Дариткова: Д-р Дечев не е представил институционно изнесените от него данни по медиите
„Пред медиите бяха изнесени данни, които не бяха представени институционално.“ Това беше повод, като председател на Комисията по здравеопазване да се срещна с управителя на Касата и с министъра на здравеопазването“. Така започна коментара си по БНТ за интервюто на д-р Дечо Дечев в медиите, което породи спорове. Д-р Дариткова увери, че писмено е поискала ор д-р Дечев информация по случая, но управителят НЗОК д-р Дечо Дечев все още не е информирал никого писмено и не е направил пълен анализ на установеното от него драстично различие.
„Това беше твърдение изнесено от д-р Дечев пред медиите, аз очаквам наистина анализ на цялата ситуация, защото не могат да се правят обобщения от данни, установени за разлика в цената на един медикамент. В случая – на болниците се плаща само за медикаменти, които се използват за лечение на онкологични заболявания. Всички останали медикаменти влизат в цената на клиничните пътеки. И това, което е установено касае само един лекарствен препарат“, каза тя.
„Не зная, дали д-р Дечев ще има време, защото той продължава медийните си участия, да събере достатъчно информация за това дали за други лекарствени препарати, заплащани на лечебни заведения, става същото нарушение. Даже и нарушение не е точната дума. В случая законът е спазен, д-р Дечев смята, че ако частите болници провеждат обществени поръчки, те ще постигнат по-ниска цена на съответните медикаменти. А всъщност това беше един от аргументите на частните болници, че те наистина постигат по-ниска цена, за да работят по-ефективно и не се налага да провеждат обществени поръчки“, допълни д-р Дариткова.
По думите ѝ през 2016 г. поправката в Закона за обществените поръчки е предложена между първо и второ четене от девет народни предсавители от всички политически сили в предходното народно събрание – Реформаторски блок, Патриотичен фронт, Български демократичен център и ДПС, без БСП.
„От 92-ма гласували това предложение 91 – са били „за“, само един от БСП е участвал в гласуването и той е бил „против“. Никой друг от БСП не се е произнесъл по темата. Така че, аз бях права когато казах, че почти консенсусно е прието това. Изключенията в директивата допускат да се прави тълкуване по темата за това кое е публично правна организация. Смята се, че когато даден субект работи в пазарни условия, реализира печалба и поема пасивите от дейността си, той не може да се смята за такава организация и може да бъде освободен от Закона за обществените поръчки“, уточни д-р Дариткова.
„Но аз пак искам да подчертая, че не е редно институциите, които са ангажирани с това да контролират как се харчат средствата в здравеопазването, да си говорят през медиите. И затова държа наистина институционално да се комуникира и очаквам анализ конкретен от НЗОК, който да подкрепи разбира се промяна, за да сме сигурни, че именно това е причината за тези драстични разлики в цените, или пък има някакъв друг проблем“, каза още председателят на Здравната комисия.
„Д-р Дечев направи своето изявление първо пред медиите, и сега очакваме наистина това, което е заявил устно, да бъде представено писмено на отговорните институции, за да може ние наистина да преценим дали нормативния дефицит касае само Закона за обществените поръчки или има нещо друго. На този етап не установяваме да има друг дефицит. И д-р Дечев сам подчерта, че в старанието ни да усъвършенстваме начините, по които се харчи обществен ресурс за лекарства, той е установил тази възможност за различни цени на медикаментите. Защото ние в края на миналата година приехме един задължителен механизъм за притежателите на разрешителните за употреба, които когато превишат определени параметри на разходи за лекарства са длъжни да връщат на НЗОК средства за тези лекарства и смятаме, че това ще бъде изключително полезно, за да имаме бюджетна дисциплина, да имаме предвидимост на разходите, от друга страна да имаме достатъчно медикаменти за пациентите, особено с такива чувствителни заболявания“, допълни тя.
По отношение на доплащанията д-р Дариткова заяви, че българите доплащат основно за медикаменти и за медицински изделия.
„За останалите дейности те не доплащат, защото те се поемат изцяло от НЗОК. Наистина трябва да се търсят механизми за усъвършенстване на модела на финансиране и затова министърът предприе мерки да предложи варианти, при които имаме и други форми на осигуряване и плащане с усъвършенстване на здравноосигурителния модел. Но, така или иначе на този етап съгласие пълно не може да се постигне, това е тема, която трябва да има абсолютно политическо съгласие, за да може да се представи пред обществото, да се постигне и обществено такова. Смятам, че до края на мандата ще бъде трудно да се реализира. Но за мен много е важно нещо друго, което на този етап все още не успяваме да реализираме и което отчитам, като проблем, а това е именно Националната здравно информационна система. Ако имаме наистина тази система и електронен обмен на информация, много по-лесно ще установяваме именно такива проблеми, които се проявяват, след като вече дадено предложение прието“, каза тя.
Д-р Даниела Дариткова подчерта и, че увеличаването на цените на клиничните пътеки и намаляването на обемите ще позволи да не се хоспитализират пациенти, които нямат пълни индикации за това, а да се хоспитализират само случаите, които наистина са тежки.
„Хората да получават лечение в болница тогава, когато това не може да бъде осъществено в извънболничната медицинска помощ. Ще позволи да има по-внимателна грижа за хората, ще позволи на лечебните заведения да имат по-добър приход. Увеличавайки заплатите на персонала ние ще гарантираме, че няма да губим ценни кадри и всичко това ще бъде в интерес наистина на едно по-добро здравеопазване“, допълни д-р Дариткова.
