Из закачките на Ив.Л.*: Внимавайте лудите да не хвърлят грешна бюлетина!

Отбих се до психото да пия едно кафе с доктор Миткова, и един мним болен, виден радиолюбител, ми вика:
– О, честито, във Вашия квартал „Църна маца“ имате нова кметица!
– Па това е стара информация – му викам аз – още в неделя научихме!
– Е, то и на нас още в петък вечер колегите от Уругвай ни казаха кой ще спечели секция по секция!
– Ми ние, като нямаме цигани, може отдалече да предвидим кой ще спечели!
– Спонсоре, спонсоре – вика ми лудият – язък ти за акъла. Точно кога има цигани, може да ти кажа кой ще спечели до трихилядната година, стига герп да съществува още, де!
– Айде бе – подразних се аз – Искаш да ми кажеш, че циганите са десни, като герп ли?
– Оф – въздъха той и махна с ръка, че съм безнадежден случай – дай да си говорим за к’рвашор по-добре!
– Ми ей я доктор Миткова, говорете си – казах му аз – тя познава де що има такива по министерствата, аз за кво съм Ви!
– Иво, ма те чакат на опашки за консултации пред частния ми кабинет бе, не знаеш кво нещо е, скъсват ги от работа по европроекти! – оплака се Миткова
– Ми дай ги тука, де – настоя лудият – държавен чиновник в България за три-четири мандата максимум е готов за тука, а някои направо от първия!
– Да ги дам, как да ги дам, чиновниците са 300 хиляди, а ние имаме преко сили 90 легла, и това с ВИП-а!
– Е как как? – чудеше се на управленската ни немощ болният – отбираш най-големите к’рви, тия са с най-яки спонсори, намазваш и ти, намазва и Психото, в това число, надявам се, и ние!
– Чекай, чекай, сега – рекох аз – те, спонсорите, ако съдя по мене си, им бутат, докато са в министерствата, изплюе ли ги шайбата, да тръгнат по болници и лудници, за какво са им? Спонсорът едно дава, десет взема, ма кво да ти обяснявам…
– Прав е Иво – поглади мустак доктор Миткова – аз докато бях в Министерството на здравеопазването, имах цяла плеяда видни спонсори-мераклии, а откакто дойдох тука, само лудите и Иво ми се плюнчат.
– Доктор Миткова – смъмрих я аз – дръжте се по-сериозно, тук сме да защитаваме Обществения интерес, а той се състои в това, лудите да не избягат и от превъзбуда да хвърлят някоя грешна бюлетина
– Прав е Иво – каза докторката – аз кога се превъзбудя, слагам белезници все на грешния луд и го налагам с камшик. А после се оказва, че сред кандидатите е имало къде-къде по-предизвикателни екземпляри!
– Оставям ви – казах им аз – че имам час при новата кметица, изпусна ли я сега, после кой знае колко думбази ще ѝ клекнат пред джипа за някоя и друга троха от трапезата
– Носи ѝ много здраве – ухили се лудия – и ѝ кажи, че ако ѝ трябва врачка, сме насреща! Познаваме одмах, поне докато сме на тия последните хапчета, те са най-яки!
– Олее – изкряка Миткова – теб не са ти сменили схемата още ли? Запомни си сам бе човек, всеки нов мандат, схемата е нова. Да, може да с асъщите хапове, но ще ги врътнем по друго направление. Уф, че си ненормалник!
Но аз вече бях на улицата, забързан към извора с горещата минерална вода.
На вас salute e bachi!

––––––––––––––––––––––––––

*Ивелин ЛЮБЕНОВ е роден през 1969 г. във Враца. 
Завършил е архитектура във ВИАС, София, и е следвал история на изкуството в Аугсбург, Германия. 
Работил е в строителния бранш – като проектант, технически ръководител, инвеститорски надзор – в Търново и София. 
Рисува и пише (стихове и кратка проза), които досега е публикувал в страничката си във фейсбук – „Из Бележките на И. Любенов“. Участник в Исторически четения, организирани от АНДАРИ, с доклад за Възрожденски майстори, излязал в Сборника Български исторически четения, 2019 г.; негови разкази има на страниците на сайтовете за литература Факел и Разказвачите, редовен участник през 2019 в предаването „Премълчаната история“ на Румен Леонидов по програма Христо Ботев; участник в Панаир на Модата, Плевен 2018 с акварели, отпечатани на текстил и включени в модната колекция на дизайнерката Десислава Янева.
Понастоящем живее и работи в София.