Защо напуснах България?

Три причини ме накараха да напусна България, след като завърших медицинското си образование.

1. Исках да се занимавам с наука на ниво, което в България по онова време беше невъзможно.

2. Шуробаджанащината и схемата мама, татко и аз, при която само определени богоизбрани имаха шанса да правят клинична специализация без да плащат.

Прочетете внимателно – повечето ми колеги със специалност в България трябваше да работят без пари поне 5 години, като много от тях трябваше И да плащат на „шефчетата“, за да благоволят да ги учат. Та тези „шефчета“ са още на ключови позиции. Дори за тези платени специализации трябваше да се бориш с още много други конкуренти, докато „шефчето“ не благоволи. Същите тези сега леят крокодилски сълзи по медиите, че „няма млади колеги“. Свиквайте, робите свършват.

3. В България има много добри хора и пациенти. Но има и една огромна част всезнайковци, на които лекарят винаги им е виновен, които знаят повече от теб, които хем те учат какво им има, хем се сърдят като не се оправят, хем не спазват никаква част от терапията и препоръките. Именно заради такива хора много от лекарите са станали „ръбове“.

Когато коментираме темата за недостиг на лекари, не забравяйте, че нито парите са водещи, нито хубавият транспорт, нито удобните детски градини на Запад. Има ли гадости и подлярщина на Запад? Естествено, че и на Запад има, доста по-гадна на моменти. Но има и правила, които ти дават защита. В България правилата се гънат според силните на деня и защитата ти е реално нулева.

Д-р Аспарух Илиев: Големият провал на управлението на епидемията в България е липсата на информационна кампания

Обществената корупция и некомпетентност във всички сфери в България я има и в медицината. Това гони лекарите и сестрите (тях сякаш често ги забравяме, а те вършат огромна работа!, за която не получават почти нищо).

Аз моят хляб съм си го опекъл, но няма да позволя на тези, които ме накараха да емигрирам, да разсипят живота на още едно поколение лекари. Не са познали.

Послепис: и в днешно време ситуацията не е особено променена. На много места отношението към младите колеги е като към хибрид между дойни крави и роби.

За децата и ваксините