Коронавирусът възстанови ли идеологическата граница между държавите?

Възстановява ли коронавирусът идеологическата граница между държавите от бившия социалистически лагер и „запада“ днес, когато европейските държави – една след друга – обявяват премахването на ограничителните мерки, въведени през март за борба с разпространението на коронавирусната епидемия.

 Разпространението на коронавирусната епидемия в Европа беше неравномерно. Още в средата на април имаше значителна разлика между броя на случаите и смъртните случаи от COVID-19 в страните от Източна Европа и Западна, която продължава и до днес. Дисбалансът е съществен. Успехът е на страната на източноевропейските държави, включително някои от южните, например Гърция и България. В Източна Европа има 17 пъти по-малко случаи и 60 пъти повече мъртви, отколкото в Западна Европа.

Възстановява ли коронавирусът идеологическата граница между държавите от бившия социалистически лагер, питат уж на шега журналистите.

Да погледнем към статистиката. Към днешна дата в Гърция са установени 2626 случая на нова коронавирусна инфекция. От тях малко над хиляда души остават в болници. 144 пациенти са починали.

В Хърватия са регистрирани 2096 случая на инфекция с COVID-19 от началото на епидемията. 528 души остават на лечение, 79 са починали.

1618 души се разболяха в България, от които само 308 души се възстановиха. Жертвите на коронавируса са 73 жители.

В Словения, която граничи със северните райони на Италия, която се превърна в център на разпространението на инфекцията в цялата страна, бяха открити 1439 случая. Малко над хиляда са все още в клиники. 96 души загинаха.

В същото време в Испания – 247 122 случая, над 25 хиляди души станаха жертви. В Италия – 209 328 са заразени със COVID-19 (в болниците досега – 100 хиляди), умират почти 29 хиляди души.

Във Великобритания 186 хиляди се разболяха, повече от 28 хиляди души загинаха. Във Франция 168 хиляди души са болни и повече от 24 хиляди са мъртви. В Германия са заразени 165 хиляди души, почти 7 хиляди са загинали.

Каква е причината за такава разлика в числата? 

Първото, което идва на ум, е грешката в изчисленията. Но във всяка страна статистиката се следи от представители на Световната здравна организация и тя не предяви никакви съмнения не към цифрите, обявени от властите на Хърватия, Словения и Гърция. И ако данните за броя на смъртните случаи бяха подценявани, тогава в тези не толкова големи държави информацията за стотици и хиляди загинали би се разпространила моментално.

Хърватските журналисти, които проучиха причините за ниския процент на заболеваемост в бившите страни от социалистическия лагер, отбелязват, че ограничителните мерки са по-строги в Източна Европа, отколкото в Западна. Затягането не става постепенно, а от самото начало. Освен това гражданите на тези страни, свикнали през годините на социалния блок да спазват всички разпореждания на властите, в трудна ситуация стриктно спазваха всички забрани.

Един доста интересен факт, който сега се коментира, е ваксината срещу туберкулоза (BCG ваксина), която беше прилагана в цяла Източна Европа през втората половина на XX век. В много западни страни, включително в САЩ, тази ваксина вече не се използва. Но в повечето случаи е показала своята ефективност. Живата полиомиелитна ваксина също има благоприятен ефект. Това виждане споделя проф. Константин Чумаков, зам.-директор в отдела за ваксини към Службата по храните и лекарствата (FDA) на САЩ, професор от университета Джордж Вашингтон и университета в Мериленд.

„Самите създатели на противотуберкулозната ваксина откриха през 20-те години, че тя предпазва не само от туберкулоза, но и от много други заболявания. И това всъщност е общо свойство на много живи ваксини, като морбили, полиомиелит, рубеола и други. Те предизвикват имунитет не само срещу специфичен вирус, но и засилват така наречения вроден имунитет“, коментира Чумаков.

На същото мнение и Нобеловият лауреат проф. Люк Монтание, който също споделя ролята на живата БЦЖ ваксина за разликите в различните страни.

Експертите смятат, че всички тези ваксини (БЦЖ, полиомиетит, морбили) са създали силен имунитет, който е твърде трудно да бъде „заличен“.

Друго наследство на успеха на страните от Източна Европа в борбата срещу пандемията е известно наследство, също е останало от „съветската“ – организацията на медицинската помощ. Факт е, че в Италия и Испания, които са най-сериозно засегнати от епидемията в момента, нямаше лекари по инфекциозни болести и нямаше достатъчно легла. Нямаше къде да хоспитализират пациенти със COVID-19. А в Източна Европа бяха взети мерки навреме, за да се ограничи разпространението на вируса. Гърция и наистина работеше пред кривата. Превантивните ѝ мерки действаха. Подобен успех е постигнат в Тайван , Сингапур и Виетнам . Добрите резултати показа Австралия. Що се отнася до Словения, тя много бързо затвори границата сис ъс северна Италия, където преобладава население на възраст 60-65 г. – най-висковата възрас за коронавирусната инфекция.

И още – погледнете цифрите не на заболяеността, а на смъртността. Всички говорят за „немското чудо“ и мълчат за руското, но е факт, че заболяемостта и смъртността в бившата Източна Германия са в пъти по-ниски от Западна германия. И в това не малка роля имат превантивните мерки, прилагани от страните в бившия социалистически блок.