НСОПЛБ: Какво е „първа линия“ и кой работи на нея
Какво е „първа линия“ и кой работи на нея, кой е източникът на инфектиране при здравните работници, както и колко от тях са активни в момента, оздравели, починали и в какви части на системата работят. Това са част от въпросите и отговорите по темата според анализа, направен от НСОПЛБ.
В търсене на истината общопрактикуващите лекари правят преглед на съществуващото положение, развитието на епидемията, взетите мерки и др., и предлагат и някои решения на откроените от тях проблеми.
Трябва да се даде ясна и справедлива дефиниция на т.нар. „първа линия“ при работа с COVID, за да се знае кои медицински специалисти (всякакъв вид, вкл. и санитарите и хигиенисти) отговарят на дефиницията и да се определят действия за и спрямо тях, посочват от Сдружението.
По своя смисъл „първа линия“ или „лекар/лице на първи контакт“ (справка – англосаксонската медицинска литература, откъдето са заимствани термините и се ползват години преди появата на COVID) е медицинският работник, който първи се среща с пациента и неговото заболяване или здравен проблем въобще, в преобладаващия брой случаи. Това са Спешна помощ, общопрактикуващи лекари, лаборатории и конвенционална образна диагностика (по-рядко други). „Тук безусловно са и хората, които вземат проби за тестовете, независимо от мястото на извършване на манипулацията“, посочва се в анализа. Следователно, по дефиниция, екипите в COVID отделенията са „втора линия“, а в интензивните отделения – „трета“ или „втора“ (ако пациентът се явява в състояние, което налага директно интензивни грижи, което не означава липса на риск, както и не поставя под съмнение или омаловажаване на неблагоприятните условия за извършване на дейността особено в COVID-отделенията (режим на работа, екипировка и др.), коментират от Сдружението.
По отношение нивото на защита от НСОПЛБ отбелязват, че като оборудване и стриктна употреба най-високо ниво на защита е осигурено в COVID-отделенията, следвани от Спешна помощ и РЗИ (които са обявени за първа линия).
„Но в ПИМП защитата определено е на ниво маска (най-често от хирургичните), шлем и миене на ръце и дезинфектанти“, припомнят от там.
Финансовото осигуряване на защитата за ПИМП е изцяло за собствена сметка, за разлика от всички останали или преобладаващата част от тях, посочва се в анализа. „Няма да коментираме разпределението на даренията – финансови и материални, за които ПИМП също не бе поле за разпределение (с някои незначителни, малко на брой, които не променят ситуацията изключения), както и липсата на публично оповестяване на това разпределение“, казват от Сдружението.
В документа се оценява и степента на риск. „Логично е рискът да е по-висок там, където има неяснота. Това всъщност е истинската „първа линия“ – предимно ПИМП, Спешна помощ, лаборатории и конвенционална образна диагностика, тъй като се работи с неселектирани пациенти – липсва достатъчно ясна клинична констелация и всеки един пациент може да е с COVID. В този смисъл, в COVID-отделенията например няма изненади“, смятат от НСОПЛБ.
От там отбелязват, че по никакъв начин не трябва да се подценява степента на неудобство, в която са принудени да работят колегите им от COVID-отделенията, но основанието за допълнително финансово стимулиране там според тях би трябвало да бъде „неблагоприятни“ условия на труд, а не „първа линия“. За Спешна помощ пък трябва да е „първа линия“ или високорискови условия на труд, смятат от Сдружението.
„Каквото и да се прави, трябва да е със съзнанието, че ние не можем да „преборим“ вируса, а да се опитаме да ограничим щетите, които и в момента обективно не са големи предвид факта, че COVID е ново заболяване, което носи със себе си и заболяемост, смъртност, други здравни и икономически щети, които също са нови и добавени към сега съществуващите и добре познати“, се казва в анализа.
С целия документ можете да се запознаете ТУК.
