Българското здравеопазване: Нискоефективно, зле финансирано и без превенция

Българското здравеопазване е нискоефективно, зле финансирано и с недостатъчна превенция на заболяванията. Това показват резултатите от доклад на Европейската комисия за състоянието на здравеопазването в ЕС, публикуван в края на 2021 г.

Българите умират от лечими заболявания два пъти повече от останалите европейци, а преживяемостта от онкологични заболявание е сред най-ниските в Европа. особено от инфаркти и инсулти. 42% от починалите стават жертва на инсулти и итфаркти и 10% от рак на дебелото черво. И трите заболявания се смятат за избежими и лечими.“ Страната ни все още не е разработила национален план за контрол на рака.

„Тези относително ниски нива на преживяемост могат се дължат отчасти на недостатъците в скрининговите програми и недостига на източници на здравната система, насочени към ранно откриване и диагностика“, се казва в доклада, цитиран от в-к „Дневник“.

Като рискови фактори докладът посочва нездравословното хранене, тютнопушенето и алкохола и замърсения въздух.

Смъртността от COVID-19 е с 65% по-висока от средната за съюза и докато през първата вълна през 2020 г. свързаните с пандемията починали в България са били 6% от всички умирания, през втората ) в края на същата година, те са достигнали 89% (докладът не съдържа информация за 2021 г.). ЕК смята също, че не се обръща достатично внимамие на домашното лечение на COVID-19.

Въпреки посочените по-горе неблагоприятни констатации, България има повече лекари спрямо населението от средното за ЕС, но те не са равномерно разпределени както териториално, така и по специалности.

В България 4.2 лекари се падат на 1000 жители (3.9 в ЕС), както и 4.4 медицински сестри. Разпределението на лекарите в страната обаче е неравномерно. Най-много лекари спрямо населението има в Плевен – 63-ма на 1000 души, следван от София и Пловдив – по 51, и Варна – 50.7. Но в Кърджали на 1000 потенциални пациенти се падат само 24 лекари, а в Добрич и Силистра, съответно 27 и под 28.

Докладът сочи, че привличането на млади лекари в отдалечени райони, които да отменят пенсиониращите се, е особено трудно.

„Въпреки подобренията на здравната система през последното десетилетие, въздействието на постоянно високи рискови фактори, високи доплащания от пациента и прекомерно фокусиране върху болничните грижи продължават да възпрепятстват работата на системата“, пише в доклада на Европейската комисия, цитиран от в-к „Дневник“.

Според данните, България заедно с Гърция и Латвия, са страните с най-голям недостиг на медицински сестри. Причиината – емиграцията, застаряването, лошите условия на труд и ниското заплащане. Докладът не пропуска да отбележи протестите на сестрите преди и в началото на пандемията, когато те настояваха за достойно заплащане.

В същото време хората, които не могат да си позволят здравни грижи поради бедност, липсата на здравни специалисти и нуждата за изчакване, за 10 години са намалели десетократно и дори са паднали под средните за Европа. Необходимостта от доплащане обаче кара мнозина, особено здравно неосигурените, да се обръщат към спешните звена, защото там обслужването е безплатно.

През последното десетилетие няма видимо намаление на умиранията от лечими заболявания, като нивата са значително над средните за ЕС, посочва докладът.