.

„Общата медицина е медицина на само на първия, но и на продължителния контакт. Отношенията лекар/пациент продължават с години. Ние не просто се познаваме с нашите пациенти, а както казва народът „знаем се“ и за добро и за зло. Общопрактикуващият лекар е един от много лекари. Но за пациентите си вече 22 г. той е избраният, неговият лекар, към когото първо ще се обърне и довери, когато има проблем или при когото ще се върне и сподели, след лечение в болница или консултация“, казват медиците. Те отчитат ползата от електронното досие, което обаче според тях не може да замени въпросното „знаем се“. „Досието не говори, не се оплаква и едва ли 20 годишна история на болестта може да бъде прочетена за 1 минута. А дали въобще може да се прочете историята на изстраданото? Или е нужно да познаваш човека?“, питат те.

„Предлаганата концепция води до разрушаване на дългосрочните отношения лекар-пациент, като ги превръща в моментни и лишени от ангажираност; компрометира пациент-ориентирания, холистичен подход; създава условия за лутане и несигурност на пациента. Защо? За да спести малко чакане пред кабинета на лекаря?“, се казва още в позицията на медиците.

От сдружението са особени притеснени от идеите да бъде отнета частта от бюджета, наречена капитационно заплащане, което се предвижда да бъде 42% от бюджета на първичната извънболнична помощ за 2022 г. Според тях не е ясно как ще се изчислява процентът на изпълнение на профилактичните прегледи. „Да спести бюджет? Премахва се почти половината от осигуреното финансиране на първичната извънболнична помощ с обещания за повишаване на приходите, които веднъж се определят като недостатъчни, после като много добри, а капитационното плащане като незаслужено. По какъв механизъм и как ще се случи? Как се гарантира сигурността на лекаря, респективно на пациентите?“, интересуват се те.

Лекарите обясняват, че ежегодно извършват над 30 млн. прегледа. „Едната част, некоректно наричани през годините дейности, които са прогнозируеми като брой и с фиксирана цена (профилактични, диспансерни, поставяне на ваксини). Другата част – около 20 млн. – са всички останали по какъвто и да е проблем, включен в пакета от дейности на общопрактикуващите лекари, чиито брой няма как да бъде определен предварително. Тези 20 000 000 прегледа се покриват от 42% капитационно заплащане, което означава по 8.15 лв. на преглед, ако бъдат утвърдени предложените стойности на капитационното заплащане за 2022 г. и ако са същия брой. В случай, че са повече, средната разпределена сума за всеки преглед ще е по-малка. Следователно, чрез частта от бюджета за капитационно заплащане не се осигурява единична цена, а общ фиксиран бюджет за неопределен, непредвидим брой потребление на различни дейности, който може да варира в една и съща, както и в различните практики“, обясняват те.

От сдружението поясняват, че капитационното заплащане не са дарени пари или „студен резерв“, които държавата подарява на общопрактикуващите лекари. „Това не е „чиста печалба“, която влиза джоба ни, а изработени от нас финансови средства и то на цена, която едва ли може да се определи като адекватна стойност за лекарски преглед, която би трябвало да осигури издръжката на практиката и възнаграждението на нашите сътрудници. При съществуващото капитационно заплащане няма определена предварително цена на първичния медицински преглед, но ако се направи, то би следвало да е в пъти по- голямо от сега заплащаното при увеличено потребление“, казват оттам.

Спорен е и въпросът как ще се ходи при специалист – дали за целта пак ще е нужно направление от личен лекар (който и да е той), или всеки човек ще може да избира сам специалист, при който да запише час.

„Декларираната свобода за посещаване на различни лекари безспорно би довела до активиране на т.нар. свръхпотребление, което ще доведе до свръхразходване на средства, от това – до налагане на ограничения (но категорично не от общопрактикуващия лекар) на всеки един пациент в ползването на медицински услуги или определяне на равномерно разпределена здравна „дажба“ – напр. един преглед при личен лекар, 1.5 консултации при колега от друга специалност и толкова за една година“, казват от сдружението. „А ако в даден момент са необходими повече?“, питат те. 

Според медиците обявените идеи не дават решения на наистина сериозните проблеми – като недостатъчността и напредналата средна възраст на лекарите, работата в трудно достъпни и отдалечени райони, прогресивно намаляващата атрактивност на работата в първичната извънболнична помощ, немалкия брой трайно здравнонеосигурени лица, непосилния административния товар и ориентиран към администриране, но не и към медицина контрол, специализацията, продължаващо медицинско обучение и др. Затова припомнят редица свои конкретни предложения за промени – като „кариерно развитие (напр. повече клинична свобода чрез разширяване на възможностите за диагностика и лечение, оптимизиране системата на специализация); превес на медицината над подчинението на запетайките; обмислено и добре планирано надграждане и развитие на дейностите по профилактика, диспансерно наблюдение, ваксинопрофилактика; възможности за гарантиран годишен отпуск и заместване при боледуване“ и др.