Здравеопазването – бездънна яма, в която няма защо да се инвестира?

През последните 20 годнини здравеопазването в България беше неглежирано от политическите партии. Години наред бе повтаряно, че здравеопазване се харчат много пари и това трябва да се спре. Системата бе представяна като бездънна яма, в която няма смисъл да се инвестира. Това сподели д-р Станимир Хасаърджиев, директор на Националната пациентска организация.

Ситуацията с ковид доказа, че това не е вярно. Както и че само пари не са достатъчни, както безплатните ваксини например. Не достатъчно да ги има, за да се ваксинира човек.

Какво да се направи, за да се излезе от тази ситуация?

Трябва да се направят наистина много промени в здравеопазването, за да се излезе от сегашната ситуация.

В страната все още липсват правила и алгоритми, които да са ясни и подробно разписане, като се започне от посрещането на пациента, снемането на анаманезата, сипмтомите, които се съблюдават, и се стигне до лекуването. Това ще даде възможност да се оцени правилността на поведение в ситуации, като тази във Враца, както и да се потърси персонална отговорност от виновните.

Алгоритмите ще направят здравните работници по-сигурни и по-подготвени в такива ситуации. Те повишават ефективността на системата и запаазват човешкия живот. Това не се случи много години. „Надявам се да е дошъл най-сетне моментът.“

Как се гарантират правата на пациентите?

Правата на пациентите се гарантират по два начина“ Първо – като са ясно разписани и второ – като се спазват.

В България нито едно от тези две условия не е налице. Съществуващите правила са откъсъчни, така че човек, дори да е юрист, трудно се ориентира, за да ги потърси.

Като добавим към това и лошото състояние на съдебната система, хората бързо се отказват да търсят въобще някакви права.

Какво трябва да се направи?

С оглед на случилото се във Враца, а и многото подобни случаи в условията на ковид, показаха още веднъж, че спешната помощ винаги е била ключова.

Очевидно тя трябва да заработи по други принципи и стандарти.

Нищо не е направено в посока подобряване на триажа на горещата линия. Там продължават да работят хора, които са по-зле и от диспечери, не знаеяи какво да направят и да кажат на човека отсреща, хора, които за всяко обаждене пращат линейка, което абсолютно не е необходимо винага, натоварват се екипите, които бездруго са недостатъчни, а ако пациентът ги дочака, те не са добре оборудвани.

Достатъчно добре обучени диспечери, да се прилагат стандартизираните, използвани по света справочници, по които човек много лесно се ориентира дали да изплати ленейка, дали парамедик или да посъветва човека сам да се справи със ситуацията и до каква степен.

Да се добави повече информация, която може да спасява човешки животи, докато се чака екипът.

Затова са нужни, пари, мотивация и обучение, далновидно държавническо мислене и експертиза, каква в нашата страна липсва.

Клиничните пътеки и пациентите

Пациентът не се интересува от клиничните лътеки. за него е важно по-бързо да стичгне до лекар и да му се окаже необходимата помощ и са се върне у дома.

Такава е същостта и на здравната помощ по целия свят – по-бързо да върне пациента към онази среда, в която той се чувства най-добре, където ще може да работи, да си плаща данъците, за да върви всиако останало в държавата.

Клиничната пътека, само по себе си, не е лоша, стига да бъде добре финансирана и да има клинична пътека за всеки един касус, с който пациента се обръща за помощ.

У нас не е така. В този си вид клиничните пътеки у нса се оказаха много изгодни за отчитане на дейност и за точени на пари.

Самият факт, че въпреки топенето на нацията и изтичането на кадрите, на всеки 10 години у нас се удвоява броят на болниците, говори, че това е един печеливш бизнес. Те не се оплакват от липса на пари, а от липса на кадри. Така че ситуацията не е никак добра.

За да върви здравеопазването?

За да върви здравеопазването, то се нуждае от пари. Една малка част от тях идват от здравните осигоривки, но останалите, почти 50%, идват от джоба на пациента. Не от джоба на всички нас, които можем да заделяме средства, когато сме здрави, а от джоба на този, който в момента е болен.

И макар българинът да стига по-лесно до специалист, има две неща, които ни отличавт от останалите европейски страни: дали българинът ще получи същата качестваена здравна помощ, т.е спазват ли се всичките тези алгоритми и правила, и второ – на каква цена. Дали ще се наложи да „продаде нивата си“, да напусне работа.

След трагедията във Враца – за вината и правилата

Според статисиките и на Световната банка, и на ЕС, и на СЗО, ние сме държавата с най-висок риск от изпадане в бедност, поради заболяване.

Здравната вноска

Дошъл е моментът да си зададем въпроса трябва ли здравното ни осигуряване и вноската ни да стоят на това ниво, или да има промяна в цялостнота система и прозрачността, с която се харчат парите, завърши коментара си д-р Станимир Хасърджиев.