Седем най-мощни български суперхрани през пролетта

Дойде пролетта, а с това и времето за подсилване на имунитета. Зимата, по-мазните храни и студеното време достатъчно са изтощили организма, а ни наляга и пролетната умора. Природата – и забележете – тази покрай нас, а не от другия край на света – ще ни помогне! Вижте кои са най-мощните български суперхрани, които можем да използваме на трапезата си, за да бъдем здрави и енергични.

1. Коприва

Копривата (Urtica dioica, от латинската дума uro, което означава „изгаряне“) е основен продукт в билколечението от древни времена – използва се за лечение на артрит и болки в долната част на гърба, а римските войници са я втривали в тялото си, за да поддържат топлината.

Копривата предлага разнообразие от витамини, минерали, мастни киселини, аминокиселини, полифеноли и пигменти – много от които действат и като антиоксиданти във вашето тяло. Листата и коренът на копривата осигуряват разнообразие от витамини (витамини А, С и К, както и няколко витамини от група В, минерали, калций, желязо, магнезий, фосфор, калий и натрий). Освен това копривата съдържа всички основни аминокиселини, както и бета-каротин, лутеин, лутеоксантин и други каротеноиди. Много от тези хранителни вещества действат като антиоксиданти.

Антиоксидантите са молекули, които помагат в защитата на клетките срещу увреждане от свободните радикали. Щетите, причинени от свободните радикали, се свързват със стареенето, както и с рак и други опасни заболявания. Проучванията показват, че екстрактът от коприва може да повиши нивата на антиоксиданти в кръвта.

Копривата съдържа различни съединения, които имат възпалителен ефект. При лабораторни проучвания, включително и върху животни, се установява, че копривата намалява нивата на множество възпалителни хормони, пречейки на тяхното производство. Копривата може да помогне за потискане на възпалението, включително при артрит.

Копривата помага при увеличена простата. Консумацията ѝ доказано може да намали размера на простатата.

Копривата може да лекува сенна хрема. Изследванията показват, че екстрактите от коприва могат да инхибират възпалението като блокират хистаминовите рецептори и спират имунните клетки да отделят химикали, които предизвикват симптоми на алергия.

Може да понижи кръвното налягане по няколко начина.

Особено богата на белтъчни съставки, Омега-3 мастни киселини, антиоксиданти, каротин и различни минерали (калий, калций, магнезий, желязо и т.н.). Повдига общия тонус и имунитета, помага при анемия и ставни проблеми, стимулира млечната секреция при кърмачките. Може да се яде по малко и сурова, грижливо претрита или смляна, заедно с други зеленчуци и маслени ядки. Готвенето на копривата позволява разнообразни съчетания със сезонни пресни храни, зърнени и бобови продукти. Пролетта е подходяща и да се запасим с млади стръкчета, като ги изсушим, а след това цяла година можем да ги добавяме към подправки, супи и каши.

Освен храна, копривата е и прекрасно козметично средство. Отварите и тинктурите с коприва са отлично средство срещу пърхот и косопад. Те правят косата гъста, здрава и лъскава.

2. Глухарче

Глухарчето (Taraxacum) – да не се бърка с желтурчето (Ficaria verna) – има много вкусни и полезни цветове – съдържат аминокиселини, витамини, минерали и ценния фитохимикал лутеин – той предпазва сърдечносъдовата система, кръвните клетки и очите от увреждания. В този сезон глухарчетата могат да заместят цветния пчелен прашец, ако се ядат по десетина на ден.

Глухарче е много богат източник на бета-каротин, който превръщаме в витамин А. Това цъфтящо растение е богато и на витамин С, фибри, калий, желязо, калций, магнезий, цинк и фосфор. Това е добро място за получаване на витамини от комплекс В, следи от минерали, органичен натрий и дори някои витамин D.

Глухарче съдържа и протеини, повече от спанакът. Той е бил използван в продължение на хиляди години като храна и като лекарство за лечение на анемия, скорбут, кожни проблеми, нарушения на кръвта и депресия. Ако ги съберете, опитайте се да изберете тези, които знаете, че не са били подложени на пестициди, торове и други химикали. Онези в моравата ви обикновено не са най-добри. Вместо това ги избирайте от планинска поляна или изоставени градини. Семената могат да се купят или да ги съберете от познатите пухчета, които виждате всяко лято. Семената растат лесно във вашата градина или саксии. Листата от глухарче също могат да бъдат намерени пресни на някои пазари за здравословни храни или като лиофилизирана билка.

3. Маруля

Още Авицена е препоръчвал маруля при безсъние. Тя освежава и успокоява едновременно, помага на жлъчната секреция, на функцията на тромбоцитите, които имат значение за съсирването на кръвта – благодарение на съдържанието на витамин К. Съдържа още витамин А, С, Е, минералите калий, калций, магнезий, желязо, фосфор, манган, селен и цинк.

Зелената салата е богата и на тиамин, рибофлавин, ниацин, фолат, пантотенова киселина и холин. Това богатство от хранителни вещества доставя на организма множество здравословни ползи. Ако не понасяте относително грубата ѝ целулоза, можете да я приготвяте на сок, заедно с други зеленчуци, например, с моркови и червено цвекло.

4. Рукола

Руколата (Eruca vesicaria sativa) е незаслужено подценявана, но все по-известна и предпочитана пикантна добавка към салатите. Тя може да бъде част и от основни ястия, но не е желателно да се вари, тъй като тогава полезните й свойства рязко намаляват.

Подобно на другите продукти от семейство Зелеви, но по-силно от тях, тя защитава организма от отрови – независимо дали са приети отвън или образувани от организма (например, разпадните продукти от естрогените, които се свързват с някои туморни предразположения). Това става благодарение на т.нар. гликосинолати, които понижават щитовидната функция и затова руколата е много полезна за страдащите от Базедова болест или друго подобно състояние. Трябва да консумирате по-ограничени количества, ако имате намалена секреция на тиреоидните хормони.

Лечебните ѝ свойства се дължат най-вече на големите количества витамин С, който е мощен антиоксидант, който повишава защитните сили на организма.

Бета-каротинът в руколата се преработва от тялото и се превръща в антиканцерогенния витамин А. С антиканцерогенни качества е и сулфорафанът в зеленчука. Това я прави храна номер едно в борбата с всички заболявания. Освен това, солидната доза витамин А защитава от горещите лъчи на слънцето.

В руколата се откриват още витамините В2, В5, В6, както и много фибри.

Редовният прием на руколата регулира метаболизма и помага на тялото да се справя с умората.

5. Магданоз

Едновременно храна, подправка и лекарство. Листата на магданоза могат да се използват за свежа консумация, а дръжките и корените за супи.

Магданозът има свойството да пречиства бъбреците и пикочните пътища (особено в съчетание с копър), тонизира нервната и имунната системи, подобрява и зрението. Все пак не прекалявайте с количествата – не се препоръчват повече от 50-60 грама суров магданоз (примерно една двойна шепа) на ядене. За бременните и кърмещи жени това количество трябва да бъде много по-малко.

Магданозът е източник на витамин А, В, С, К, Е, минерали като желязо, калий, калций, магнезий, фосфор, натрий и цинк, рибофлавин, тиамин, антиоксидантите лутеин и зеаксантин и много други.

Консумирането на магданоз може да намали риска от рак. Това включва рак на гърдата, храносмилателния тракт, кожата и простата. Зеленчукът съдържа високи нива на флавоноид, наречен апигенин, който притежава не само противоракови свойства, но има противовъзпалително и антиоксидантно действие.

6. Репички

Репичките са вкусни кореноплодни със специфичен пикантен и свеж вкус. За разлика от ряпата, репичките са по-малко лютиви. Това обаче не е единствената причина да са толкова популярни, особено през пролетта. Благодарение на витамините, минералите и етеричните масла, които съдържат, те са прекрасно средство за очистване на организма в началото на лятото.

Репичките са богати на на фолиевата киселина и калций – около 25 милиграма на 100 грама; на витамин C – около 15 мг (250 г репички осигуряват цялата дневна нужда от вит. С).; на фосфор – 30 мг, желязо – 034 мг, калий – цели 233 мг, натрий – 39 мг, цинк – 0,28 мг, на вит. А – 12 мкг, С – 14.8 мкг, В6 – 25 мкг и К – 1,3 мкг.

Имат доказани антиоксидантни свойства. Отличават се с високо съдържание на диетични фибри. Богати са на растителни ензими, които помагат за по-доброто усвояване на протеините и засилват метаболизма. 

Етеричното им масло е особено полезно за правилното функциониране на черния дроб и храносмилателната система.

7. Спанак

Спанакът е суперхрана, която мнозина подценяват. Зеленолистният зеленчук се почиства и мие по-трудно, което спира мнозина да го приготвят сами у дома, но за сметка на това е нискокалоричен и изключително полезен по време на пандемия. Той съдържа желязо, витамини, минерали и протеини – важни вещества за здравето на кожата, косата и костите.

В 100 грама суров спанак има 28,1 микрограма витамин С, който повишава защитните сили на организма.

Желязо – зеленчукът е чудесен източник на минерала. Може да го комбинирате с храни, богати на витамин С, за да подобрите усвояването му.

Магнезий – той е необходим за работата на метаболизма, поддържане на мускулната и нервната функция, за подсилване на имунната система и поддържане на кръвното налягане. Магнезият също има важна роля в много биохимични реакции на тялото.

Свободните радикали са страничен продукт на метаболизма. Те разрушават клетките и могат да причинят оксидативен стрес, който ускорява стареенето и увеличава риска от рак и диабет.

Спанакът съдържа антиоксиданти, които премахват оксидативния стрес и спомагат за намаляване на вредите, които причинява той на организма.

Спанакът е суперхрана, която мнозина подценяват. Зеленолистният зеленчук се почиства и мие по-трудно, което спира мнозина да го приготвят сами у дома, но за сметка на това е нискокалоричен и изключително полезен по време на пандемия. Той съдържа желязо, витамини, минерали и протеини – важни вещества за здравето на кожата, косата и костите.

По данни на „HealthLine“, в 100 грама суров спанак има 28,1 микрограма витамин С, който повишава защитните сили на организма.

Витамин К, фибри, фосфор и тиамин са други полезни вещества, открити в по-малки количества в зеленчука.

Желязо – зеленчукът е чудесен източник на минерала. Може да го комбинирате с храни, богати на витамин С, за да подобрите усвояването му.

Магнезий – той е необходим за работата на метаболизма, поддържане на мускулната и нервната функция, за подсилване на имунната система и поддържане на кръвното налягане. Магнезият също има важна роля в много биохимични реакции на тялото.

Свободните радикали са страничен продукт на метаболизма. Те разрушават клетките и могат да причинят оксидативен стрес, който ускорява стареенето и увеличава риска от рак и диабет.

Спанакът съдържа антиоксиданти, които премахват оксидативния стрес и спомагат за намаляване на вредите, които причинява той на организма.

Възпалението е една от причините за появата на инфекции. В спанака са открити различни противовъзпалителни съединения – флавоноидни, глюкорониди и други, които се борят с него и предотвратяват заразяването с вируси.

Консумацията на спанак е полезна за сърцето. Неговите активни вещества намаляват болката и възпалението и при състояния като артрит и подагра.

В зеленолистния зеленчук има големи количества витамин А, който осъществява баланса на естествени масла в кожата и космените фоликули. Това подобрява овлажняването на кожата и същевременно предотвратява прекомерно омазняване.