Ваксина срещу Covid-19 – по-рано, отколкото песимистите предполагат

Константин Чумаков , заместник-директор по изследвания в отдела за ваксини към Службата по храните и лекарствата (FDA) на САЩ, професор от университета „Джордж Вашингтон“ и университета в Мериленд, участва в проучване на безопасността и ефикасността на ваксините, които са одобрени за приемане на пазара в САЩ. Ученият предлага свой собствен подход към превенцията на нова коронавирусна инфекция – да се използва жива орална полиомиелитна ваксина като средство за защита срещу коронавирус. Клиничните изпитвания скоро ще започнат в Ню Йорк и Балтимор в Института по човешка вирусология в Медицинското училище в Мериленд под ръководството на Робърт Гало, един от пионерите на вируса на човешкия имунодефицит.

Проф. Константин Чумаков отговаря на въпроси на радио Свобода.

– По приблизителни оценки за това колко дълго ще трябва да чака ваксината срещу нова коронавирусна инфекция, се оказва, че това ще отнеме около две години – и по-голямата част от времето ще бъде не за съсздаването, а за тестване на лекарството. Може ли този процес да се съкрати за COVID-19 чрез жертва на някои етапи от клинични или предклинични изпитвания?

– По-рано отколкото мислят песимистите, две години, ако всичко се развива благоприятно. Обикновено може да отнеме до десет години или повече, за да се създаде ваксина, като се брои от началото на разработването на идея. Това включва не само провеждане на всички изследвания и изработване на ваксината, но и тестване първо на животни, а след това на малък брой доброволци, за да се установи дали очакваният имунен отговор е потвърден и дали ваксината действително предпазва от инфекция. И едва след това те започват решаващата трета фаза, когато голям брой хора получават ваксината, за да видят колко от тях ваксината ще предпази от инфекция в сравнение с тези, които получават инертно контролно лекарство (плацебо). След това започва процесът на производство на ваксината, което също отнема много време. Така че две години вече е много ускорен режим. 

– В същото време имаше обещания, че ваксината може да бъде готова след няколко седмици, както беше посочено например в Израел.

– Това е каламбур, игра на думи. В този случай ваксината се нарича лекарство, което предизвиква имунен отговор. То не премина през етапите, които посочих по-горе. Не всяко лекарство, което задейства имунен отговор, е ваксина и е от полза. За да наречем такова лекарство ваксина, трябва да се докаже, че то е едновременно ефективно и безопасно, тоест трябва да защитава човека. Ако лекарството предизвика имунен отговор, но хората продължават да се разболяват, каква ваксина е това?

– Каква е тогава реалната ситуация с разработването на ваксина срещу COVID-19?

– Клиничните изпитвания на прости ваксини, чието производство не изисква големи разходи, вече са в ход. Мисля, че до няколко седмици вече ще получим резултатите от първия етап – одит на сигурността. След това ще започне тест върху способността на тези ваксини да предпазват от болестта и вероятно можем да разберем за това до края на годината. Може да срещнем много типичен проблем. Въпреки бързото разпространение на коронавирус, броят на пациентите не е твърде голям. За третата, решаваща фаза на клиничните изпитвания са необходими хиляди и хиляди ваксинирани и неваксинирани хора, за да се сравни ефекта на ваксината с плацебо. Това е много скъп и много организационно сложен процес. Например, може да има ситуация, в която след шест седмици израелското лекарство ще бъде готово за тестване, т.е. до този момент огнището на коронавирус в Израел да приключи и да няма достатъчен брой пациенти, на които да се тества и няма да е достатъчен за статистически валидно заключение и ще бъде практически невъзможно да се докаже, че ваксината действа и защитава хората. С Ебола имахме подобна ситуация. Докато ваксината срещу Ебола беше готова за тестване, огнището затихна. Когато е невъзможно да се провеждат клинични изпитвания върху хора, тогава използвайте получените данни в проучвания върху животни. Ако се покаже, че имунният отговор на експериментално животно на това заболяване е същият като при хората, тогава е разрешено ваксината да се използва, като се заобикалят клиничните изпитвания при хора. Вероятно е, че в случай на коронавирус ще трябва да се използва тази схема.  

– Ваксината е направена, да речем, в САЩ или в Израел – ще бъде ли достъпна по целия свят?

– Да, разбира се, ако производителят иска да я продаде по целия свят и това ще бъде достатъчно евтино за бедните страни.

-– Ваксината ще бъде ли безплатна?

– Разбира се, че не! Нищо на света не е безплатно. Въпросът е кой ще плаща. Ако правителствата решат да поемат цената на ваксинацията, тогава тя ще бъде безплатна за пациента. Но дори и в този случай тя ще бъде изплатена от парите на данъкоплатците.

– Какви видове ваксини съществуват?

– Ваксините се делят на живи и неживи. Живата ваксина е отслабен вирус, от който се прави лекарство, което се дава на хората. Веднъж попаднал в човешкото тяло, ваксинният вирус се размножава и предизвиква имунитет, но не причинява болести. Има много такива ваксини: ваксина срещу морбили, полиомиелит, едра шарка. Живите ваксини са най-ефективни, тъй като имитират естествена инфекция и съответно предизвикват пълен набор от всички имунни отговори. Такъв имунитет ще бъде най-добрият.

Неживите ваксини – ​​в случаите, когато вирусът е убит, или в случаите, когато се използва непълна част от вируса, тоест някакъв компонент на вируса, който може да предизвика имунитет. В първия случай убитите ваксини се приготвят от изкуствено отглеждан вирус, който се убива например с формалин. И тогава този убит вирус се инжектира в човек. А при хората в отговот се произвеждат антителата. Освен убития вирус, можете да използвате и неговия пречистен антиген, тоест протеин, който индуцира имунитета. Може да се произведе и чрез генно инженерство. Все още има технология, при която ваксината се основава не на защитен антиген, а на ген, който се кодира. Това може да бъде парче ДНК или РНК, [въз основа на тях] т. нар. ДНК и РНК ваксини. Ако такава ДНК или РНК се инжектира в човешкото тяло, тогава те се ще произвеждат протеини директно в тялото. И в отговор на тях организмът ще произвежда антиген, който всъщност ще предизвика освобождаването на защитни антитела. Тази технология е особено привлекателна, тъй като производството на ДНК и РНК е сравнително прост процес. В допълнение, въвеждането както на ДНК, така и на РНК няма странични ефекти, те са нетоксични и напълно безопасни. Това е нещо, което наистина може да се направи много бързо. Първите проби от такава „ваксина“ могат да бъдат направени за два до три дни. Думата ваксина е в кавички, защото тя е просто препарат на ДНК или РНК и за да стане ваксина, тя трябва да премине дълги тестове. Това е нова и много обещаваща технология в производството на ваксини. Но все още няма лицензирана РНК ваксина. Въпросът е дали тези ваксини ще защитят. В крайна сметка те, за разлика от живите ваксини, индуцират само един протеин, тоест един вид антитела. Въпросът е колко ефективни са тези антитела.

–  Има съобщения, че до известна степен противотуберкулозната ваксинация (БЦЖ) може да работи срещу коронавирусната инфекция?

– Това е вярно и това не е изненада. Тя е създадена в началото на миналия век от двама учени – Алберт Калмет и Камил Герен, а по имената им той се нарича БЦЖ (Bacillus Calmet-Geren). Самите създатели на противотуберкулозната ваксина откриха през 20-те години, че тя предпазва не само от туберкулоза, но и от много други заболявания. И това всъщност е общо свойство на много живи ваксини, като морбили, полиомиелит, рубеола и други. Те предизвикват имунитет не само срещу специфичен вирус, но и засилват така наречения вроден имунитет. Факт е, че тялото се нуждае от няколко дни до две седмици, за да произвежда специфични антитела. Специфичните антитела са протеини, които убиват определен вирус и в крайна сметка именно те побеждават болестта. Но в началото на болестта, докато тялото не е разработило специфични антитела, борбата с инфекциите в организма се осъществява чрез неспецифичен вроден имунитет. Неспецифичният вроден имунитет е набор от механизми, които в организма могат да различават един от друг на молекулно ниво, тъй като определени молекулни структури на бактерии и вируси не са характерни за клетките на човека и бозайниците. Ако нямахме вроден имунитет, тогава бихме били абсолютно беззащитни срещу всякакви заболявания. Вроденият имунитет, въпреки че често не може да се справи напълно с вируса или бактерията, защитава организма в първите дни на заболяването, докато не се развият специфични антитела, които унищожават конкретен патоген. Всяка жива ваксина улеснява прехвърлянето на инфекциозни заболявания чрез повишаване на вродения имунитет. Както в Австралия, така и в Европа са започнали изпитания на противотуберкулозната ваксина срещу коронавирус. И въпреки че все още няма публикувани данни, учените говорят за много обнадеждаващи резултати.

Между другото, друга жива ваксина има перспективи – ваксина срещу полиомиелит. Тя беше изучавана и разработена от моите родители, Марина Константиновна Ворошилова и Михаил Петрович Чумаков. Ваксината е разработена от Алберт Сейбин в Америка, но не получава одобрението на здравните власти, поради страх за нейната безопасност. В средата на 50-те години на баща ми е възложено да създаде института за полиомиелит в Москва, който сега носи името му. Тогава той и майка ми отиват в Америка, за да проучат въпроса. Харесват работата на Сейбин, получават живата полиомиелитна ваксина от него и след тестване са първите в света, които започнаха производството ѝ. В Съветския съюз те я прилагат масово и изкореняват полиомиелита много преди това както в Америка. И докато я тестват, родителите ми откриват, че ваксината има неспецифичен защитен ефект: ваксината предпазва децата, които са я получили от други вируси, които се срещат в детска възраст. Най-интересното се случва през 1970 г., когато те провеждат клинични изпитвания върху над 60 хиляди души и се оказа, че полиомиелитната ваксина защитава срещу грип по-добре от грипната ваксина. Майка ми е единственият изследовател в света, който изучаваше този ефект систематично, но статията ѝ по тази тема излезе едва след нейната смърт (1986 г. бел. пр.) и въпреки рецензията на английски, тогава никой не се заинтересува от идеята и за съжаление тя не получи по-нататъшно развитие.Неправилно е да се мисли, обаче че ваксината ще предпази организма от всяка инфекция завинаги. За разлика от онези специфични антитела, които ще служат на организма през целия им живот, стимулирането на вродения имунитет ще избледнее след няколко седмици или месеци. Същото се отнася и за ваксината срещу туберкулоза BCG, която се предлага да се използва за същата цел. Ваксинациите с BCG или полиомиелитна ваксина, получени преди много години, днес не могат да защитят срещу COVID-19. За целта трябва да се извърши реваксинация. Използването на BCG ваксина, полиомиелит и други живи ваксини по време на епидемията е много добра идея. Без клинични изпитвания обаче тази идея не може да бъде използвана. Затова СЗО призова да изчака с нейното използване и да изчака резултатите от клиничните изпитвания.

– Френският специалист по инфекциозни болести Дидие Раул предлага лечението на COVID-19 с антималариален наркотик хидроксихлорохин (Константин Чумаков отбелязва, че противно на обичайната транскрипция правилното име на руски език трябва да звучи като „оксихлорохин“ – MS) и антибиотика азитромицин. Подходът му обаче е критикуван . Справедлива ли е?

– Критиката е несправедлива. Дидие Раул не е измислил това сам, а се е възползвал от това, което корейците вече бяха направили, но по собствена интерпретация. Отначало беше упрекван, тъй като не е провеждано изследване, както обикновено се прави, но когато президентът Тръмп спомена възможността за лечение на коронавирус с хидроксихлорохин на ежедневния си брифинг, което доведе до истерична реакция в пресата, която обожава политизирането на всеки въпрос. Хидроксихлорохинът в случай на COVID-19 може да работи и има поне три хипотези как може да направи това. Първо, отдавна е известно, че хидроксихлорохинът, подобно на живите ваксини, активира вродения имунитет. За да могат вирусите да заразят клетка, те трябва да се „съблекат“, тоест да премахнат обвивката си. Това се случва в специални везикули-ендозоми, в която обикновено присъства кисела среда. Хидроксихлорохинът намалява киселинността в ендозомите, което не позволява на вируса да се съблече. Възможно е това да е механизмът, който работи срещу вируса. И накрая, хидроксихлорохинът образува йонни канали в клетъчната мембрана. Това позволява на някои йони, в частност цинкови йони, да проникнат вътре. Известно е, че цинкът активира определени антивирусни протеини в клетката, които разцепват вирусната РНК. Казват, че хидроксихлорохинът е особено ефективен в комбинация с добавки с цинк. Следователно не е изненадващо, че много независими проучвания показват, че това лекарство е било ефективно срещу коронавирус, че това е механизмът, който работи срещу вируса. И накрая, хидроксихлорохинът образува йонни канали в клетъчната мембрана. Това позволява на някои йони, в частност цинкови йони, да проникнат вътре. Известно е, че цинкът активира определени антивирусни протеини в клетката, които разцепват вирусната РНК. Казват, че хидроксихлорохинът е особено ефективен в комбинация с добавки с цинк. Следователно не е изненадващо, че много независими проучвания показват, че това лекарство е било ефективно срещу коронавируса (Но има изследвания, в които ефективността на хидроксихлорохина не е открита – Забележка. RS ). Сега той се използва в много американски клиники и в чужбина, а пресата и някои политици са принудени да отнесат критиките си. Въпреки това е необходимо да се използва хидроксихлорохин с повишено внимание, тъй като той, както повечето лекарства, има странични ефекти. Те обаче са известни и рискът от използването му е разбираем ( Изследване на ефективността на хлорохин, евентуално по-токсичен аналог на хидроксихлорохин, е спряно в Бразилия поради тежки странични ефекти върху сърдечната дейност и по подобни причини страната отказа да използва хлорохин за лечение на COVID-19. Антибиотикът азитромицин може да засили опасните странични ефекти от хлорохин и хидроксихлорохин. Радио Свобода подчертава, че решението за използване на тази или онази терапия може да бъде взето само от лекуващия лекар. – Забележка RS ).

В интерес на Китай е да допусне разследваща комисия, за да докаже невинността си в предизвикването на пандемията

– Кой е най-обещаващият подход за лечение на COVID-19, разгледан днес – изкуствено подбрани антитела, кръвна плазма на болни хора, антивирусно лекарство ремдезивир, анти-ХИВ терапия?

– Към днешна дата светът разработи около 60 антивирусни лекарства, които могат да бъдат ефективни срещу коронавирус. Вирусите имат специфични механизми за размножаване, които не са характерни за клетките на бозайниците. Антивирусните лекарства са насочени към унищожаване на тези механизми. Следователно лекарство, разработено срещу един вирус, може да бъде ефективно и срещу други вируси. Освен това се тестват лекарства, които не позволяват на имунитета на човека да убива собствените си клетки, което често се случва в късните фази на заболяването, като изостря неговия ход. В допълнение, кръвната плазма на болни хора съдържа антитела, които унищожават вируса. Следователно, той е и много добро лекарство срещу инфекция. Въвеждането на кръвна плазма на болни хора се нарича серумна терапия.

– Можем ли да се надяваме, че с промяната на сезона разпространението на инфекцията може да се забави?

– Общоприето е, че есенно-зимният период е по-предпочитан за разпространението на респираторни вируси. Човечеството вече е развило имунитет срещу грипния вирус и вирусът е принуден да се адаптира всяка година – да мутира, така че тялото ни да не може веднага да го разпознае. В студения период вирусът трае по-дълго и чувствителността на хората към него се увеличава. Комбинацията от тези две обстоятелства определя сезонните вълни на грипа. Но коронавирусът на SARS-CoV-2 възникна при популация, която нямаше имунитет срещу него. Следователно динамиката на неговото разпространение може да не е типична и може да се различава от сезонен грип. Например в Австралия е лято, но това не пречи на коронавируса. Независимо от това, честотата на коронавирус в страни с топъл климат засега наистина не е много висока. Но други фактори може да играят роля там. В Китай, Югоизточна Азия, Япония има култура на носене на маски на улицата. И това, разбира се, ограничава инфекцията. В допълнение, в много страни с топъл климат, като Индия, Китай, Пакистан, Бангладеш, повечето африкански страни, напълно различна хигиенна ситуация в сравнение с Европа и САЩ. Там хората имат вроден имунитет много по-трениран, тъй като постоянно се активира от различни видове инфекции.

– Можем ли да се надяваме, че вирусът мутира в не толкова агресивна форма? Колко бързо могат да бъдат премахнати карантинните ограничения?

– Вирусите наистина имат тенденция да се променят във времето, да мутират в по-малко агресивна форма, които не причинява смъртни случаи, тъй като летален изход за вируса е задънена улица. Вирусът, убил жертвата си, не се предава по-нататък и отстъпва на онези, които без да убиват господарите си, се предават свободно от един човек на друг. Ако обаче сега се премахнат карантинните мерки, епидемията може да продължи. Следователно, от една страна, карантинните мерки трябва да бъдат премахнати много внимателно. От друга страна, нашите навици, развити по време на карантина – да не се приближаваме един до друг, да не дишаме в лицата на другия – ще се запазят дълго време и ще попречат на вируса да се разпространи. Положително следствие от този навик ще бъде, че той ще предотврати разпространението на други заболявания. В допълнение, хората най-вероятно ще бъдат тествани за антитела и ако са защитени, те спокойно могат да се върнат към нормалния живот. Подобни изследвания започнаха да се провеждат в много страни и показаха, че антителата присъстват при много по-голям брой хора от очакваното, на места до 60% от тестваните. Това е много добра новина, което означава, че много хора дори не са забелязали как са получили COVID-19. Тази картина се случва с много други вирусни инфекции, които често са безсимптомни. Затова има надежда, че вече много от нас са в безопасност. на места до 60% тествани. Това е много добра новина, което означава, че много хора дори не са забелязали как са получили COVID-19. Тази картина се случва с много други вирусни инфекции, които често са безсимптомни. Затова има надежда, че вече много от нас са в безопасност. на места до 60% тествани. Това е много добра новина, което означава, че много хора дори не са забелязали как са получили COVID-19. Тази картина се случва с много други вирусни инфекции, които често са безсимптомни. Затова има надежда, че вече много от нас са в безопасност.

– От нашия разговор ли следва, че прогнозата за развитието на ситуацията с COVID-19 е по-оптимистична, отколкото песимистична? Първо, пандемичната вълна може да премине сама по естествени причини, както беше при Ебола и други инфекции, нови за човечеството. И второ, ако новата вълна на COVID-19 е предопределена да се случи, да кажем през есента, тогава до този момент, от една страна, ваксина или терапевтичен агент може да бъде навреме, а от друга страна, клиницистите с вече натрупан опит ще могат много по-добре да се справят с болест?

– Хората са разделени на такива, които виждат чашата наполовина празна и такива, които виждат чашата наполовина пълна. В много страни, като Китай и Южна Корея, тази епидемия вече приключва, в други тя е в разгара си, както в САЩ и Европа, а в някои тепърва започва, като в Япония или Русия. Разбира се, все още има много хиляди, ако не милиони хора, които да се разболеят. Но човечеството е преживяло много по-страшни пандемии, като испанската. Сега имаме съвсем различен арсенал от инструменти и цялата научна общност активно работи в много области за решаването на този проблем. Няма съмнение, че ваксината ще бъде, както и ефективни лекарства, които значително ще намалят смъртността. Работата е в разгара си и няма да се изненадам, ако в следващите седмици или месеци започнат да се появяват окуражаващи резултати.